Творческа дейност на Михаил Ломоносов
В извора на новата българска художествена литература стои гигантската фигура на Ломоносов в неговата научна, културна и обществена дейност.
Той наистина беше бащата на новата българска наука и култура. Механика, физика, химия, металургия, астрономия, география, лингвистика, поезия – това са основните области, в които е работил. И навсякъде каза думата си, направи много открития. Ломоносов беше гениален човек, страстно обичащ родината си. Той въплъщава най-добрите черти, характерни за българския народ: изключителна енергия и работоспособност, желязна воля, разностранен творчески талант, безкористно служение на народа.
Дейността на Ломоносов в областта на културата е многостранна. Най-забележителното в него беше съчетанието на учен, общественик и поет.
Научните трудове на Ломоносов в областта на езика и теорията на поезията са от голямо значение. С тези трудове Ломоносов извършва значителна реформа в областта на българския книжовен език и утвърждава системата на стихосложението, която става основна през 18-19 век и е оцеляла до днес.
Ломоносов вижда, че българският език по негово време е силно осеян както с чужди думи, така и с остарели, овехтели църковнославянски думи и изрази. Той си поставя за задача да пречисти българския език, да разкрие неговите богатства, да развие книжовен език на народна основа. В това произведение Ломоносов поема по пътя на съчетаването на ценното, което открива в славянския и в българския народен език. Учението си за "трите спокойствия" той излага в беседа си "За полезността на църковните книги на български език" (1757 г.).
Голямо значение за укрепването на народностния български език има борбата на Ломоносов срещу задръстването на българския език."чужденец". Блестящ учен и отличен познавач на много езици, той успява да намери български думи за изразяване на научни понятия и така поставя началото на българския технически и научен речник. Много от научните изрази, оставени от него, са се утвърдили в ежедневието и се използват и до днес.
Голямата заслуга на Ломоносов към българската литература е реформата на българското стихосложение, която той извършва след Тредиаковски. През 1739 г. Ломоносов, който тогава учи в Германия, пише Писмо за правилата на българското стихотворение, в което доказва, че българският език дава възможност да се пише не само с трохей и ямб, но и с анапест и комбинация от ямб с анапест и трохей с дактил, че е възможно да се използват както мъжки, така и женски и дактилни рими и да се редуват.
Ломоносов беше не само велик учен, но и най-добрият поет на своето време. Гражданинът-патриот Ломоносов оцени изкуството, което служи в полза на обществото, хората. Бори се за съдържанието и идейното съдържание на литературата. Самият Ломоносов в своята поетична дейност блестящо изпълнява изискванията, които поставя пред литературата и към поета.
Ломоносов започва да пише поезия рано. Но поетичното му творчество се развива и разцъфтява след завръщането си от задгранична командировка. Пише произведения от различни жанрове: оди, трагедии, лирични и сатирични стихотворения, басни, епиграми. Одата беше любимият му жанр.
В своите оди Ломоносов прославя победите на българите над техните врагове или чества различни тържествени дати. Родината, нейните необятни простори, нейното неизчерпаемо природно богатство, нейната сила и мощ, нейното бъдещо величие и слава - това е основната тема на одите на Ломоносов. Ломоносов възпява таланта на великия български народ, могъщия дух на неговите войски,български флот. Той изразява твърдото си убеждение, че българската земя е способна да роди свои велики учени, своя „български Колумб“, велики културни дейци.
Ломоносов също пише оди на религиозни и научни теми. Такива са например двете му „Размишления“: „Сутрешно размишление за величието на Бога“ и „Вечерно размишление върху величието на Бога в случай на голямото северно сияние“. Тези медитации са примери за научна поезия. В тях той, както никой след него до наши дни, успява да съчетае наука и поезия в едно цяло.
Одите на Ломоносов са изключителни за времето си по звучност и музикалност на стиха, по лекота и разбираемост на езика. За първи път в българската книжна поезия се появяват такива истински художествени произведения, в които е постигнато единство на форма и съдържание.
Поезията на Ломоносов, дълбоко идейна, патриотична, гражданска, има голям принос за бързото и успешно развитие на българската литература. И като учен, и като поет Ломоносов посвещава всичките си знания и сили в служба на народа и родината. Целият му живот е изпълнен с неуставни творчески търсения и героична борба срещу врагове, които по всякакъв начин възпрепятстваха преобразувателната му дейност в областта на образованието. В предсмъртните си бележки Ломоносов, между другото, пише: „За това търпя, че се старая да защитя делото на Петър Велики, за да се учат българите, за да покажат своето достойнство ... Не тъгувам за смъртта: живях, страдах и знам, че децата на отечеството ще ме съжаляват ... "