Творческата класа в българия кои са всички тези хора Част 1
Креативна класа в България: кои са всички тези хора? Част 1
Юрий Саприкин: Ричард Флорида, който измисли термина „креативна класа“ и го въведе в активна употреба, е чист Дмитрий Анатолиевич Медведев на ниво реторика. Ако вземете всички любими думи на Медведев - иновации, модернизация, джаджи и т.н., тогава Флорида ги използва по отношение на обекта на своето описание. Терминът му "творческа класа" е разширен до такава степен, че като цяло не е много ясно за какво говори. Това включва инженери, лекари и учители и всички те са кредитирани с качествата на модернизация и иновация. В добрия смисъл Флорида нарича творческата класа това, което му харесва, и не нарича творческата класа това, което не харесва. Странно е, разбира се, да се натъкнете на уважаван човек, който също излезе с тази фраза, но това някак си не е много правилно. Антинаучен.
Помолиха ме да формулирам резюмета по темата, така че нека започнем по ред.
Теза номер две: Ако разбираме понятието по този начин, то, разбира се, в България няма креативна класа. Тъй като всички тези креативни индустрии съществуват у нас в зародиш, те не са нужни на никого като цяло и всички те са концентрирани в милионни градове на площ от няколко хиляди квадратни метра за всеки град. Като цяло това се улеснява от държавната общинска политика, която тласка всички тези креативни индустрии в креативни гета - желателно е да са на острова и да е далече до тях или в някоя стара, изоставена фабрика, за да не дразнят очите на хората и някак да се забавляват там. Няма креативни индустрии като такива, тъй като няма специална нужда от това творчествотова е най-модерната опаковка - няма икономически смисъл. В България няма много неща, които могат да се продават по-добре с него, отколкото без него. Това не е Великобритания или Швеция, така че има работници в тези творчески индустрии, но те съществуват някак случайно, разпръснати и особено никой не се нуждае от тях.
Теза номер три: Може би е по-правилно да говорим от гледна точка на икономиката или социологията за хората, живеещи на свободна практика. От гледна точка на последните протестни движения става въпрос за новата интелигенция или образованите граждани. Терминът "креативна класа" изобщо не обяснява хората, които излизат на митинги, и по никакъв начин не ги описва.
Теза номер пет: въпреки факта, че креативната класа е разпокъсана, неорганизирана и изобщо не формира ядрото на протестните движения, което обикновено й се приписва, все пак тя е полезна. Състои се в това, че както пише Ричард Флорида, той не решава проблемите, а създава тези проблеми. Или по-скоро находки. И откривайки тези проблеми, той тихо и неусетно променя средата, в която живеем. Вероятно представителите на злополучната „творческа класа” не са могли да измислят фестивала на книгата, на който сме, не са могли да съберат такива лектори тук и изобщо да му придадат някакъв смисъл. Но ако се появят тук, веднага ще създадат куп проблеми на всички наоколо. Ще кажат: каква е тази грозна палатка, в която седим? Невъзможно е почтени хора да седнат в такава палатка. Защо година след година тук се вари отвратително кафе и посетителите се хранят с фураж? Защо тревата не е плевена и има грозни плешиви петна по нея? Веднага щяха да възникнат много проблеми, които под натиска на тази творческа класа, разбирате ли, щяха да бъдат разрешени и всички ние щяхме да станемГлоба. Тоест още веднъж: творческа класа в България почти няма, има я много малко и със сигурност тя не е ядрото на някакво протестно движение, за което обикновено я обвиняват, но въпреки това тези хора имат съвсем разбираема практическа полза. Те искат да направят света малко по-приятелски и удобен и понякога успяват. Е, погледнете парка Горки отсреща - през последните две години имаше големи промени. Ако по-рано беше необходимо да напишете на знаците на изхода: „Благодарим ви, че сте живи“, сега те пишат там: „Приятели, извинете ме, моля, след два дни ще имаме високоскоростен wi-fi. Моля, имайте търпение, всичко ще бъде наред." Това са доста големи промени. Там стана по-добре благодарение на подредбата на креативната класа, която намери проблеми на собствената си глава и успя да заинтересува градските власти в тях. Сигурно имам всичко.
Факт е, че в България по принцип не може да има творчество.
Правя музика от дете, слушах Led Zeppelin, когато издадоха първия си албум. Когато започнаха българските паралели с рокендрола, изглеждаше, че нещо ще се случи с нас. Мина едно десетилетие, после второ - през цялото това време ни казваха: о, сега ще купим същите китари като Led Zeppelin и всичко ще бъде наред. 2012 г. е и се оказва, че на шотландския остров с население от 5000 души има шестима артисти с договори с големи лейбъли и поне двама от моите приятели работят с Брус Спрингстийн по време на световното му турне. А в България от артистите, които имат договори с големи, само Влад Топалов. Имаше и групата Тату, която и до днес си остава основният български пробив на Запад. Много странно - 140 милиона души, а няма нито един нормален музикант, депросто никакви.
Защо клас, който нарича себе си "креативен", не е успял да измисли нито една смислена компютърна програма след Tetris? Освен Стьопа Пачиков, който дявол знае кога отиде в Америка и там измисли Evernote. Защо в страна със 140 милиона т. нар. четящо население през последните 100 години не е написана нито една книга, която по някакъв начин да се конкурира на световно ниво (да не говорим за психологически изследвания)? Ако мислите, че имаме проблеми само с идеи в компютърните технологии или дизайна, грешите. Нищо подобно. Науката просто мълчи. Сега, когато протестните настроения в обществото се повишиха, къде е социологията? Безшумен. Национални проблеми – има институции, занимаващи се с национални проблеми. Мълчат - пълна тишина. Още по-лошо, те се занимават с напълно реакционни изследвания, които разделят един народ по национален признак. Математика? Господи, в цялата страна единственият нещастен луд Перелман, над когото само мързеливите не се присмиват, изисквайки да вземе този прословут милион долара. Какво се случва?
Чудовищно нещо се случва. На територията на България няма креативност поради постоянното развитие на защитата, обясняват психопатолозите. Тоест цялата творческа енергия, която може да се използва за създаване на нещо ново, се изразходва от човек за защита. Да подкрепя безопасността – в семейството, на улицата, в обществото. Милиардерът Роман Абрамович, който е заобиколен от системи за противоракетна отбрана на яхтите си, се чувства несигурен. Последният скитник на улицата се чувства несигурен. Всеки се чувства несигурен: както в семейството, така и в обществото. Това е огромен психопатологичен проблем. Страната ни се нуждае от постоянновниманието на психиатрите, психопатолозите и психоаналитиците, към които имам най-голямо оплакване, защото не работят с обществото. Те не работят в медиите, не работят с отделни личности – по принцип не работят. Всъщност имаме държава на луди хора. Така че благодаря ти.