Ученият доказа, че мистериозните амазонки са живели в Кубан - български вестник
Известно е, че някога смели жени са живели в Темискира, разположена на територията на съвременна Турция. Но информацията за тях е толкова противоречива, че много години много учени единодушно смятаха амазонките за любопитна измислица, докато археолозите не откриха цели женски некрополи с оръжия на Дон и отделни погребения в Кубан.
Ездач без гърди
Силна, стройна, умело владееща копие и лък - образът на Амазонка все още вълнува нашето въображение. Девите войни могат да се видят във филми и на страниците на приключенски книги. И как идеите им съвпадат с реалността?
В скитските степи
Така амазонките стъпили на скитските земи. Най-напред те заловиха пасящо стадо диви коне. Жените войни бяха отлични в ездата, въпреки че конската сбруя беше много примитивна. Вместо седло има малка възглавница от конски косми: по това време стремената все още не са били известни. За да останеш на кон, беше необходима забележителна сила, а ако стреляш в галоп, още повече. Ето защо, участвайки в битки с непознати въоръжени конници, скитите отначало ги взели за мъже.
- Контактите между скитите и племето бързо се подобриха - продължава ученият - възникват брачни съюзи. Обединените млади скити и амазонки отидоха по-далеч на изток. Техните потомци образували, според Херодот, ново племе савромати или сармати. Ако анализираме древногръцката керамика от онова време, тогава, започвайки от 5 век. пр.н.е д., амазонките вече бяха изобразени върху тях в скитски дрехи - те носеха фригийски шапки на главите си, на краката си - обърнати високи ботуши с меки върхове. Подобна традиция показва, че гърците, основавайки колонии на понтийския бряг, вече са могли да се запознаят собичаите на местните племена. Тук те видели с очите си въоръжени ездачи, познати от стари легенди.
Факти срещу митове
Още в края на миналия век, по време на разкопки в Таман, московските археолози откриха уникален босфорски релеф със сцена на Амазономахия. Намерен е на части между 1983 и 1990 г. Плочата е от 4 век. пр.н.е д. и издълбан от местен варовик. Съдбата му се оказва драматична: произведението, създадено от местен скулптор, е предназначено да украси светилището, а по-късно релефът е разделен на фрагменти и използван за изграждането на имението. Сюжетът на триизмерното изображение не е напълно разгадан - ожесточена битка между конни и пеши войници. Според една версия сцената изобразява воюващи скити и амазонки.
Три години по-късно, по време на международна експедиция в региона на Волга, учените откриха няколко женски погребения в могилите. Един от тях включва повече от сто върхове на стрели. А през 1995 г. в Славянския район на Краснодарския край изследователи от археологическата лаборатория на Кубанския държавен университет откриха две женски погребения с вложени колчани със стрели и меч акинак. Характерно е, че костите на краката на погребаните са изкривени, което свидетелства за постоянна езда от детството.
Интересни открития направи и кубанският археолог Александър Сазонов. През 1989 г. той извършва работа на южния бряг на язовир Краснодар. Това трябваше да стане бързо, тъй като районът периодично се наводняваше. Всяка година, когато се отваряше язовирът на река Кубан, водата напускаше тези места, разрушавайки няколко десетки сантиметра земя с древни погребения.
Жените воини живеели разделени, запазвайки водеща роля в племената. Древните историци многократно са изтъквали, че преди да напуснеомъжена, момиче от общността на Amazon трябваше да убие врага си. В същото време момичетата са били обучавани на бойни изкуства от детството, докато момчетата са изпращани при бащите си.
Виталий Литвин - член на Българското географско дружество, ръководител на Културно-историческия център на ЮНЕСКО в Краснодар, писател, скулптор, академик на Международната академия по екология, сигурност, човек и природа. Роден през 1948 г. в Краснодар. През 1975 г. завършва Кубанския държавен технологичен университет, а през 1997 г. – Българската академия за държавна служба при президента на Руската федерация. През 1998 г. той организира Културно-историческия център на ЮНЕСКО в Краснодар, който ръководи от 17 години. Автор на книгите "Ние, или как да живеем 150 години" (2003) и "Земята на амазонките" (издадена на български и английски в края на миналата година в Германия). Професионален скулптор. Автор на паметната плоча на „белия генерал” Лавър Корнилов (монтирана в Краснодар на ул. „Красноармейская”), бюстове на съвременни български общественици.