Урбанизация или рурализация Соломон Крапивенски четете онлайн

Урбанизация или рурализация?

Урбанизацията обаче постепенно извади на преден план нарастващия „идиотизъм на градския живот“: замърсяването на въздуха и водата надхвърля всички норми; минимизиране на "зелените площи"; превръщането на населението на града, с нарастване на броя и концентрацията му, в „тълпа от самотни хора“, за разлика от характерните за селото тесни емоционално положителни връзки между съселяните; нарастването на нервно-психичните и сърдечно-съдовите заболявания поради пренапрегнатия градски ритъм на живот, смущения от шум, откъсване от физически труд и бездействие. В тази връзка днес до голяма степен с право се твърди, че апогеят на градската цивилизация вече е зад нас и кризата на града като традиционна форма на селище е започнала.

Но какво означава това? И преди всичко: означава ли това, че процесът на урбанизация недвусмислено ще бъде заменен от противоположния по посока на него процес на рурализация (от лат. rural – селски, селски)?

Разбира се, не можем да говорим за селско стопанство в пълния смисъл на думата.

Първо, такава селизация би означавала съкращаване на повечето индустриални сектори и връщане на масата от трудоспособното население към земеделския труд, което едва ли е реалистично и прогресивно.

Второ, подобна рурализация би зачеркнала всичко положително, което градът носеше и носи в себе си.

Този въпрос не може да се реши на принципа „или-или”: или урбанизация, или рурализация. Ако в процесите не се намеси политическият и икономически субективизъм, както се е случвало неведнъж в миналото на човечеството, те ще доведат до синтез на всичко положително, което е присъщо на всеки тип селище. Дори и сега, въпреки че този синтез е осезаем едва в зародиш, се откриват основните му насоки и тенденции:

а)използването на възможности за отдих в селските райони за краткосрочна (нощ и в края на седмицата) и дългосрочна (по време на ваканция) почивка на жителите на града и тяхното лечение;

б) участие на гражданите в селскостопански труд върху собствените им парцели, дачи;

в) прехвърляне на много учебни заведения от града;