Трима приятели
Брой гласове: 0
Но кучетата надделяха. Щом бащата дойде от полето за празника, кучетата ще дойдат за каруцата и като животни ще се втурнат към обора, а заекът ще се втурне в дупката и повече няма да се появи. Кучетата крещят, ровят с лапи, но не го разбират.
Да, и бащата беше недоволен и веднъж или два пъти болезнено потупа Ванятка по косата, за да се занимава с бизнес, а не да се отдаде на заек.
Ванятка винаги имаше много работа, както всички останали в двора. Когато конете бяха у дома, той караше коне и бикове на водопой, караше телетата нагоре по планината, завеждаше баща си до най-близкото косене на хляб, просо, грижеше се за Нюрка. Но във всяка свободна минута той тичаше до плевнята и прекарваше време с приятели.
Кученцето и заекът пораснаха и се изравниха, свикнаха един с друг и си играеха забавно. Кученцето ще хване заека, ще го хване за нашийника и ще започне да го влачи безмилостно. Заекът ще се изправи на задните си крака и ще барабани по муцуната си с предните си лапи, така че кученцето ще падне по гръб и ще започне да отвръща на удара, като пищи гневно. А Ванятка се превива от смях.
Само възрастни дразнеха Ванятка: преследваха заек, отровиха го с кучета. Но заекът престана да се страхува от кучета: ако го гонят, той е под плевнята, а ако са заобиколени в средата на двора, той ще скочи на количка или ще се скрие в навеса. И веднъж скочи в голяма вана с нарязана слама; кучетата скачат наоколо, но не могат да достигнат; Ванятка го видя и му помогна да излезе.
Кученцето и заекът спяха заедно в една чанта, свити на топка. И рано сутринта, малка зора ще изгрее ниско зад далечните върби, кученцето и заекът идват до прозореца, зад който спи Ванятка, застават на задните си крака и се вглеждат. Кученцето пищи, а заекът барабани по стъклото, така че, виж само, стъклото ще изхвръкне.
Ако види майка си и го прогони с клонка, но ако не я види, Ванятка ще отвори прозореца и ще даде на всички кора хляб,запасени от вечерта.
Веднъж се случи събитие, което не само помири всички със заека и кученцето, но и осигури почетно положение и на двамата.
Лятото отмина за деня на Илин *. Житото беше ожънато и всички започнаха да приготвят валяци и вършачки. Бащата на Ванятка също по цял ден слагаше каменни пързалки, за да ги занесе на сутринта, призори, на полето и да започне да вършитба.
Нощта беше черна и ветровита, сухият вятър развяваше върби и тополи в мрака, обикаляше сламки и сухи тръстики из тъмния двор. Всички бяха заспали дълбоко. Кучетата лаеха от вечерта и също дремеха, свити под каруцата. Заек с кученце, сгушен под плевнята.
От улицата, внимателно скърцащи стълбови порти, влязоха трима души; единият имаше лост. Кучетата с рев изскочиха изпод каруцата. Хвърлиха им няколко парчета сланина с отрова. Те се хванаха, веднага започнаха да се търкалят в конвулсии и се протегнаха неподвижно.
Трима души започнаха да разбиват ключалката на конюшнята. Едно кученце изскочи изпод плевнята и като се въртеше около краката му, започна да крещи. Този, който държеше лоста, удари кученцето с него, но само леко в тъмното. Кученцето изписка отчаяно и се втурна, подвило едното си краче, към прозореца на Ванятка; Заекът се втурна след него уплашен. Под прозореца кученцето, напрягайки се, пищеше и се втурна, а заекът се изправи на задните си крака и барабанеше по стъклото.
Бащата на Ваняткин чул, грабнал пистолет, излязъл на двора, извикал кучетата, никой не отговорил. Това му се стори подозрително и той стреля във въздуха. След това извикал големия си син, заедно огледали двора, намерили мъртви кучета и огъната прага на вратата на конюшнята. Крадците и следата настинаха - нямаха време да разбият ключалката.
Оттогава и кученцето, и заекът станаха пълноправни граждани в двора. Майката на Ваняткин започна да храни и двамата.
„Нищо, оставете го да расте“, каза бащата на Ваняткин и дрънчеше кученцето, което щастливо ближеше ръцете му. - Нека расте, ще бъде пазач.Виж, устата е черна - ще бъде зло.
И дадоха прякори: кученцето - Побойник, заекът - Едноок. Те свикнаха и прибягнаха до прякори.
До есента Забияка се беше изравнил като добро куче, рошав, а около муцуната и около очите израснаха рунтави, изправени мустаци и бакенбарди, които му придаваха свиреп вид. И Едноокият започна да побелява.
Ванятка не се раздели с тях. Където и да отидеше, отпред тръсваше рошав, опушен побойник с рунтава, свирепа муцуна, а зад Едноокия правеше два-три скока, ставаше на колона и мърдаше с уши, и там пак скачаше, пак стоеше и слушаше. Ако кучетата изскочат, Едноокият ще прескочи оградата и ще изчезне в градината, а там не можете да го хванете, няма да го хванете. Ванятка ще отиде по-нататък, ще се огледа и Едноокият отново е тук, скача, скача, изправя се и движи ушите си.
* Страхлив (страхлив) - не бягаше много бързо.
Но Ванятка също ги обичаше. Сядаше на земята, прегръщаше Едноокия от едната страна, а Забияка от другата, сядаше и им разказваше, като хората, цели часове. И разбират: Едноокия движи ушите си, но Були не-не и близва Ванятка в лицето, за което получава лек маншет. И Ванятка споделяше всяка сладка хапка с тях.
- Татко, слушай, дай го на училището. Е, защо съм тук. Слушай, откажи се!
Татко се почеса по гърба, погледна сивото небе, по което гарваните летяха отегчени, и каза:
- Чакай, синко, рано ти е. Нека мине тази зима и ще го върна за онази година.
- Върни го, татко. Върни го. Ванятка изскимтя упорито.
- Цици! Казвам догодина.
Ванятка млъкна, но си помисли своето.
Дъждовете дойдоха. Дърветата тропаха от студен вятър, който откъсна последните въртящи се листа и заля прозорците с течащи потоци. В локвите, които покриваха улиците, черни от кал, дъждовни мехурчета изскачаха и се пукаха.Стана неуютно, пусто, скучно. Едноокия и Були спаха с часове под плевнята.
Ванятка използва момента, извади от стелажа старите ботуши на баща си и пъхна там краката си. Той хвърли дъждовна торба на гърба и главата си под ъгъл и потегли.
* Подобрено (подобряване) - намерено, избрано правилното време.
Училището беше на три мили. Калта беше непроходима. Колелата се заклещиха на главината, конете едва измъкнаха краката си.
Ванятка на улицата веднага се удави с ботушите си и когато извади краката си, те изпълзяха от ботушите му. Тогава той хвана крака на ботуша, извади ботуша си и пренареди единия крак, след това хвана крака на другия ботуш, пренареди го - и така започна да се движи, пренареждайки краката си.
Ванятка се изпоти. Той се изправи и погледна назад: унило сведе глава и опашка и измъкна мръсните си лапи, Забияка се тътреше, а след него Едноокият или сядаше, или скачаше, до уши в калта.
- Напускам те! Не ви е позволено. Давай давай!
Побойникът покорно махаше с опашка, от която се стичаше калта, а Едноокият въртеше уши в недоумение.
Ванятка започна да ги хвърля с кал, но те не разбраха за какво е това.
- Отидох! — изкрещя Ванятка, изгони го и пак залута, затъвайки в калта.
Косият дъжд все още сечеше по лицето и се лееше по врата и в ръкавите. Ходенето беше адски трудно. Едва когато излязох на полупланината и тръгнах нагоре по каменистия хрущял, стана сухо. В далечината иззад градината се показа бялата сграда на училището. Ванятка, приближавайки се до училището, се огледа: Були, навеждайки глава, хитро се промъкна, а Едноокият стоеше в колона и мърдаше уши.
Ванятка отново, отчаян, започна да хвърля камъни и буци пръст по тях, викайки със сълзи на гняв. Побойникът с подвита опашка, мокър и жалък, тичаше вкъщи под дъжда, а след него ту спираше, ту подскачаше вървеше Едноокия. Изскочи отслед това, джафкайки, кученцето и заекът потеглиха.
Ваня избърса чудовищните си ботуши в прохода и влезе в училището. Имаше невероятен содом, глъч, шум - имаше промяна.
Децата се нахвърлиха върху Ванятка.
- Ах, татко заек!
Ванятка стоеше сред тях и не знаеше какво да прави. Когато звънецът би, всички се втурнаха към класната стая. Ваня, влачейки по пода ботушите си, които не можеше да повдигне, влезе след останалите и кацна на ръба на бюрото.