Учебно-методически комплекс (УМК) за курса "Основи на психологията и педагогиката"
Структурно учебно-методическият комплекс е изграден на принципа на открояване на относително развиващи се модули, разделени на свой ред на блокове.
^ Приблизителен тематичен план
модул
блокирайте тема
работа
Психология на личността
Развитието на психиката на човека и животните
Б-2. Механизми на психичното отражение
Б-3. Социална подструктура на личността
Б-4. Лична ориентация
Б--5. Емоции и психични състояния на индивида
Б–6. Индивидуални психологически характеристики на личността
4 4
Психология на междуличностните отношения
Комуникационни бариери и начини за преодоляването им
Б-2. Междуличностни конфликти
Б-3. Взаимодействие на хора в малки групи
Б-4. Взаимодействие между субект и обект на управление
Психология и етика на бизнес отношенията
2 2 2
4 4 4
Основи на педагогиката
Б-2. Възпитание и развитие на личността.
Б-3. Семейно възпитание и семейна педагогика
Възпитаване на екологично съзнание на личността
Б-4. Самоусъвършенстване на индивида.
Психолого-педагогически основи за преодоляване на девиантното поведение
4
^ Модул 1. ПСИХИКА НА ЛИЧНОСТТАЦелта на курса е да даде на студентите представа за съвременната психология като наука и за системата от явления, които се изучават в нея, за особеностите на формиране и развитие на личността, нейните индивидуално-психологични характеристики.
За да постигне целта на модула, студентът трябва:
- на репродуктивно ниво познавайте понятията: психика, съзнание, несъзнавано, психическо отражение, индивид, индивидуалност, личност, структура на личността, ориентация на личността, емоционално-волева сфера на личността и индивидуални психологически характеристики на личността;
- да оценява (анализира) явленията и особеностите на психичния живот на човека на творческо ниво от гледна точка на тяхната ефективност и прагматична ориентация.
В резултат на изучаване на материала на модула студентът трябва да овладее уменията:
- общонаучни: придобиване на умения за работа с учебна литература по темата на модула, подготовка и писане на резюме по изучавания модул;
- специални: да се определи ролята и мястото на изучавания модул в дисциплината "Основи на психологията и педагогиката";
Психологията е преминала през четири етапа в своето развитие.
I етап - психологията като наука за душата. Тя получи това определение преди повече от две хиляди години. Присъствието на душата се опита да обясни всички непонятни явления в човешкия живот.
II етап – психологията като наука за съзнанието. Възниква през XVII век, във връзка с развитието на естествените науки. Способността да мислиш, чувстваш, желаеш се нарича съзнание. Основният метод на изследване беше наблюдението на човек за себе си и описанието на фактите.
III етап – психологията като наука за поведението. Възниква през 20 век. Задачата на психологиятада поставят експерименти и да наблюдават това, което може да се види директно, а именно поведение, действия, реакции на човек (мотивите, които предизвикват действия, не са взети под внимание).
IV – етап – психологията като наука, която изучава обективните закономерности, прояви и механизми на психиката.
По този начин психологията се определя като научно изследване на поведението и вътрешните психични процеси и практическото приложение на придобитите знания.
Човекът е обект на изследване в психологията. Това понятие включва както индивид, така и група от хора, които са в различни взаимоотношения помежду си. Явленията, закономерностите и механизмите на психиката се разглеждат като предмет на психологията.
Целта на изучаването на психология е да се научим да разбираме човек в цялото многообразие и динамика на неговия вътрешен (психически) свят, да се научим да живеем, без да си пречим един на друг.
Съзнанието, мисленето и много други психични явления не са дадени на човешкия индивид от раждането, а се формират в онтогенезата (индивидуалното развитие), в процеса на възпитание и образование. Това обяснява връзката между психологията на човека и педагогиката. И накрая, психологията е свързана с философията, тъй като е възникнала като специална научна дисциплина в нейните дълбини.
По този начин съвременната психология се характеризира с процес на диференциация, който поражда значително разклоняване на психологията на отделни клонове, които често се разминават много далеч и значително се различават един от друг, въпреки че запазват общ предмет на изследване - факти, закономерности, механизми на психиката.
В психологията е обичайно да се разграничават четири групи методи за изследване на психиката:
1. Организационни (сравнителни, сравнително-възрастови, надлъжни и комплексни).
2. Емпирични методи.
3. Методи за обработка на данните: количествени (статистически) и качествени (описание на типични случаи, изключения и др.).
4. Методи за интерпретация: генетични и структурни.
Нека разгледаме по-подробно емпиричните методи.
Наблюдение.Провежда се по план, с фиксиране на резултатите и формулиране на заключения, с осигуряване на такива условия, при които субектът не знае, че е обект на изследване.
^ Самонаблюдение (интроспекция).Този метод няма самостоятелна стойност, тъй като неговите резултати не могат нито да бъдат доказани, нито опровергани.
Опит - лабораторен и естествен.При лабораторния експеримент субектът знае, че е обект на изследване и по този начин се губи естественото протичане на психичните процеси. Този недостатък може да бъде отстранен в рамките на естествен експеримент, при който изследователят организира дейности незабележимо за субектите.
Анкетиране.Най-важното изискване при изготвянето на въпросите на въпросника е еднозначността на тяхното разбиране.
^ Методът на разговора.Изисква добра предварителна подготовка: наличие на план, основни въпроси, цели, възможни отговори и др.
Метод на интервюто– важи и за методите на проучване.
^ Методът на експертните оценки.Като експерти могат да действат компетентни лица, които добре познават материята.
Метод на тестовете.Целта на тестовете не е да се получат нови научни данни, а да се тестват, проверяват. Тестовете трябва да отговарят на следните изисквания: валидност (оценява качеството, за което е предназначен) и надеждност (резултатите му се възпроизвеждат с добра последователност в едно и също лице).
Метод за анализ на производителността:
– метод за анализ на творчеството;
– биографичен метод.^ 1.2. Човешката психика и съзнаниеЦялата материя има свойството да отразява, т.е. способност за реагиране на влиянието на околната среда. Има три основни форми на отражение:
- психически - като отговор на живия организъм към дразнител (на болка, музика);
– физически (отражение на звук, светлина, радарни сигнали);
- физиологични (обръщане на слънчоглед след слънцето).
Психиката е свързана преди всичко с работата на мозъка. А в сърцето на мозъка е рефлекс (отражение). Дразнителите, идващи от външната среда или от вътрешните органи, се преобразуват от рецепторите на сетивните органи в специални сигнали за съобщения. Сигналите за съобщения от рецепторите се възприемат от мозъка (централна връзка). Процесите на възбуждане и инхибиране пораждат тук такива психични процеси като усещания, чувства, мислене и т.н. В резултат на това на изхода на централната връзка сигналите за съобщения се превръщат в командни сигнали.
В централната връзка на психиката се формира и образът на желания резултат от действието. Този образ изпреварва самия резултат, предшества го, действа като своеобразен модел на желаната реалност. Без изпреварващ размисъл човек не може да организира, планира и последователно да изпълнява действията, които е планирал.
По този начин психиката ви позволява първо да изградите програма за действие, да сортирате приемливи варианти, да вземете подходящо решение и след това да започнете да действате, оценявайки текущите резултати. Именно тази страна на психиката задоволява потребността от активно преобразуване на света. Това дава възможност да се разглежда психиката като субективен образ на обективния свят, като отражение на реалността в мозъка.
Сега можем да дадем по-точенопределение на психиката. Психиката е свойство на високоорганизираната жива материя, което се състои в активното отразяване на обективния (реалния) свят и регулирането на вътрешната му среда и нейното поведение при промяна на външните условия на живот.
Всичко, което човек вижда, чува, чувства, преживява и чувства, съставлява неговата психическа реалност. То може да не съответства на обективната реалност на заобикалящия свят, тъй като, както беше отбелязано, психиката е „оцветена“ от личностните характеристики на индивида. В психическата реалност има:
- ендопсихика (част от психиката, която отразява вътрешното състояние на тялото и се проявява в емоции, нужди, чувство на глад и др.);
- екзопсихика (част от психиката, която отразява факторите на околната среда);
- интропсихика (част от психиката, която отразява "собствения продукт": мисли, волеви усилия, сънища и др.). Сложността на психиката позволява само условно да се отделят някои структурни елементи в нея.