Урок Основи на междуличностната комуникация
Междуличностното общуване се основава на различни мотиви, цели и цели на неговите участници. Детерминантите на този тип комуникация могат да бъдат предаването или получаването на каквато и да е информация, подбуждането на партньора да предприеме действия, намерението да промени възгледите си, желанието за предоставяне на емоционална подкрепа и др. В зависимост от тези фактори е обичайно да се разграничават няколко модела на междуличностна комуникация.
Друг модел на междуличностна комуникация е транзакционният модел. Представлява комуникацията като процес на едновременно изпращане и получаване на съобщения от комуникатори. В края на краищата, във всеки един момент от времето, ние сме в състояние да получим и декодираме съобщението на друг човек, да отговорим на него и в същото време друг човек получава нашето съобщение и отговаря на него. Така актът на общуване не може да бъде отделен от събитията, които го предхождат и следват. Този модел насочва вниманието ни към факта, че комуникацията е процес, при който хората формират взаимоотношения чрез постоянно взаимодействие помежду си. Този модел описва комуникационните процеси много по-добре от линейния.
Съществува и интерактивен или кръгов модел на междуличностна комуникация. Това не е просто процес на предаване на съобщение от подателя към получателя, по време на който първият кодира, а вторият декодира информация. Важен елемент от този модел е обратната връзка. Това е реакцията на получателя към съобщението, която се изразява в съобщение за отговор, изпратено до подателя. Въвеждането на обратна връзка ясно демонстрира кръговия характер на комуникацията: подателят и получателят на съобщението последователно сменят местата си.
Циркулярмоделът, подобно на линейния, изобразява комуникацията като поредица от дискретни действия, които имат начало и край, като ключова фигура в тях е подателят на съобщението, тъй като от него зависи реакцията на получателя на информацията. Ето защо те се считат за остарели в сравнение с транзакционния модел. Но за описване на процесите на междукултурна комуникация и разбиране на нейната специфика е по-подходящ кръговият модел, който ще използваме в бъдеще.
• издателства и печатници,
Основните канали за документи, според типизацията на документите в раздел 3.4, са:
• осигуряват публичното използване на въплътената и документирана част от културното наследство в обществен интерес.
За постигането на тези цели е необходимо да се решат следните задачи:
• социализиране на оригинални послания (ръкописи), идващи от творчески личности, включително тяхната семантична оценка, редакционен и издателски дизайн, печатна репликация, т.е. превръщане на ръкопис в документ за обществено ползване (PDO), често наричан „първичен документ“, или изпращането му във фонда на архивните документи (FAD);
• семантична обработка на ДОП (сгъване и разширяване) за по-пълното им използване; с други думи, трансформирането на първични документи във вторични;
• Формиране и дълготрайно съхраняване на фондове за обществено ползване (ФОП);
• разпространение на първични и вторични документи в режим на постоянно уведомяване или справочно обслужване.
Принципна схема на ДОКС, който решава изброените задачи, е показана на фиг. 4.5. DOKS действа като междинна връзка между комуниканта K и реципиента R. Очертанията на социализацията са подчертани (горната част на фигурата), където архивните иредакционни и издателски институти (A) и контура на обработка, съхранение, разпространение (долната част на фигурата), където се намират книгоразпродажба, библиотечни и библиографски, абстрактни услуги (B), които в крайна сметка предоставят на получателите посреднически услуги под формата на: първичен DOP (книготърговия и библиотеки), вторични документи (библиографски и абстрактни услуги), ръкописи (Rp), получени от архиви.
Професиология на документалната дейност: към формулирането на проблема
Широко предметно поле за подобни изследвания вече е оформено от трудовете на известни теоретици и практици на документалната дейност Т. В. Кузнецова, М. И. Додонова, М. И. Илюшенко, А. И. Исаченкова, С. Л. Кузнецов, К. Т. Митяев, Л. Р. Фионова и много други. Те проследиха историята на професията от нейното възникване до наши дни; Разглеждат се въпросите за подготовката на кадри в контекста на трансформацията на висшето образование, въпросите за статута, имиджа на специалистите по документална дейност и др.
- организиран сбор от документи. Разчетна единица е отделен екземпляр от книга, брошура, отделен брой на месечни големи списания, подвързан набор от броеве на списания с малък обем, годишна картотека на вестници, отделни екземпляри от музикални, картографски и художествени издания, комплекти за позитиви, отделни екземпляри от аудиовизуални и машинночетими документи. Библиотечният фонд се записва в инвентарните книги по следната схема: в началото на отчетната година, получен през годината, изтеглен през годината, в края на отчетната година.
Общи положения
1. Счетоводството на документите на библиотечния фонд е в основата на държавната статистика, отчитането и планирането на библиотеката, допринася за осигуряване на безопасността на фонда.
2. Счетоводно отразява постъпването на документи вбиблиотечен фонд, тяхното изваждане от фонда, размер (обем) на целия библиотечен фонд и неговите подразделения, състав на документите по тематично-специфични, езикови и други характеристики.
3. Основни изисквания към счетоводното отчитане на библиотечния фонд:
пълнота и достоверност на счетоводната информация;
документално регистриране на всяко влизане във фонда и всяко освобождаване от фонда;
съвместимост на методите и формите на счетоводство, тяхната надеждност с паралелното използване на традиционни и автоматизирани счетоводни технологии;
съответствие на номенклатурата на фондовите счетоводни показатели с подобни показатели на държавната библиотечна статистика.
4. На осчетоводяване подлежат всички документи, независимо от вида на материалната структура на носителя и символния характер на информацията, постъпваща в библиотеката, включително обменните и резервните фондове, и напускаща библиотеката.
Не подлежат на осчетоводяване спомагателни документи, които са работен инструмент на библиотечния персонал (управленска документация, програмни продукти, материали, закупени за проектиране на библиотеката, друга спомагателна работа, която не е свързана с комплектуването на библиотечния фонд); материали, създадени от библиотеката на собствено оборудване, без да влизат в законно гражданско обращение (копиране и разпространение), филмови, фото- и звукозаписи, предназначени за провеждане на библиотечни, информационни и културни събития; документи от личен и секретен характер.
5. Счетоводната информация, представена в машинночетима форма, се използва наравно със счетоводната информация, представена в традиционна форма.
При водене на обобщено и индивидуално счетоводство в машинночетима форма се правят копия на хартиен носител.
6. Води се библиотечна (обща и индивидуална) отчетност на фондаструктурни подразделения на библиотеката, които отговарят за събирането на фонда, както и подразделения, които осигуряват съхраняването и използването на частите от общия фонд на библиотеката, които са им предоставени.
7. Счетоводно (разходно) отчитане на библиотечния фонд се води от счетоводния отдел.
8. Права и задължения на библиотеките по отчитане на библиотечния фонд.
8.1. Библиотеката трябва:
да извършва библиотечно (общо и индивидуално) счетоводство по отношение на фондовете на постоянно (дългосрочно) и временно съхранение;
да води на отчет документите като част от фонда в създадените счетоводни звена;
извършва оценка на документи, постъпили в библиотеката без заплащане на стойността им (чрез задължителен депозит, дарение, безвъзмездно), както и преоценка на отделни документи - в съответствие с нормативните актове на Република България и настоящите Инструкции;
осигуряване на непрекъснатостта на организацията на счетоводството с цел съпоставимост на неговите данни;
осигуряват възможност за дългосрочно съхранение и възпроизвеждане на счетоводната документация, независимо от вида на информационния носител, използван за счетоводството.
8.2. Библиотеката има право:
установява реда за отчитане на документите на тази библиотека, въз основа на нейния статут, организационни характеристики и структура на фонда, в съответствие с изискванията на законодателството, нормативните и правните актове на Република България и разпоредбите на тази инструкция;
създават и прилагат най-ефективните технологии (методи, методи и техники) за отчитане на библиотечния фонд;
определя сроковете на съхранение на документите във фонда, с изключение на документите, подлежащи на постоянно (безсрочно) съхранение в съответствие със законодателството и нормативните актове на Република България;
задайте реда на изключванедокументи от фонда;
въвеждане на стандарти за отписване на документи, изгубени по неизвестни причини (недостиг);
определя условията и формата за изпълнение на изключените от фонда документи;
определя видовете и размера на обезщетенията за вреди, причинени на фонда от ползвателите на библиотеката;
разширява набора от счетоводни показатели въз основа на нуждите на дадена библиотека, мрежа или библиотечна система.
9. Разработените от библиотеката правила се одобряват по предписания начин от собственика (основателя) на библиотеката или в съгласие с него.
11. В зависимост от условията на дейността на библиотеката може да се създаде специално звено (или отговорно лице) с функциите на общ библиотечен контрол върху спазването на счетоводството по целия път на движение на документи по време на тяхната обработка, получаване във фонда и изхвърляне, съхранение на счетоводна документация в библиотеката.