Управление на аматьорски отбори - Футболен мениджър - Блогове
"Формиране на корпоративното управление в аматьорските футболни отбори." Как ви харесва фразата? Повечето, които го чуват, поне се усмихват. Въпреки това, това най-корпоративно управление е подходящо за всеки, който играе в аматьорски отбор.
Какви са проблемите на всички аматьорски отбори? Вярвам, че тези три основни проблема са типични за 99% от аматьорските отбори в Русия:
1. лошо управление на екипа
2. липса на финансиране
3. нестабилност на състава
Лошата управляемост означава, че почти всяка транзакция (закупуване на униформа, наемане на зала, участие в турнир и т.н.) трябва или да бъде съгласувана от целия екип (тъй като се актуализира), или да бъде извършена спонтанно от един от членовете на отбора, а останалите членове на отбора ще научат за постижението след факта. Последствията от този проблем са такива банални и скучни неща като: липса на форма (банални пелерини), липса на топки, мрежи за врата, гъвкавост на отбора при вземане на решение дали да участва в различни турнири (като правило, добре оформен гръбнак играе един и същ турнир в продължение на много години) и т.н.
Купуването на топки, ръкавици и други неща при липса на спонсор се свежда до доста обременителна процедура за събиране на такси
Липсата на финансиране проблемът със слабата управляемост. Купуването на топки, ръкавици и други неща, при липса на спонсор (който може да е член на отбора), се свежда до доста натоварваща процедура за събиране на такси и координиране на всяка покупка. В случай на „сутрин изпражнения, вечер пари“, след това купувачът на изпражнения отново много дълго време събира пари от екипа, за да възстанови направените от него разходи. Тези, които са изправени пред банални покупкитопки за отбора с отборни пари, ще разберат какво имам предвид.
Проблемът с нестабилността на състава също е много актуален. Никой не може да гарантира, че утре Вася, който игра във 2-ра лига, няма да навакса и да заеме силното си място в състава. И веднага щом Вася се издърпа, той ще изчезне и стабилността на отбора е нарушена. Също така мисля, че въпросите за управлението на заместванията и разпределението на местата в състава са от значение за мнозина никой ли не се е обидил от тази тема и е казал, че повече няма да играе в отбора? Ето и аз съм по същия начин.
Какво се предлага за решаване на идентифицираните проблеми? Банално внедряване на системата за управление. По-точно системите за корпоративно управление, а именно:
1. Формализиране на критериите за членовете на екипа
2. Формиране на изискванията към участниците
3. Определение за управление на екип
4. Определяне на правомощията на органите на управление и механизмите за вземане на решения
За да разберете за какво говоря, ще дам пример с моя екип. В момента за моя екип предлагам следното:
Формализиране на критериите за членовете на екипа. Член на отбора е играч, който е изиграл повече от 30 игри за отбора или е изиграл повече от 50% от игрите в последните два турнира. Защо е това? След това, за да разберем ясно какво се счита за „член на екипа“ (акционер) и кой е просто „играч“ (но потенциален акционер).
Това разбиране е необходимо поради факта, че общото събрание на членовете на екипа (аналог на общото събрание на акционерите) трябва да бъде върховният орган на управление на екипа. Общото събрание на участниците трябва да решава тактически и стратегически въпроси, свързани с живота на отбора. Основното е, че решаването на въпроси от общото събрание не трябва да става непрекъснато (както постъпват въпроси), а дискретно, напр.на тримесечие или шест месеца.
Сигурен съм, че повечето отбори смело ще заявят, че имат треньор
Какво отнасям към компетенциите на общото събрание на участниците: 1) Определяне на задачите и целите на развитието на отбора 2) Избор на старши треньор на отбора 3) Трансферни въпроси (привличане на нови играчи в отбора) 4) Одобряване на годишния (полугодишен, тримесечен) бюджет на отбора 5) Упълномощаване на финансови отчети (предоставени от главния треньор).
Както вече стана ясно вторият ръководен орган на отбора е старши треньорът (по-точно треньорският щаб). Треньор е лице, избрано за определен период от време и отговарящо за оперативното управление на отбора за тренировъчния процес, организиране на финансирането на отбора, закупуване на оборудване, управление на отбора по време на игра.
Сигурен съм, че повечето отбори смело ще заявят, че имат треньор. Може би дори някои са доволни от треньора. Но има въпроси, отговорите на които едва ли ще бъдат положителни: 1) оценява ли се работата на треньора с определена честота? 2) Треньорът избира ли се за определен период? 3) Доволни ли сте от логистиката на тренировъчния процес? 4) и контролния въпрос треньорът има ли свирка? :)
Ако и четирите пъти „да“, тогава ми е много интересно да опозная вашия екип, а вие напразно четете този пост. Но в повечето аматьорски отбори това не е така.
Наличието на прозрачни механизми и процедури за взаимодействие на екипа и треньора е необходимо за развитието на отбора, необходимо за неговото развитие. В противен случай отборът закостенява и започва бавно да се разпада. Всички започват да възприемат назначения треньор като даденост и за недоволните става по-лесно да си тръгнат, отколкото да чакат да си отиде треньор, който не знае кога решава.
На практика процесътвзаимодействието между треньор и отбор е еднопосочно
Всъщност на практика процесът на взаимодействие между треньор и екип е едностранен. Треньорът „управлява“ играта на отбора. Който е недоволен си тръгва. И в такива случаи никой няма да предаде значителни пари на общия котел.
Както виждам ръководството на отбора: 1) играчите избират треньор за 6 месеца 2) треньорът формира треньорския щаб 3) треньорът представя проектобюджет (закупуване на униформи, оборудване, плащане на организационни такси, наем на залата и т.н.) 4) играчите одобряват бюджета и представят орг. вноски 5) в рамките на приетия бюджет протича пълноценен работен цикъл (тренировки, игри, състезания) 6) в рамките на бюджета се изпълняват планираните разходи 7) след 6 месеца треньорът представя финансови отчети 8) Общото събрание оценява дейността на треньора и всичко в нов кръг.
В предложения модел процесът на взаимодействие между треньора и екипа е процес на обратна връзка. Отборът избира треньор, дава му правомощия и пари, а треньорът, въз основа на резултатите от работата, докладва на екипа за извършената работа и изразходването на средствата, след което треньорът се преизбира или не.
Ключовите фактори за успех в случай на внедряване на този модел ще бъдат:
1. наличието на интерес на членовете на екипа към неговото развитие, поставяне и постигане на цели
2. наличие на кандидати за треньори
3. наличието на добре разработена бюджетна форма, въз основа на която ще се извършва планиране и контрол на финансово-стопанската дейност на екипа.
Това всъщност е всичко. Ако има желание да създадете екип, способен да се развива, да се развива, тогава обмисленият подход към управлението на екипа значително ще улесни живота ви.