Увлекателен структурен хороскоп
НЕДОСТИЖИМ ИДЕАЛ
Един от епизодите на телевизионното предаване "Цивилизация" отново удари векторните струни на структурния хороскоп, припомняйки, че векторният пръстен е не само политически скандали и брачни кавги, но и борба на идеи, и то идеи от най-високо ниво, идеи на идеално ниво.
И така, програмата беше за конфронтацията между най-великия учен на всички времена сър Исак Нютон (Кон) и Робърт Хук (Глиган), малко известен в широките кръгове. Нютон, всъщност първият теоретик в световната наука, е отговорен за закона за всемирното привличане, интегралното и диференциалното смятане, дългата поредица от оптични закони, създаването на така наречената класическа механика и много други. За Хук всяко малко нещо, включително законът на неговото име, който също не може да се нарече научен шедьовър. Изглежда, че разстоянието между тях е твърде голямо. Но не, оказва се, че между Хук и Нютон е имало изключително сложна и объркваща връзка, мнозина вярват, че Нютон е откраднал "универсалната гравитация" от Хук, направил е нещо с неговия архив, борил се е със самия спомен за Робърт Хук. Г-н Николаев (лидерът на "Цивилизацията") с право смята, че научната и човешка драма, разиграла се между Хук и Нютон, е подобна на конфликта между Моцарт (Плъх) и Салиери (Кон).
В ужасен конфликт на две научни права, разбира се, Нютон за първи път в историята на науката доказа, че теорията е по-важна от прозренията, а структурно изградената наука е много по-полезна от набор от макар и блестящи, но по никакъв начин свързани фрагменти от светогледа. Така конфликтът придобива философски смисъл, символизира сблъсъка на два модела на познание на света.
Глиганът е мощен интелектуален натиск, усет, пълно отсъствие на плах или предразсъдъци и освен всичко останало, някакво тайнствено мистично прозрение. С правотози знак се счита за най-интелигентния знак. В науката това е свръхдълбоко търсене, свръхдълбоко пробиване; в литературата това е крайна форма на стилистично съвършенство, изтънченост и безпощадно служене на истината. Идеалът за Глигана би бил откриването на някаква универсална истина, която обединява малките закони в едно цяло. Уви, идеалът е недостижим, дори и най-великите глигани като Юнг, Борхес, Набоков, Шрьодингер, Нострадамус не успяват да спазят основните закони. Откривателите на универсалните закони винаги стават конете - Нютон, Мендел, Менделеев, Винер и т.н. Освен това, те постигат коня по този начин, противоположен на глигана - те не копаят надълбоко, а се простират по повърхността, търсят не трудно решение, а просто, не тормозят гигантския лабиринт (като глиганите), а изграждат рамка (структура), която се преследва от онези, върху които са наложени най-много детайли, които са били първични за глигана.
Постигнали грандиозно предимство пред несистематичните разсъждения на Глигана, най-структурираните Коне смятат за свой идеал постигането на най-пълната, може да се каже божествена хармония. Математическата формула на знака на Коня - четири единици доказва, че този знак е посветен на търсенето на абсолютна хармония. Конят взе всичко за себе си - интуиция, логика, воля, искреност, фантазия. Неговата единствена задача остава само да обедини тези качества, да намери баланс между тях. Уви, почти невъзможно е да се балансира такова множество предимства. Така че и при Коня идеалът за развитие остава недостижим. Проницателният читател вече се е досетил, че конският идеал е постижим само за Плъха. Математическата формула на Плъха е четири нули и за разлика от Коня, нищо не трябва да се измерва, всички качества са в естествена хармония. Конфликтът на два различни хармонични знака беше брилянтно отгатнат от Пушкин в неговия малъктрагедия, показваща объркването на Салиери, великия учител и значим композитор, пред внезапния гений на Моцарт. Е, аматьорски и фазиран Кон не може да разбере вродения гений на фатален знак.
Самата Плъх не мисли много за своята хармония. Нейната фикс идея е любовта. Независимо дали става въпрос за Лев Толстой, Сент-Екзюпери или Шекспир, всички те са за любовта. Именно в любовта Плъхът иска да постигне съвършенство. Идеалната му хармония обаче за най-високо съвършенство в любовта не е достатъчна. Любовта, както се оказа, изисква диспропорция, топлина и изобретателност, активността и суетенето в нея трябва да бъдат повече. В случая става дума за Маймуната, която говори за любовта по-малко от Плъха, но разбира абсолютно всичко в нея. Основната световна двойка на тази конфронтация, разбира се, е двойката на двама титани на нашата литература - Лев Толстой (Плъх) и Антон Чехов (Маймуна).
Ако Маймуната не мечтае за любов, ако не любовта е най-висшата цел на Маймуната, тогава какъв е нейният идеал? Вярвате или не, но суетливата и активна Маймуна мечтае за откъсване, съзерцание, дълбока тишина на душата. Такава спряна анимация за Маймуната е напълно недостижима, човек може само да мечтае за нея. И така, японецът (Маймуна) се възхищава на Достоевски (Змия), а мъдрият Шопенхауер (Маймуна) безкрайно ревнува към безграничната нирвана на индийската (Змия) философия.
Достигнала пълно вътрешно откъсване от живота, Змията започва да се движи в обратна посока, копнее да вдъхне живот на мъртва душа, търси чувствени удоволствия, ярки емоции, мъка, горещи сълзи, величествени думи. Най-известната двойка е Пушкин (Коза) и Гогол (Змия). Не по-малко известна е двойката Есенин (Коза) и Маяковски (Змия). Помните ли как Есенин каза, че самият той е "поет от нещо", а Маяковски е "поет от нещо"? Това е смисълътпротивопоставяне на двама съседи във векторен пръстен. Човек цял живот се стреми към това, което му е дадено естествено и дори му се струва бреме.
Буян Есенин и Буян Пушкин, разбира се, биха могли да изглеждат идеални за смразяващи писатели-змии. Но самите те едва ли смятаха внезапните си импулси на Коза за идеални. Нервните и нежни Кози мечтаят за съвсем други идеали. Представят се за супермени, твърди и решителни мъже, каквито са например Тигрите. На този сегмент от векторния стремеж към идеала се формират невероятни съюзи. Факт е, че Тигърът е най-силният политически знак, а Козата е най-слабият. Как вървят през историята ръка за ръка е непонятно за ума. Напоследък виждаме много такива двойки у нас. Горбачов (Козелът) е доведен от Андропов (Тигър) и Воротников (Тигър). Около Елцин (Козелът) имаше още повече Тигри, за което многократно се писа.
Тогава има три двойки, участващи в приблизително същия проблем. Волевият Тигър се стреми към бойния Бик, той отново към волевото Куче, а то отново към борбения Петел. Има някаква допълнителна магия в това време за маркиране. Знаците са подравнени, идеалите са смесени. Лесно е да се види, че всички проблеми са около войната и мира. Двойката Вол-Куче е особено ярко представена в световната история. Тук и Павел 1 (Куче) с Наполеон (Бик), Чърчил (Куче) с Хитлер (Бик), Саддам Хюсеин (Бик) с Клинтън (Куче).
Петелът, завършвайки поредица от смесени войнствено-волеви знаци, ни показва много висока степен на хармония (както всички други отворени знаци). Неговата хармония е толкова висока, че всъщност Петелът е почти космическо същество: огромна памет, почти компютърна скорост на броене, желание да прегърне целия свят, цялата история, цялата вселена в ума си. Петелът се чувства като „председател на земнототопка" (Велимир Хлебников), или обяснител на цялата световна история с помощта на слънчевите цикли (Александър Чижевски), или подривник на цялата световна история (Анатолий Фоменко). Уви, на Петела не е дадено да постигне истински глобализъм, голият интелект, лишен от универсална памет, не е в състояние да постигне хармонично смесване на времето и пространството. основите, освен това Котката, без да се смущава, признава безсилието на мозъка си, като твърди, че няма нито една независима мисъл. Но как знае как да работи с идеите на други хора, колко умно сглобява гигантски научни и културни шедьоври от тухли на други хора, украсяващи съкровищницата на постиженията на човечеството от векове. Сред такива шедьоври са уравненията на Максуел, теорията на относителността на Айнщайн, Михаил Булгаков Майсторът и Маргарита - роман, щателно сглобен от герои на други хора, думи и мисли на други хора, но станал негов за милиони (или може би вече милиарди?) Хора. Така Творецът за пореден път демонстрира безсилието на голия интелект пред обичайната способност да различава красивото (хармоничното) от грозното или обикновеното.
Конкретен случай на сблъсък на интереси между Петела и Котката демонстрира висшият шах. Почти компютърно Виши Ананд (Петух) не успява да премине редута Котов (Карпов, Каспаров, Крамник).
Котката обаче, колкото и Господар да е, също е далеч от божествения идеал, както всички други знаци. Той, както всички други зодии, е изпълнен със суетни стремежи, също като всички останали се стреми към непостижим идеал. Като реалистичен знак котката стои с четири крака на земята, но като знак за излитане тя постоянно мечтае да лети. Тук неговият идеал е съвсем очевиден - това е Драконът,съчетаващ реене и мистика. Лесно е да се досетим, че всички сблъсъци тук са в областта на поезията. Всяка комбинация е подходяща тук: Аполинер, Бели, Блок (Дракони) - Еренбург, Манделщам (Котки).
Безплътният дух, погледнат от страната на Дракона, е състояние, към което самият Дракон изглежда несимпатичен. Драконът е вечен колекционер и енциклопедист, създател на най-сложните философски системи (Фройд, Ницше, Кант, Шпенглер), както и създател на слънчеви утопии (Кампанела, Александър Грин, Маркес). С една дума, Драконът е недовършен Глиган – истински слънчев енциклопедист и синтезатор на нови светове.
Кръгът, както винаги, е затворен. Човечеството в своите стремежи и идеали е заприличало на катерица, тичаща на колело. Кой знае, може би преодоляването на тази изолация е основната цел на човешкото развитие. Тук ще победим векторния пръстен, ще унищожим вековната векторна магия и ще намерим истинската цел на движението. Всички в тълпа, без разграничаване на знаци, нека се втурнем към един единствен и следователно със сигурност постижим идеал.