Умри - не ставай
Момче и момиче в нейната къща. Прелюдия, всички неща. Човекът е малко нервен - все пак за първи път с нея. И момичето, трябва да кажа, все още беше комик. И сега, в решаващия момент на половия акт, тя окръгля очи от изненада и казва: „Открито е ново устройство“.
Случай на автобусната спирка) Много хора. Има едно момиче, толкова бляскаво. Един пич се приближава с готина кола) Той се приближава до нея, прегръща я за рамото и казва високо: Нека те закарам! Мълчаливо, с гордо изражение на лицето, тя изважда кърпичка от чантата си, маха ръката му, избърсва рамото си и хвърля кърпичката в кошчето. Момчето се ядоса, качи се в колата и потегли. След по-малко от пет минути той се върна, мълчаливо излезе, бързо се приближи до това момиче, даде й добър шегаджия))) предизвикателно свали обувката си и я хвърли в кошчето. Всички паднаха при спиране.
Момичето, което яде охлювите, по-добре не казвайте на момчето за това. Казах на съпруга ми, че в детството си (на 1,5 години) го опитах веднъж, но вече 2 години пътуването ми по нужда е придружено от фразата: "Не си ли забравил лъжицата?")))
Наскоро бях в кардиологичния център. Окачиха ми апарат за ежедневно измерване на налягането. Маншет на ръката и мотор в чантата. Периодично измерва налягането. По принцип отнема един ден за носене, за да се съберат точни данни. Прибирам се вкъщи. Слизам в метрото и тогава ме хващат някакви два типа - добре, като кой е този, откъде е, има ли нещо по дреболиите? Като цяло стоим, говорим, ситуацията се нагрява и тогава този мотор започна да бръмчи - да изпомпва маншета Изправих се и замръзнах от изненада (забравих нещо за него). Тези двама типа също ме гледаха онемели - изведнъж започнаха да бръмчат и лявата ръка се напомпа пред очите ми. Тогава моторът заглъхна и аз с глас на робот, с изцъклен поглед в нищото, издавам: - Бойният режим е включен. КАК ТИЧАТ. ТОВА БЕШЕ НЕОБХОДИМОВИЖ. .. Ще ви разкажа за моя приятел. Като цяло той има особеността да търси забавни приключения на задника))) И така. Веднъж го помолили да изнесе боклука от канцеларията на училището. (беше след новогодишното фирмено парти, така че кутията с боклука беше със съответния надпис "White Sparkling"). Един приятел, без да мисли два пъти, взема тази кутия, запечатва я с лента за удобство и излиза навън с нея. Реших да не го опаковам на училищното сметище, а да изхвърля кутията на път за вкъщи (както и да е, разбъркайте покрай кофата за боклук). И сега той напуска територията на училището, вървейки с такава прекрасна кутия, когато изведнъж Боби на един полицай спира до самата купчина боклук, от него изпадат два униформени корема. Спират приятел, питат: „На 18 ли си?“. Той отговаря не. Тогава те безопасно отварят задните врати на Боби и настойчиво го молят да постави кутията вътре. Приятел в пълен ступор изпълнява молбата. След това слушал още 20 минути лекция за опасностите от алкохола, за статистиката в България и как ще свърши зле. След това бързо затварят задните врати, сядат в Бобито и с доволни физиономии тръгват към своя отдел. Приятелят ми дълго се усмихваше злобно и махаше след тях, предусещайки неприличните викове на разочарование на ченгетата половин час по-късно))))))))))))))))))
Някак си се прибирам с такси. Парите излязоха около 500 рубли. нощ. Тъмно. Качваме се до нашия дом - висока сграда. В главата ми се прокрадна една хитра мисъл, "ама да не се измъкна без да платя? Къщата е голяма - изтичах във входа и виж, юмрук! " Изхвърчах от колата! Първо той удари грозната си глава в колоната на вратата. После се спъна в бордюра и се претърколи на пейката. Докато ставаше, скъса панталона си на пирон, стърчащ от пейката. Половин минута истерично се опитваше да отвори домофона. През цялото това време шофьорът на таксито ме гледаше с шибани очитой не предприе никакви активни действия. "Той е в шок!", - помислих си аз. Всичко се оказа по-лесно - тогава, още на входа, си спомних, че съм му платил, когато влязох в колата.
Веднъж живеехме в хостел с едно момиче, правихме любов, накрая аз останах в стаята, а момичето избяга на уроци. По навик хвърлям презерватив в прозореца. 12 часа следобед е, под прозорците има офис паркинг (току-що се преместихме, не знаех) и той безопасно се спуска на предното стъкло на Prado. Едно дете пада оттам на около два метра, вдига поглед и вижда как нашият съсед, такъв очилат маниак, гледа през прозореца до мен. След около 5 минути чувам вратата на съседа да изхвръква и ревът "така и вие пи. с" (в стаята имаше и съсед с очила, и двамата по къси панталони, летни) и звуци от удари.
Моята приятелка живее с MCH. Вчера тя ме покани на гости с нощувката. Естествено, аз се съгласих, тъй като не се бяхме виждали няколко месеца. Така. Легнах да спя на пода, двамата на дивана. Легнах тихо и дремя, но не мога да заспя. След няколко минути по звуците разбрах, че са решили да се позабавляват преди лягане. Явно беше толкова естествено за мен да подсмърча, че не разбраха дали спя или не. Е, малко съм изплашен от това. Тогава всичко свърши за тях, те лежаха, дишаха тежко, гаджето на приятеля каза шепнешком: "Сега бих пушил." Приятелката със същия шепот отговаря: "И аз бих." И колко смешно ми стана и на висок глас казвам: "И аз бих пушил!" завършек. вероятно цялата къща се събуди от нашия див rzhach.. . Стоя в задръстване. Гледам до кола със същото радио като моето Изваждам дистанционното и добавям звук към него. Той изважда, аз пак добавям. Човекът гаси, аз паля. Прекръсти се, свали панела и го сложи в жабката.
Исках да споделя спомените си от студентствотоживот в хостел.)) Живеехме 4 в стая в стандартен хостел. понякога вечер излизаха да пушат и просто да подишат чист въздух зад хостела, имаше толкова удобна пейка. Някак си една прекрасна почти лятна (беше късна пролет) вечер седим, пушим, хрупаме семки и изведнъж виждаме картина - нашите съседи са напълно пияни и влачат след себе си някаква юница, дори по-пияна от тях - тя нищо не разбира, само цви. Те стигнаха до хостела и предложиха на тази юница да ги посети, обещавайки интересно забавление. Тя естествено няма нищо против. Но тогава нашите момчета се замислиха как да я прекарат през вахтата - там пазачът не беше лош, с разбиране. Тя щеше да пусне пияните момчета, нейните собствени, но едва ли ще пусне юницата. Е, те си помислиха и решиха да я измъкнат през прозореца. На първия етаж имаше решетки навсякъде, така че един беше изпратен да преговаря с някой от втория. Ние седим и чакаме - стана много интересно как ще свърши. Около двадесет минути по-късно се отваря прозорец, но истината е, че нещо не е на втория етаж, а на третия (може би етажът е объркан, може би не мога да се съглася) - появява се щастливо пияно лице - нека спуснем въжето. И тя просто цвили.)) Вързаха го - и с викове на радост - и един, двама и три започнаха да го затягат.)) и ние седим и гледаме - ще падне или няма да падне)). Тези, които бяха отдолу, вече бяха избягали в хостела - лицата им се появиха в прозореца - доволни и в очакване)). Дръпни тази юница, дръпни - вече на нивото на 2-рия етаж. Тя е радостна, момчетата също.) и тогава Серьога, голям майтапчия, седнал до мен, извика - "Момчета, защо я влачите? Тя така или иначе няма да ви даде !!". Тиха сцена, спряха да влачат юницата, тявисеше над втория етаж, дори спря да цвили, да виси, да се люлее, дори да сери - ту гледа надолу, ту към нейните рицари.)) И имат тъп въпрос в очите. А мацката изведнъж се развика, явно нервите й не издържаха - "Да, ще, ще!!" "ООООО!" - ликуване - и за нула време завлякоха юницата - през прозореца светна само% опа.))
Дойдох с по-малката си сестра в клиниката да даря кръв.Влизаме, сестрата й казва, че не боли и изобщо не е страшно и докато говори, тя си убожда пръста.