Ушакова О
Разглеждането на фигуративността на поетичната реч като специален вид език, според Л. П. Якубински, "генетично се връща към Аристотел" [Якубински, 1986]. Именно той, разкривайки необходимостта от подходящо използване на стила за постигане на целта, поставена от говорещия, призовава за понижаване и повдигане на сричката „според предмета, който се тълкува, и това трябва да става незабележимо, така че да изглежда, че се говори не изкуствено, а естествено, защото естественото е в състояние да убеди, а изкуственото е обратното“ [Аристотел, 1963, с. 22].
Интересни мисли за изразителния момент, който определя стила на изказване, откриваме при М. М. Бахтин, който смята, че емоцията, оценката, изразът са чужди на думата на езика и се раждат само в процеса на живата му употреба. "[Бахтин. 1986, стр. 281]. Нека цитираме още една негова мисъл: "Думите на езика не са ничии, но в същото време ние ги чуваме само в определени отделни изявления, ние ги четем в определени отделни произведения и тук думите вече имат не само типичен, но и повече или по-малко изразен (в зависимост от жанра) индивидуален израз, определен от уникално индивидуалния контекст на изявлението" [пак там, 1986, с. 282].
Именно тези аспекти (уникалност, естественост, индивидуалност) отличават речта на децата в предучилищна възраст, следователно развитието на такава характеристика като фигуративност трябва да започне възможно най-рано.
Образността на речта се счита от много изследователи за най-важния елемент от естетическата функция на езика, способността на езиковите средства да предизвикват визуално-сетивни представи (В. В. Виноградов, Г. О. Винокур, Л. И. Тимофеев, М. Н. Кожина, И. М. Шански и др.).