Всеобщо избирателно право - Студиопедия
Този принцип означава, чеизбирателните права (или поне активните избирателни права) се признават за всички пълнолетни и психически здрави граждани.Това, така да се каже, е максимално възможното и разумно, което практически никъде не се постига.
Кръгът от лица, за които конституцията и избирателните закони признават избирателни права, е ограничен от така нареченитеквалификации (квалификации),тоест специални условия. В същото време квалификациите не трябва да се установяват с изборен или друг закон, ако не са предвидени в конституцията и ако конституцията не предвижда възможност за установяването им със закон. На практика обаче и това се случва, но само в страни, в които конституционният контрол не е развит.
Лице, на което конституцията и/или законът признават право на глас, се наричаизбирател.В повечето случаи избиратели могат да бъдат само граждани на дадена държава, но все по-често избирателното, а понякога и пасивното избирателно право в изборите за местно самоуправление, се предоставя и на чужди граждани и лица без гражданство, постоянно пребиваващи в съответната област. Ще се върнем към това в края на този раздел.
Съвкупността от гласоподаватели на държава или териториална единица се нарича техенизбирателен корпус(напоследък вместо този термин все по-често се използва терминътелекторат, като по този начин получава второ значение, което по принцип е нежелателно). Различават:
законенизбирателен корпус - съвкупност от избиратели, включени в списъците (регистрирани),
фактическиизбирателен корпус - съвкупност от гласоподаватели и
потенциаленизбирателен корпус - съвкупността от всичкиизбиратели, както регистрирани, така и по някаква причина нерегистрирани.
Сред избирателните цензи на първо място трябва да се посочивъзраст.Това означава признаване на избирателни права за лице при достигане на определена възраст. Понастоящем се наблюдава трайна тенденция към намаляване на възрастовата граница за активно избирателно право, което обикновено се свързва с намаляване на възрастта за пълнолетие. Според Междупарламентарния съюз, който провежда световно проучване през 1992 г. и получи отговори от 150 щата (от 186 г.), в 109 държави активно избирателно избирателно избирателно избирателно е признато за лица над 18 години - само на възраст - за лица над 19-21 години, а в четири страни - Бразил, Иран, Никарагуа и Куба - правото на гласуване от 16 години.
За пасивното избирателно право възрастовите граници често са по-високи. За да заемете например президентския пост в Италия, трябва да сте навършили 50 години. Смисълът на възрастовата граница е ясен: за да се реши на кого да се повери управлението на държавата или дори на малка общност, и още повече, за да се упражнява такова управление, е необходимо определено ниво на зрялост на човек, определено количество информация, която е натрупала за света около себе си, определено умение за решаване на житейски проблеми и известна способност за разбиране на тези проблеми. Всичко това се дава с възрастта, макар и различни хора с различна възраст. При някои зрелостта настъпва много рано, при други, напротив, много късно, но законът се фокусира не върху частни случаи, а върху общи тенденции.
Активното избирателно право обикновено изисква достигане на съответната възраст в деня на изборите. Например, съгласно трето изречение на § 2 гл. 3 Формуляр за шведското конституционно право1974 г. на изборите за Риксдаг (Парламент) „лице, което към деня на изборите не е навършило осемнадесет години, няма право да гласува. » В Австрия, в съответствие с първото изречение на част 1 на чл. 26 от Федералния конституционен закон избирателно право принадлежи на мъже и жени, които са навършили 19 години към началото на предизборната кампания.
Горната възрастова граница за избиране в държавни органи или за влизане в техния състав по правило не е установена в демократичните държави. Опитът от последните десетилетия и страни като Германия, САЩ, Индия дава примери за заемането на първите длъжности в държавата (държавен глава, правителствен ръководител), при това успешни, от лица в седмото, осмото и дори деветото десетилетие от живота.
Изискването за пребиваванепредполага, че на дадено лице се признават права на глас само след като е живяло в дадена страна или в даден район за определено време. Например във Франция, за да гласувате на всякакви избори, изискването за пребиваване е равно на 6 месеца (трябва да живеете в община - по-ниска териториална единица), в Нова Зеландия - три месеца, които са ви необходими, за да живеете в избирателния район. Смисълът на тази квалификация е, че избирателят трябва да е поне минимално запознат с проблемите на своя район, където ще участва в изборите. Тази квалификация е насочена срещу лица, които нямат постоянно местожителство или често го сменят, което не спада към числото на гражданските добродетели. Случайните хора в избирателния корпус са нежелани. Въпреки това цензът за жителство показва тенденция към намаляване и изчезване, поне при общите избори.
Не трябва да се бърка с квалификацията за пребиваванеквалификацията за гражданство,в съответствие с която изборитедопускат се само лица, които са били граждани на тази държава поне за определен период от време. Тази квалификация не е свързана с продължителността на пребиваване в страната и като цяло не изисква това пребиваване само по себе си. Например, според първата част на разд. 2 и части от трети раздел. 3 чл. I от Конституцията на Съединените американски щати от 1787 г., лице, което е било гражданин на САЩ най-малко 7 години и сенатор най-малко 9 години, може да бъде избрано за член на Камарата на представителите на Конгреса на САЩ. В Аржентина натурализираните граждани получават право на глас само три години след получаване на гражданство, в Тунис - след пет години.
Имущественият ценз,установен в зората на конституционната система, се състои в изискването избирателят да притежава имущество не по-малко от определена сума или да плаща определена сума данъци. Смятало се е, че хората, които нямат достатъчно имущество в имота си, не могат да участват в управлението. Имаше известна причина за това, като се има предвид, че пролетариите и бедняците бяха напълно неграмотни, а първите също бяха принудени да работят по 10-14 часа на ден, което най-негативно се отрази на умственото им развитие. Борбата на работническата класа за техните права, както и нарастването на образователното ниво на трудещите се маси доведоха до факта, че през 20 век тази квалификация беше почти универсално премахната и избирателното право започна да се счита за всеобщо. В момента тази квалификация е изключително рядка. Като пример, разпоредбата на чл. 23 от Канадския конституционен акт от 1867 г., според който кандидат за Сената трябва да притежава „по закон или по справедливост като собственик за собствена употреба или печалба, земи или притежания по право на безплатно и общоизползва или притежава за собствена употреба или печалба, земи или притежания по право на алоид или безплатна собственост в провинцията, от която е назначен, на стойност четири хиляди долара, освен и над всички анюитети, дългове, задължения, тежести, ипотеки, дължими или платими върху или върху или свързани с тези имоти ”(вярно е, че тази квалификация не е условие за получаване на пасивно избирателно право, тъй като канадските сенатори не са избрани изд., но назначен).
Приблизително по същото времецензът за пола,който се състоеше в недопускането на жените да гласуват, също беше унищожен. Трябва да се отбележи, че в Швейцария, известна с демократичните си традиции, това се случи много по-късно, отколкото в други страни - едва през 1971 г.
Съществуват, макар и доста редки,религиозни квалификации.Следователно, за да бъдете избрани в иранския парламент, е необходимо активно да изповядвате исляма.
Специална група образуват така нареченитеморални цензи.Например в Люксембург фалиралите и собствениците на публични домове са лишени от активно избирателно право; в Еквадор - пияници, скитници, мошеници; в Пакистан кандидатът за Националното събрание трябва да бъде с "добро морално състояние". Ако повечето от тези признаци могат да бъдат юридически установени повече или по-малко точно, тогава такъв критерий като добра морална репутация се поддава на доста произволно тълкуване.
Обикновенолицата, които изтърпяват наказание лишаване от свобода с присъда на съда, се лишават от избирателни праваТака, съгласно част 1 на чл. 3 от Закона за британското представителство на народа от 1983 г., „Лице, което е лишено от свобода, докато излежава в затвора в изпълнение на присъда, не може законно да гласувапарламентарни или местни избори. В допълнение, дадено лице можеда бъде лишено от обществени права(включително избирателни права) със съдебна присъда или тези права могатда бъдат временно отнетибез лишаване от свобода. Така например съгласно параграфи IV и VI на част първа на чл. 38 от Политическата конституция на Съединените мексикански щати от 1917 г., правата и привилегиите на гражданите (включително правата на глас) се преустановяват, по-специално в случай на скитничество или системно пиянство, установено по начина, предписан от закона, а също и в резултат на издаване на окончателна присъда, която предвижда такова спиране като наказание.
Създаването на института на несъвместимостта на длъжности, мандати и функции има няколко цели: спазване на принципа на разделение на властите – да не допуска в парламента или друг представителен орган лица, подчинени на правителството или икономически зависими от него; гарантират свободата на избирателите при изборите, като не допускат кандидатите да използват служебното си положение за оказване на натиск; гарантиране на независимостта на парламентаристите и другите избрани служители по отношение на частните интереси.
Друго ограничение на пасивното избирателно правое липсата на избори.Тук не става въпрос за общото отсъствие на пасивно избирателно право поради например непълнолетие, липса на гражданство и т.н., а за специални случаи. Например, същият френски Избирателен кодекс предвижда, че генералните инспектори на административни органи със специални задачи и префекти не могат да бъдат избирани в нито един избирателен район, който е част от територията, на която те упражняват своите функции или са ги изпълнявали през последните три години преди изборите, иподпрефектите и генералните секретари на префектурите не могат да бъдат избирани в нито един избирателен район на департамента, където изпълняват или са ги изпълнявали през последната година преди изборите.
* Виж: Конституции и законодателни актове на буржоазните държави. 17 - 19 век М.: Госюриздат, 1957. С. 334. Може също да се припомни, че до 1936 г. съветското конституционно законодателство предоставя избирателни права и на работещите чужденци. Революционното правосъзнание се оказва сходно и в двете страни и не само по този въпрос.
„1. Всяка договаряща страна. се задължава да предостави правото да гласува и правото да бъде избиран на местни избори на всеки чужденец, който пребивава, ако попада под същите условия, които се прилагат за гражданите, и ако освен това е пребивавал обичайно и законно в съответната страна през последните 5 години, предшестващи изборите.
2. Дадена договаряща държава може обаче, в момента на депозиране на своя инструмент за ратификация, приемане, одобрение или присъединяване, да декларира, че възнамерява да ограничи прилагането на разпоредбите на параграф 1 до предоставянето на правото на глас."
Вярно, чл. 9 от посочената конвенция установява възможността за налагане на ограничения върху правата на чужденците в случай на война или в случай на друга заплаха за живота на нацията.
Нова стъпка към предоставянето на избирателни права на чужденци, но само в 15 страни членки на Европейския съюз, направи Маастрихтският договор от 1992 г. Този договор установява така нареченото европейско гражданство, един вид „панта“, добавена към националното гражданство. Всеки европейски гражданин, независимо в коя страна-членка на Европейския съюз се намира, има право да участва в изборите за органи на местно самоуправление. В параграф 1 на чл. 8-б от члСъздаването на Европейската общност, изменено с Договора от Маастрихт, постановява, че „всеки гражданин на Съюза, пребиваващ в държава-членка, на която не е гражданин, има право да гласува и да бъде избиран на общински избори в държавата-членка, в която пребивава, при същите условия като гражданите на тази държава.“ Чужденците обаче нямат право да участват в изборите за национален парламент.
В някои страни обаче правото да гласуват на местни избори е било предоставено на чужденци при определени условия още преди влизането в сила на Договора от Маастрихт, например в Ирландия през 1963 г., в Швеция през 1976 г., в Дания през 1981 г., в Норвегия през 1982 г., в Холандия през 1985 г. В два швейцарски кантона (Ньошател и Юра) чужденците също гласуват на местни избори. Във Франция още през 1981 г. социалистите предложиха да се въведе подобно право, но този проект не беше продължен поради враждебността на общественото мнение.
Освен това всеки гражданин на Европейския съюз, пребиваващ в държава-членка, на която не е гражданин, има не само активно, но и пасивно право да гласува на избори за Европейски парламент в държавата на пребиваване при същите условия като гражданите на тази държава (клауза 2, член 8-b от гореспоменатия Договор). Всъщност правото на чужденци да участват в изборите за Европейски парламент не засяга националния суверенитет на участващите държави. Изборната процедура не служи за назначаване на лица, които да упражняват националния суверенитет на страната, в която се намира чужденецът. Европейският парламент има за правна основа не конституциите на страните членки, а международни договори.
Вярно е, че и двете алинеи на чл. 8-б от Договорапредвиждат възможност, в последващо подробно регулиране, за дерогации от установените принципи, когато специфичните проблеми на държавата членка го оправдават.
Не намерихте това, което търсихте? Използвайте търсачката: