Учене на словенски
По отношение на диалектологията и стила словенският е един от най-разнородните езици в света. Има повече от 40 диалекта, които са разделени на 8 групи: корошка (каринтска), приморска, ровтарска, горенска (горнокраинска), доленска (долнокраинска), щайерска (стирийска), панонска и кочевска (нова смесена група в град Кочевие и околностите, които преди са били населени с немци). Основата на словенския книжовен език е диалектът на жителите на Любляна. Словенският език, за разлика от сръбския, се характеризира със силно намаляване на гласните. В повечето диалекти, освен издихателното ударение, има и звуково ударение от същите видове, както в сърбохърватските диалекти. Словенският е единственият славянски език, който е запазил двойното число на съществително и глагол, например prijatelja 'двама приятели', prijatelji 'приятели'. Има шест падежа, три рода (думата dekle 'момиче' също попада в среден род). В редица диалекти средният род е изгубен. Глаголите принадлежат към свършения или несвършения вид, като свършеният вид може да се използва и в сегашно време, за да обозначи повтарящо се действие, възможност да се направи нещо (това понякога се среща и в българския език, например в изразите „ще дойде, ходеше вкъщи и работи“, въпреки че обикновено такива форми на български са форми на бъдеще време). Миналото време се образува с помощта на спомагателен глагол, както в праславянския. Има pluperfect (отдавна минало време), достижимо настроение. Местоименията правят разлика между въпросителни (kto, kada) и относителни (ktor, kadar) форми. Числителните имат специална форма за обозначаване на типове: dvoji ucenci 'два вида ученици'. В диалектите, особено каринтийския и щаирския, има много заемки от немски, но в книжовния езикСлавянските корени са запазени (тук обаче се срещат и заемки, включително от турски език през сръбски).
Словенската писменост се основава на латинската азбука, въпреки че в някои епохи са правени опити за използване на глаголицата и кирилицата. Недостатъкът на латинската азбука е липсата на букви за звуците [ʒ], [ʃ] и [tʃ]. В различно време този проблем е решен по различни начини. От Реформацията до 1850 г основно се използва така нареченатаbohoricita(наречена на Адам Бохорич, живял през 16 век) - система, използваща две форми на латинската буква S в различно звуково значение и обозначаваща съскащи буквосъчетания (s [s], ſ [ts], z [h], sh [w], ſh [h], zh [g]). Недостатъкът на тази система е неразличимостта на [h] / [s], [g] / [w] в началото на думата, ако е написана с главна буква. През първата половина на 18 век се използват системитедаинчица(на името на Петър Даинко, 1787-1873) иметлица(на името на Франц Метелко, 1779-1860) - и двете със заимстване на знаци за [ʃ], [tʃ] и [ʒ] от кирилицата. От средата на 19 век до днес се използва модифицирана (съкратена с две букви, Ć и Đ) хърватска азбука на Людевит Гая (гаица). Съвременната словенска азбука съдържа 25 правилни букви (латиницата без Q, W, X, Y, но с добавени Č, Š, Ž) и 3 диграфа, еквивалентни на букви: DŽ, LJ, NJ. Интересно е, че град Виена на словенски се казва Дунай, а река Дунав се казва Донава.
Тук са представени всички необходими материали за изучаване на словенски език - енциклопедичен справочник, правила за четене, речници, разговорници, учебници, книги за самообучение, граматически ръководства, текстове.