ТУЛЯ, т.н. Малък академичен речник на българския език
Основната част на шапката, шапките, шапките
(без лента, полета, козирка).
Шапка с висока корона.
Каква шапка! Короната й е толкова малка, че покрива само гредата, но полетата са широки, като чадър. И. Гончаров, Фрегата "Палада".
Какво е ТУЛЯ, ТУЛЯ е, значението на думата ТУЛЯ, произход (етимология) ТУЛЯ, синоними на ТУЛЯ, парадигма (словоформи) ТУЛЯ в други речници
тули ́
Основната, горната част на шапката, шапките, шапките.
ТУЛЯ, -и, род. н. мн. ч. тули, добре. Горната част на шапката, шапката, шапката (без лента, периферия, козирка). Висок, кръгъл
намалитулейка, -и, ж.
прил.тулеле, -ти, -ти.
Вероятно от tulít "покривам, покривам, затварям" (виж); вж. Прев., Сборник I, 15 и сл. Не изглежда по-вероятно да е произведение от Средновековието, Новото време. тюл "лула", D.H.N. tulli - същото (виж Kluge-Götze 634 за сродни форми), противно на Matzenauer (356).
„Чувам, знам. Виждам, помня. Разбирам, разбирам.“Конфуций
"Прошката е смешно нещо. Тя стопля сърцето и охлажда жилото."Уилям Артър Уорд
"Хората рядко отказват помощ, ако човек я предложи по правилния начин."А. К. Бенсън
„Предполагам си, че „да“ е единственото живо същество.“д. д. Къмингс