Трима другари - Ерих Мария Ремарк, Съвършен живот - Авторски блог Прокопенко Ирина
Здравейте всички. Нямаше време да погледне назад, тъй като вече беше минала половин седмица. Ето защо, преди да замина за Днепър, реших все пак да напиша за "Тримата другари".
Аз самият не разбирам как точно тази книга се е озовала в моята библиотека, дори не мога да направя никакви разумни предположения. Книгата е много стара. Жълтите му страници от 1960 г., датата на излизане, прелистваха не един читател, докато стигна до мен. С една дума, по някакво чудо "книгата на ветеран" беше донесена в библиотеката ми.
В него дори един от предишните читатели направи свои бележки, които станаха много известни афоризми. Аз от своя страна също си водех бележки с молив, а след това ги записах и разбрах, че книгата съдържа много мъдри, интересни твърдения и житейски наблюдения. Но те бяха твърде много. Затова оставих само най-интересните, които ще публикувам в отделна статия.
Именно войната, през която преминаха тримата другари, ги свърза с много силно и всеотдайно приятелство, което те ще пронесат през целия си живот. Струва ми се, че такова искрено приятелство в наше време е изключително рядко и много лесно може да бъде измамено.
Фактът, че войната остави незаличима следа и върху тримата приятели, се усеща постоянно. Но съвсем неочаквано Роби среща Патриша и животът му се превръща в нова писта.
Сега той трябва да мисли не само за себе си, но и за своето оцеляване и бъдещи перспективи, които са много неясни и замъглени. Сега в неговата сфера на отговорност попада любимото му момиче, върху което войната оставя смъртоносен отпечатък – туберкулозата. Сега те са свързани не само от любов, дълг, но и от състрадание, с което Пат, според мен, прекалява.
Най-вече бях възмутен от егоизма й по време наобостряне на нейното заболяване. Тя постоянно изискваше присъствието на Робърт, допълнителни ненужни разходи. Но за цялото това време на любовните им отношения, тя дори не си направи труда да попита любимия си на каква цена получава парите и как, като намали капризите си, може да улесни и без това трудния му живот. Как можа да събере толкова пари за скъпия й санаториум, за пътувания до нея.
Патриша се интересуваше само от желанията си и да им се отдаде. Това е всичко, което искам. И той се радва да се опита да изпълни всичките й предсмъртни капризи. И не само него. Всичко около нея се втурва, сякаш с торба писана хартия. Ото Къстър дори продаде любимата си кола, за да събере пари за своя приятел Роби. А "Карла" за Ото беше най-скъпата.
И за да не завършвам статията с тъжната смърт на Пат, все пак искам да отбележа още веднъж, че Ремарк описа наистина рядко и „застрашено“ приятелство. Бях запленен от тяхната всеотдайност, подкрепа и помощ един към друг, дори и с цената на скъпи за тях неща. Жалко, че книгата няма продължение.