Какви са рисковете за здравето от яденето на хляб?

рисковете

Ние сме свикнали да ядем хляб за закуска, обяд и вечеря. Черни - със супа и месни ястия, бели - с масло, сладко, наденица или сирене. Но наистина ли е толкова полезно? Има мнение, че хлябът е вреден за фигурата и здравето. И ако да, каква точно е вредата от него? И колко хляб можете да ядете, без да навредите на себе си?

Да започнем с най-важното: хлябът е висококалорична храна и един от основните източници на бързи въглехидрати, каквито са сладките храни. Най-често при производството на хлебни изделия се използва рафинирано пшенично брашно без плява, което съдържа огромно количество прости захари. Попадайки в стомашно-чревния тракт, те бързо се абсорбират, навлизат в кръвта под формата на глюкоза и предизвикват състояние на хипергликемия.Панкреасът реагира на това чрез освобождаване на хормона инсулин, който "принуждава" клетките на тялото да консумират бързо глюкоза, за да елиминират излишъка й в кръвта. Но проблемът е, че точно както машинистът не може бързо да спре влак, движещ се с висока скорост, тялото не е в състояние незабавно да спре действието на инсулина. В резултат на това провокираните от него клетки "изяждат" повече захар от необходимото и концентрацията на глюкоза в кръвта пада под нормата.

Хипогликемията с появата на глад сигнализира, че е необходимо да се яде извън ред, въпреки че всъщност тялото не изпитва липса на калории и хранителни вещества. Преяждането води до наддаване на тегло и затлъстяване.

Хлябът ни прави дебели

Хлябът е основна храна на средиземноморската трапеза. В допълнение към него има различни бобови растения и огромно количество зеленчуци и плодове - храни, съдържащи много фибри, които забавят усвояването на захарите. Всъщност това е тайната.Средиземноморската диета, призната за най-здравословната и полезна за човека. Ядем хляб с мазни храни, като по този начин претоварваме тялото и го принуждаваме да съхранява излишните въглехидрати в резерв. Хлябът за нас е предястие, а не основно и това е основният ни проблем.

Във Франция, Испания, Италия и други средиземноморски страни много честосе яде пълнозърнест хляб, изпечен от пълнозърнесто брашно, съдържащо зърнени черупки или просто казано трици. В хляба се добавят несмлени и покълнали зърна, ядки, сушени плодове, растителни масла, маслини. Резултатът е ценен продукт, богат на хранителни вещества, витамини и микроелементи.

Нашиятхляб, било то черен ръжен или бял пшеничен, се прави от рафинирано брашно. Зърната от пшеница, ръж, ечемик, естествено богати на полезни вещества, губят стойността си по време на обработката и се превръщат в абсолютно безполезен продукт от гледна точка на храненето, чист източник на въглехидрати и калории. В резултат на това консумираме 70% повече захари от необходимото, но в същото време страдаме от липса на витамини от група В, РР и провитамин А. Хлябът ни прави дебели и в същото време замества мястото в диетата, което трябва да принадлежи на наистина здравословните продукти.

Разбирайки важността на проблема, българскотоправителство задължи хлебопроизводителите да разширят гамата от продукти за сметка на пълнозърнести и продукти, обогатени с различни витамини и макронутриенти. Но, за съжаление, нашите хора не бързат да купуват, вместо лек и пищен ароматен бял хляб, съмнителни на вид сивкави или кафеникави хлябове, изпечени от здравословно брашно. Да се ​​надяваме, че интересът към пълнозърнестите храни е въпрос на време, а стремежът към здравословноначинът на живот ще вземе връх над традиционната ни лакомия.

Фактът, че прекомерната консумация на хляб е причината за наднорменото тегло, вече казахме, остава само да си припомним, че заедно със затлъстяването получаваме диабет, атеросклероза и свързаните с тях съдови и сърдечни заболявания.Постоянният излишък на въглехидрати причинява метаболитни промени, които се проявяват чрез намаляване на чувствителността на клетките към глюкозата, проблеми с метаболизма на холестерола и хормонален дисбаланс.

Насилствена консумация на хляб

При нашата любов към хляба и неумелото му използване не е изненадващо, че всеки втори българин страда от затлъстяване. Болестите на сърцето и кръвоносните съдове са причина за преждевременна смърт в 53% от случаите. Диабетът тип 2, който се свързва с наднорменото тегло, засяга по-голямата част от хората, диагностицирани с диабет.

Рецепта за хляб

Една филийка черен хляб съдържа до 2 г готварска сол, въпреки факта, че дневната доза, препоръчана от Световната здравна организация, е само 5 г на ден. Съгласете се, малко от нас се ограничават до една филия хляб, по-често са три или четири през деня, а други продукти също съдържат натриев хлорид.Така се оказва, че хлябът става една от причините за високо кръвно налягане, отоци, проблеми с бъбреците, сърцето и кръвоносните съдове.

Рецептите за хляб почти винаги включват масла, най-често растителни, които се превръщат в трансгенни мазнини по време на производствения процес и последващото нагряване по време на печенето. Трансмазнините "запушват" мембраните на клетките на тялото, намаляват пропускливостта им за хранителни вещества, допринасят за натрупването на метаболитни продукти в клетките, нарушават функциите им и провокират злокачественото им израждане.

Целиакия

При някои хора хлябът провокира развитието на цьолиакия, заболяване, изразяващо се в непоносимост към глутен, основният протеин в пшеницата.Целиакия причинява лошо храносмилане, недохранване и заболяване на червата.

Няма продукти, които по своята същност са добри и лоши, всичко зависи от степента, в която се използват. Хлябът е здравословен, питателен и вкусен продукт, който не трябва да се изхвърля, необходимо е само да се ограничи употребата му до разумни граници и внимателно да се обмисли комбинацията му с други ястия. Единствената причина за пълното премахване на хляба е целиакия, но това е друга история и трябва да отидете на лекар с нея.