Усманов Алишер Бурханович (псевдоним - узбекски -), генерален директор на CJSC - Gazprominvestholding
Всички боклуци в една колиба
Усманов Алишер Бурханович (псевдоним - "Узбек"), генерален директор на ЗАО "Газпроминвестхолдинг"
Усманов е изпратен да учи „според статута“ в Москва. През 1976 г. завършва MGIMO със специалност международно право. По време на обучението си той се запознава със Сергей Ястржембски.
След като завършва MGIMO, Усманов се завръща в Узбекистан, където работи като младши научен сътрудник в Центъра за научна информация към Президиума на Академията на науките на Узбекската ССР.
В по-нататъшната си дейност Усманов беше изключително далеч от политиката, но дейността му можеше многократно да предизвика сериозни съмнения относно извършеното „искрено покаяние“.
Усманов започва активната си предприемаческа дейност в края на 80-те години. По това време обаче много малко хора знаеха за този човек. Той беше по-широко признат в началото на 90-те години, когато узбекски и московски приятели въведоха Усманов в борда на директорите на Първа българска независима банка. Работата на „банката“ беше доста традиционна за онова време: тя отпускаше заеми на „заинтересовани“ фирми, предимно чуждестранни, които купуваха валута, превеждаха я на чуждестранни контрагенти за фалшиви услуги. Парите изчезнаха, а след тях и фирмите.
Постепенно Усманов става по-независим и придобива близки връзки. Усманов беше изключително предпочитан от хора като Виктор Черномирдин и Олег Сосковец в техния разцвет. Сред близките му познати бяха бившият ръководител на Росвооружение Евгений Ананиев и бившият заместник-председател на борда на директорите на Газпром Петър Родионов. Сергей Ястржембски също активно помогна на своя съученик. Известно време Усманов дори живееше с последния в апартамент.
От особен интерес е историята на връзката на Усманов с Евгений Ананиев.Запознават се в края на 80-те. Тогава синът на ташкентския прокурор оглавява компанията "Асоциация 8-ми ден", която организира лов на редки животни от Памир за богати чужденци. Един ден един от клиентите на Усманов, голям чуждестранен бизнесмен, свързан с една от западните специални служби, се опита да го вербува. Нищо не се случи, служител на 6-то управление на КГБ на СССР Евгений Ананиев. Скоро самият Усманов се появи в кабинета му. Между тях бяха установени бизнес отношения, които бързо прераснаха в дългосрочно сътрудничество.С прякото участие на Ананиев Усманов откри собствен бизнес в района на Москва - цех за производство на найлонови торбички на базата на пластмасовия завод в Раменски.Продуктите бяха много търсени.Спътниците имаха пари.Усманов придоби лична охрана, нае офис в Сухаревски на улица, вила на магистрала Рублевски. Скоро работилницата става обект на вниманието на местната полиция. Казват, че отпадъците, от които са направени торбите, всъщност са първокласни суровини от същия завод. И тази история щеше да завърши тъжно, ако не беше Ананиев, който представи Усманов като уж много ценен разузнавач.
Трябва да се каже, че репутацията на Усманов многократно се е превръщала в сериозна пречка за осъществяването на сериозни контакти между български бизнес структури, власти и чуждестранни партньори. Неведнъж тази репутация пречи на самия Усманов. Така през 1998 г. репутацията на Усманов попречи на кмета на Москва Юрий Лужков да получи заем от банковото семейство Опенхаймер, тъй като те разбраха за близкото приятелство на някои високопоставени служители от кметството сузбекски.
А през 1999 г. голяма канадска делегация, включваща 400 официални лица и представители на бизнеса на тази страна, отказа да посети България в знак на протест срещу действията на българските предприемачи да завземат контрола върху компанията Severalmaz (част от чиито акции принадлежат на влиятелни канадски бизнесмени), придружени с принуда и заплахи. Алишер Усманов беше "българският предприемач", който искаше да завладее "Диамантения бряг".
През 1999 г. бившият британски министър на външните работи лорд Оуен публично се извини за това, че известно време номинално оглавява Middlesex Holdings, компания, контролирана от Усманов. Тогава Оуен заяви, че не знае за криминалното досие на Узбек и връзките му с организираната престъпност.
Дейността на Усманов придобива своя истински размах в края на 90-те години, когато успява да се доближи до най-печелившия сектор на българската икономика – суровинния. MAPO-Bank инвестира сериозно в добива на злато в Урал и Централна Азия. През 1996 г. Усманов успява да придобие значителен контрол над Лебединския ГОК и Осколския металургичен завод в Белгородска област. През 1997 г. контролираната от Усманов компания Interfin пое 9,6% дял в нефтодобивното предприятие Arkhangelskgeoldobycha в Архангелска област и се „споразумя“ с други акционери да управляват контролния пакет акции в предприятието. През същата година с пакет от акции в Arkhangelskgeoldobycha Усманов успява да извърши изключително печеливша операция: контролният пакет акции в предприятието е продаден на V.A. Invest, контролирана от Лукойл, докато Усманов успява да получи място в борда на директорите.
През същата година Усманов става заместник генерален директор на CJSCGazprominvestholding, дъщерно дружество на Gazprom. През 1998 г. към длъжността му беше добавен префиксът "първи", а през 2000 г. Узбек зае поста, който и до днес е основното му място на работа. Очевидно обаче това място не задоволява напълно амбициите му и от самото начало на работата си в Gazprominvestholding целта му беше да щурмува още по-значими висоти.
През 1999 г. Gazprominvestholding купува 5% от акциите на Gazprom от Националната резервна банка. Това придобиване позволи на тогавашния действителен ръководител на това дъщерно дружество на Газпром да кандидатства за място в борда на директорите на монопола. Рем Вяхирев обаче, след като провери биографията на Узбек с помощта на службата си за сигурност, отхвърли твърденията на Усманов.
Въпреки това позицията на Усманов в компанията беше засилена и дейността му набираше скорост. Именно на усилията на Усманов се приписва връщането на почти 5 процента от собствените му акции, които преди това бяха собственост на главния изпълнител на монопола Стройтрансгаз, под контрола на Газпром, под контрола на Газпром. Сред акционерите на Стройтрансгаз бяха роднини на Виктор Черномирдин и Рем Вяхирев. Как Усманов е успял да се "договори" с тях, остава неизвестно. Освен това компанията, ръководена от Усманов, върна 100% от акциите на Севернефтегазпром, който притежава лиценза за голямото Южно-Българско находище, под контрола на Газпром. Но най-важната задача на Усманов очевидно е сделката за преструктуриране на Gazprom-Media (холдинговата компания, която обединява всички медийни активи на Gazprom, включително канала NTV), в резултат на което 49% от тази компания отиде в Eurofinance Bank. Интересното е, че до 2001 г. Gazprominvestholding притежаваше 66% от акциите на споменатата банка, а според вестник Gazeta,Усманов продължава да контролира част от акциите на Еврофинанс, въпреки че формално акционери вече са други лица и структури.
През 2003 г. договорът на Усманов като главен изпълнителен директор на Gazprominvestholding е удължен за още три години. Освен това Усманов, не без полза за себе си, участва в продажбата на така наречените неосновни активи на Газпром. И така, акциите на Gazmetall CJSC бяха продадени на същата компания Interfin, контролирана лично от него. Говори се също, че Усманов е получил известна полза от продажбата на част от дела на Газпром в Националната резервна банка.
Според Forbes Алишер Усманов в момента е „най-бедният“ от българските олигарси. Състоянието му се оценява на "само" един милиард долара. Неофициално обаче Усманов все още се смята за ковчежник на узбекската общност в Москва.