ТРЪГНА СИ НАВРЕМЕ
ПОГЛЕД ОТ АМЕРИКА Слава Маламуда
Малко странно е да се пише за Формула 1 от страна, в която спортът се предполага, че е много популярен, но всъщност не е интересен за никого, в страна, в която се предполага, че не е много интересен, но все пак изключително популярен, нали? Да, странно, поради друга причина. Но така се случи, че личността на Михаел Шумахер по чудо плюе на всички културни и географски граници. В края на краищата Майкъл Джордан полудява по целия свят, дори и в Япония, където играчът от НБА, ако някога ще израсне само благодарение на усилията на напредналата роботика там.
Между другото, популярността на "F-1" в България винаги е оставала загадка за мен. С непопулярността в Америка, да кажем, че всичко е ясно. Да, САЩ е страна на първокласни пътища и родното място на гигантите на автомобилната индустрия, но янките ядат изключително продукти от собствената си градина. Дори и състезанието по пистите на родния NASCAR да е един дълъг-н-н-нещо завой наляво, светата троица Изпреварване – Аварии – американци изкупва всичко.
В България всичко е съвсем различно. Известната поговорка за българите и бързото шофиране първоначално се противопостави както на родни коли, така и на не по-малко оригинални дупки. А отсъствието на нашите във "Формулата" зависи изцяло от нас. За повечето българи, дори и тези, които са пристрастени към Формула 1 и могат лесно да изрецитират техническите данни на болидите на всичките десет големи отбора наизуст, думата "Ферари" все още е само виртуален термин. Да пипнеш такава играчка с пръст (да не говорим да я караш за хляб) е непостижима мечта. Затова мисля, че много, много български фенове (и хейтъри) на Шуми просто не са си играли достатъчно с колите в детството. Чувствайте се свободни да го признаетеНаправо, тук няма нищо лошо.
А величието на Шумахер се състои именно в това, че той е или идолизиран (т.е. обожаван открито), или мразен (т.е. тайно обожаван). В края на краищата никой никога няма да каже за него: „Да, Майкъл е отличен превозвач, уважавам постиженията му, но той не ме хваща по някакъв начин“. Леле, колко закачливо! Всеки и винаги. И дълго време ще се държи, защото сега следващите поколения състезатели нямат какво друго да правят, освен да посегнат към лаврите му и да слушат сравнения на себе си с него.
За самия Шумахер възникват сравнения. Колко високо, например, стои той в световен мащаб, какво място заема в пантеона на спортните небесни? Не без причина, в края на краищата, кралят на автомобилните състезания прекара последното си състезание в присъствието на краля на футбола Пеле, когото повечето хора по света биха нарекли най-великия спортист на всички времена.
Пеле обаче, въпреки цялото си величие, не направи във футбола това, което Шумахер направи в състезанията. Всъщност без Пеле футболът в Бразилия нямаше да отиде никъде, а без Шумахер Ф-1 в Германия щеше да си остане маргинален спорт. Трудно е да се сравнява Майкъл с Мохамед Али. Последният няма равен по отношение на смелост и воля за победа (Шумахер, за разлика от Али, и двамата се изкачиха до върха и не се спуснаха от него до края), но американският боксьор имаше съкрушителни поражения и само той самият можеше да победи автогерманеца.
Сравнението с Уейн Грецки е малко по-точно, но Уейн, след като премина в слаб отбор, не успя да го направи шампион и хокеят в Калифорния преживя само кратък изблик на популярност с пристигането му. Шумахер превърна Ferrari в чудовище и F1 в първия спорт в света със спортист милиардер. Може би най-добрият критерий за него е Майкъл Джордан. Като Негово Ефирност, който влезе бързорастящ чрез усилията на NBA Magic и Byrd, Шумахер пося върху почва, наторена от Хей и Прост. Подобно на Джордан, който издигна Чикаго от вечната нищета до шест титли в лигата, Шумахер създаде най-добрия отбор на всички времена от едно кошмарно, зле оборудвано Ферари. По същия начин, по който Джордан еднолично промени финансовия пейзаж на професионалния баскетбол, Шумахер издигна акциите на F-1 до небето. Единствената разлика е, че Майкъл, за разлика от Майкъл, си тръгна навреме. Макар че. Мнозина вярват, че той, подобно на Джордан, все още ще има време да промени решението си и то повече от веднъж.
От всички прякори на Шумахер най-точният е Червеният барон, на името на големия ас от Първата световна война Манфред фон Рихтхофен. Пасва страхотно: същото общо възхищение на приятели и врагове, смесено със страх, същата страст към червените самолети. Този псевдоним също пасва идеално на всички чувства, които феновете имат към него. Мисля, че гледката на този бурен германец предизвика инстинктивно желание у нашите "шумифоби" да стрелят по него от зенитни оръдия. Но величието на Шумахер няма да бъде отречено от никого, дори и от най-върлите му недоброжелатели. А напускането на гиганта ще се смята за един от най-тържествените моменти в историята на автомобилния спорт. По същия начин, по който фон Рихтхофен е погребан с най-високи почести от офицерите на съюзническите армии, които са го свалили.