Управление на оборотния капитал
Управлението на оборотния капитал (WCM) е добре познат и ефективен инструмент за „размразяване“ на финансови инвестиции в материални запаси, готова продукция, вземания и др. В предреволюционна България този подход е добре познат и се прилага на пазарни принципи 1 . Тези въпроси са изключително актуални днес за българските предприятия, които по различни причини имат сериозни ограничения и/или затруднения в осигуряването на ликвидност, тъй като трябва да търсят „вътрешни резерви” за финансиране на текущата дейност. EZh писа за някои практически подходи в тази област миналата година 2 . Но има и други неизползвани възможности - Сергей Фалко, проф. д-р по икономика, гл. кафене икономика и организация на производството MSTU im. Н.Е. Бауман, член на експертната група на WCM като част от Международната организация на контрольорите (ICV).
Средните предприятия имат огромни неизползвани ликвидни резерви. Това се доказва от съвременни проучвания на консултантски компании, като Roland Berger и Creditreform Gruppe (Германия). Според тях недостигът на ликвидност в средния бизнес в Германия в момента се оценява на 60 милиарда евро, а неизползваният ликвиден потенциал, мъртъв в материални запаси, вземания и пасиви, е около 120 милиарда евро и е реална и относително евтина алтернатива на заемите.
Потенциалът и необходимостта от управление на оборотния капитал отдавна са широко признати, но „изненадващо е, че само малък брой предприятия последователно, непрекъснато и успешно използват WCM инструменти“ 3 .
Стойността на работатакапиталът трябва да е нисък и в идеалния случай дори отрицателен
Оборотният капитал е асоциираният оборотен капитал в оперативната дейност на предприятието, който не генерира приходи от лихви и се финансира от лихвоносен дългов капитал. Неговото пълно и тясно определение е дадено в табл. 1.
На практика се срещат два подхода за управление на оборотния капитал:
1. Като средство за осигуряване на ликвидност.
2. Като средство за освобождаване на ликвидност.
Според първия подход оборотният капитал, оборотният капитал е мярка за краткосрочната платежоспособност на компанията и осигурява договорените плащания.
Положителният оборотен капитал означава, че краткосрочните задължения могат да бъдат покрити от текущи активи. А размерът на оборотния капитал показва способността на компанията да изплаща своите краткосрочни задължения.
Основната задача на управлението на такъв капитал според първия подход е да се гарантира навременно плащане на краткосрочни задължения.
При втория подход оборотният капитал се разглежда като свързани текущи активи в хода на дейността на предприятието, които трябва да бъдат финансирани от лихвоносен капитал. Това дава възможност да се разглежда оборотният капитал като „замразен“, нелихвоносен или „мъртъв“ капитал, което не само намалява текущата ликвидност на компанията, но и намалява възвръщаемостта на капитала. Следователно стойността на оборотния капитал трябва да бъде възможно най-ниска, в идеалния случай дори отрицателна.
Отрицателният оборотен капитал възниква, когато капиталът, обвързан в материални запаси и вземания, се финансира от доставчици, т.е. дължимите сметки са по-големи от суматаматериални запаси и вземания. В този контекст управлението на оборотния капитал решава три основни задачи:
намаляване на вземанията;
увеличение на дължимите сметки.
Освобождаването на ликвидност увеличава паричния поток и подобрява общата възвръщаемост на собствения капитал
Основната цел на управлението на оборотния капитал е да намали замразените средства на компанията, като ги направи ликвидни, тоест да увеличи паричния поток. Също толкова важно е да се намалят разходите за набран капитал и да се увеличи общата възвръщаемост на собствения капитал на предприятието.
Финансовите ефекти от успешното управление на оборотния капитал се проявяват по два различни начина:
Освобождаването на ликвидни средства води не само до намаляване на необходимостта от външно финансиране, но води и до увеличаване на приходите от лихви поради пласирането на свободни средства. В допълнение, по-ниските нужди от финансиране водят до повишаване на кредитния рейтинг на компанията, което осигурява по-добри условия за финансиране и индиректно увеличава приходите от лихви и намалява разходите за лихви. И накрая, допълнителната ликвидност в компанията може да се използва за финансиране на по-нататъшно развитие или изплащане на дивиденти на акционерите.
Въпреки че фокусът на управлението на оборотния капитал е върху освобождаването на ликвидност чрез рационализиране на процесите на управление на вземанията и задълженията, трябва да се помни, че рационализирането на поддържащите процеси може също да допринесе значително за подобряване на рентабилността на компанията. Например намаляването на запасите води до по-ниски разходи за съхранение, транспорт и застраховка.
Освен това управлениетооборотният капитал оказва влияние върху управлението на риска. Например нестабилност в търсенето, цените, обменните курсове и др. може да има значително влияние върху възстановимостта на предишната стойност на материалните запаси и размера на вземанията. Ефективното управление на материалните запаси и вземанията може значително да намали риска от тяхното отписване. Неразрешените отклонения от договорните условия на плащания с доставчиците могат да доведат до репутационни рискове. Такива рискове могат да бъдат избегнати чрез оптимизиране на процесите по управление на оборотния капитал.
Ефективното управление на оборотния капитал включва използването на инструменти за сравнителен анализ. Примери за ключови показатели за ефективност (KPI) на управлението на оборотния капитал са дадени в табл. 2. Тези данни от европейски фирми могат да служат като еталон за българските компании като мярка за успех в тази област. Както се вижда от таблицата, стойността на KPI е поразително различна в областите на дейност на предприятията, особено по отношение на оборота на запасите.
Емпиричните данни на Ernst & Young, които показват, че в индустриалните компании потенциалът за оптимизация е около 5% от оборота, могат да бъдат отнесени към категорията на показателите за сравнителен анализ. Освен това приблизително 50% от този потенциал може да бъде реализиран в рамките на първите 12 месеца от началото на проекта 4 .
Координацията на дейностите по доставките, маркетинга и производството ще помогне за „съживяване“ на капитала, който е умрял в оборотния капитал
Днес преобладаващият подход за управление на оборотния капитал в българската практика е да се осигури достатъчен паричен поток (ликвидност) за плащане на краткосрочни задължения.
На практика се осъществява чрез управление на доставките(доставка) и продажби (маркетинг). С други думи, „трябва да купувате по-евтино и да плащате по-късно, и да продавате по-скъпо и да изисквате бързо връщане на вземанията и за предпочитане 100% предплащане“.
Естествено, такъв примитивен метод за управление на ликвидността не е насочен към установяване на дългосрочни и взаимноизгодни отношения с доставчици и купувачи.
Подходът, насочен към освобождаване на ликвидност, а всъщност към финансиране на текущата дейност чрез „съживяване” на загиналия в оборотен капитал капитал, реално не се използва в българската практика.
Отделите за доставки, производство и продажби в българските предприятия взаимодействат помежду си въз основа на естествено-времевите характеристики на процесите, изпълнявани в отделите:
стандарти за потребление на ресурси за единица продукция;
обема на закупената партида и честотата на покупките;
застрахователни запаси в склада на суровини и материали, както и готова продукция;
условия за доставка на суровини и материали;
условия за доставка на готовите продукти до клиентите.
Ако на въпросите за рентабилността на снабдяването, маркетинга и производствените дейности в много напреднали предприятия по отношение на управлението се отделя известно внимание, тогава въпросите за оптимизиране (рационализиране) на процесите на снабдяване, производство и маркетинг по отношение на освобождаване на ликвидност или намаляване на оборотния капитал практически не се засягат.
Досега по-голямата част от ръководителите на структурни подразделения за доставки, производство и маркетинг не разбират значението на рационалната организация на процесите по отношение на намаляването на оборотния капитал. Ситуацията е още по-лоша в отделите за научноизследователска и развойна дейност, фокусирани основно върху постигането на най-добрите дизайнерски и технологични характеристики.продукти и време за разработка. Ако напредналите инженери понякога мислят за прогнозираните разходи и цена на създавания продукт, тогава изобщо няма съмнение за влиянието на дизайна, технологията и организацията на производството на даден продукт върху намаляването на оборотния капитал.
По-голямата част от местните предприятия нямат услуги/специалисти, ангажирани с координирането на доставките, маркетинга и производството по отношение на рационалното управление на оборотния капитал.
В развитите западни предприятия тези функции често се възлагат на службите за контрол:
маркетинг и контрол на продажбите;
Логистичен контролинг и финансов контролинг.
Въпреки факта, че в момента в България са създадени пазарни предпоставки за ефективно управление на оборотния капитал, това направление за подобряване на ефективността на предприятията е в начален стадий.
За насърчаване на методологията и инструментите за управление на оборотния капитал в практиката на местните предприятия е необходимо:
организира практически ориентирано обучение за мениджъри на местни промишлени предприятия по темата "Управление на оборотния капитал (оборотен капитал)";
разработване на система за стимулиране и съответни KPI за ръководители на предприятия, които имат пряко въздействие върху намаляването на размера на оборотния капитал;
иницииране на проекти за създаване на система за управление на оборотния капитал;
да формират служби, отговорни за управлението на оборотния капитал в цялото предприятие;
анализира и прилага на практика най-добрите местни и чуждестранни практики в тази област;
въвеждане на курсове за обучение по управление на оборотния капитал в магистърски програми испециалисти по управление;
разработване на професионални стандарти за професионалисти в областта на управлението на оборотния капитал.
Дефиниции за оборотен капитал (Таблица 1)
Най-пълната дефиниция RC = Работен капитал - Текущи задължения