Участие на трудовия колектив в производството по несъстоятелност
При откриване на производство по несъстоятелност (фалит) на предприятие арбитражният съд издава подходящо решение, което също се изпраща на трудовия колектив на предприятието-длъжник, представлявано от органа, подписал колективния договор. Такава информация позволява на работниците да получат представа за критичната ситуация в производството и да предприемат подходящи мерки: да обсъдят въпроса за предстоящия фалит на общо събрание; предлага на ръководителя на предприятието да настоява за прилагане на предприятието на процедурата по несъстоятелност, която е най-в интерес на трудовия колектив; да избере на общото събрание свой представител за участие в заседанието на арбитражния съд.
2. Трудовият колектив участва ли в прилагането на процедурите по несъстоятелност?
Санирането като една от процедурите за реорганизация по отношение на предприятието-длъжник включва идентифициране на лица, които желаят да участват в санирането. Ако искането за реабилитация бъде удовлетворено, арбитражният съд обявява конкурс за желаещите да участват в реабилитацията. До участие в конкурса се допускат юридически лица, включително чуждестранни, физически лица, както и членове на трудовия колектив на предприятието длъжник. Конкурсът не може да се проведе, ако до момента, в който арбитражният съд реши да извърши рехабилитация, членовете на трудовия колектив са използвали преференциалното си право да участват в рехабилитацията. Такова участие дава възможност на служителите, от една страна, чрез инвестиране, да предотвратят ликвидацията на предприятието като фалирало, а от друга страна, ефективно да използват личните спестявания, като ги пуснат в обращение.
Трябва да се отбележи, че дори в случаите, когато членовете на трудовия колектив не участват в рехабилитацията, те са участваливъзможност да се повлияе на този процес. Съгласно Закона за несъстоятелността в хода на реорганизацията членовете на трудовия колектив могат да се обърнат към арбитражния съд с изявление за неефективното провеждане на реорганизацията или за действията на участниците в реорганизацията, водещи до нарушаване на интересите на членовете на трудовия колектив на предприятието-длъжник.
3. Членовете на трудовия колектив имат ли преимуществено право да удовлетворят вземанията си за заплати от имуществото на длъжника при реорганизация и ликвидация на предприятието?
След погасяване на дългови задължения, обезпечени с обезпечение и покриване на разходите, свързани с производството по несъстоятелност, изплащане на възнаграждение на арбитражния синдик, продължаване на дейността на предприятието длъжник, исковете за възнаграждения на служителите са на второ място по приоритет. Тези вземания са с предимство пред погасяването на задълженията по задължителни плащания към бюджета, които са посочени в чл.30 от Закона на България "За несъстоятелността (фалит) на предприятие" към третата степен по ред. Това правило важи и за случаите, когато след 12 месеца от началото на санирането трябва да бъдат удовлетворени най-малко 40 процента от общия размер на вземанията на кредиторите.
4. Има ли право трудовият колектив да участва в ликвидацията на предприятие в несъстоятелност (производство по несъстоятелност)?
На членовете на трудовия колектив е предоставено право да участват в производството по несъстоятелност, което им дава възможност да: а) наблюдават хода на изплащане на задълженията към кредиторите и в случай на нарушение на закона да предприемат съответните мерки; б) защитават своите интереси при разпределението на масата на несъстоятелността, като се има предвид, че членовете на трудовия колектив също могат да действат като кредитори, ако предприятието има просрочени заплати; V)контрол на безопасността на имота преди продажбата му.
7. Коя от процедурите за реорганизация е по-предпочитана за трудовия колектив?
За да се отговори на този въпрос, трябва да се даде кратко описание на процедурите по реорганизация. Те включват външно управление на имуществото на длъжника и саниране.
Общото между тях е, че се извършват при реална възможност за възстановяване на платежоспособността на предприятието длъжник, за да продължи дейността си. Средствата за постигане на тази цел обаче са различни.
Периодът на външно управление на имуществото на длъжника не може да надвишава 18 месеца. За този период се въвежда мораториум върху удовлетворяването на вземанията на кредиторите към длъжника. Това може да се отрази негативно върху елиминирането на просрочените заплати. И въпреки че Федералната служба по несъстоятелност смята, че мораториумът върху удовлетворяването на вземанията на кредиторите срещу длъжника, въведен за периода на външно управление, не се прилага за заплатите на организацията, дължими на нейните служители, много съдилища правят различно заключение. Мораториумът важи и за просрочените заплати. Тази позиция на съдилищата не противоречи на закона. Законът „За несъстоятелността (несъстоятелността) на предприятията“, който предвижда въвеждането на мораториум върху удовлетворяването на вземания по кредити срещу длъжника за периода на външно управление на имуществото на длъжника, не посочва никакви изключения от това правило. Прилага се за всички задължения на предприятието.
Същността на оздравяването е предоставянето на финансова помощ на предприятието-длъжник от участниците в оздравяването, които се определят от резултатите от конкурса. Продължителността на санирането е същата като при назначаване на външно управление - 18 месеца. въпреки товаарбитражният съд има право по искане на участниците в рехабилитацията, с изключение на случаите на рехабилитация на държавни или общински предприятия, да удължи срока за нейното изпълнение, но не повече от шест месеца. Законът не предвижда удължаване на срока за външно управление на имуществото на длъжника.
Особеност на рехабилитацията е задължението на участниците в нея да удовлетворят най-малко 40 процента от общия размер на вземанията на кредиторите още след 12 месеца от началото на рехабилитацията. По този начин реорганизацията е насочена към постигане на резултати за сравнително кратко време.
В същото време е много трудно да се направи заключение в полза на една или друга процедура по реорганизация. Можем само да предположим, че ако предприятието-длъжник се управлява от компетентен специалист, но това предприятие се окаже в затруднено финансово и икономическо положение по обективни причини извън контрола на работодателя, тогава реорганизацията ще може да помогне на това предприятие по-бързо. Тук основната трудност е да се намерят лица, които имат интерес да инвестират в санирането на предприятието и които да успеят да удовлетворят изискванията на всички кредитори в договорения с тях срок.
Външното управление на имуществото на длъжника се практикува, като правило, в случаите, когато възстановяването е невъзможно, тъй като не е имало желаещи да участват в него, а също и когато кредиторите, предприятието длъжник разбират, че е невъзможно да се осигури стабилна работа на предприятието само с финансова помощ и затова те кандидатстват за назначаване на външно управление на имуществото на длъжника, в което новият ръководител предприема различни мерки, насочени към подобряване на предприятието.
Трябва да се имат предвид особеностите на реорганизационните процедури за предприятия, в чието имущество има апорт на държавата или местната власт, както иполучаване на субсидии от бюджетите на съответните нива. В тези случаи арбитражният съд взема решение по случай на неплатежоспособност (фалит) на предприятието-длъжник само след отказ на органа, упълномощен от държавата или общината да управлява имуществото на предприятието, за извършване на реорганизация или финансовия орган на съответното ниво да предостави субсидии. Ако отказът не бъде последван, горепосочените органи са длъжни да гарантират удовлетворяване на имуществените претенции на всички кредитори и възстановяване на арбитражните разноски.