В България заплатите са значително подценени
В България заплатите са значително подценени спрямо БВП в сравнение със сравними страни. Ясно е защо това се случва. В национализираната икономика на СССР заетото население освен работна заплата получаваше и значителна част от националната добавена стойност чрез обществените фондове за потребление. Става дума за така нареченото безплатно образование, здравеопазване, жилища, комунални услуги, развлекателни услуги, субсидирани цени и т.н. След смяната на икономическата система добавената стойност отиде в доходите на собственика. Заплатите, както и преди, постъпват при заетото население без дела, който преди е минавал през обществените фондове за потребление. По тази причина и възпроизводството на работната сила или по-общо на човешкия капитал престана да бъде у нас не само разширено, но и просто. Качеството и количеството на работната сила, както и населението като такова, се увеличават от 90-те години на миналия век. започна да се свива. Монетаристкият аргумент срещу повишаването на заплатите е да се обяви заплахата от нарастваща инфлация.
Доста показателна в това отношение е последователната позиция на министъра на финансите А. Кудрин. "Правителството трябва да се отдалечи от логиката на преразглеждане на нивото на заплатите след нарастването на инфлацията, каза Кудрин вчера на традиционно заседание на правителството. Според него заплатите могат да станат стимул само при намаляване на инфлацията. Кудрин отбеляза, че в този случай ще бъде възможно да се свърже стимулирането на растежа на производителността на труда с увеличаването на заплатите (...) Формулата е проста на пръв поглед - увеличението на заплатите трябва да бъде следствие от увеличението в ефективността и ефективността на трудовите (...) маси,съответно на инфлацията“, каза той пред „ПРАВДА“. Ру” Алексей Попонин, прессекретар на Координационния съвет на асоциациите на българските работодатели (КСОРР)” (...) „Тоест на работниците са плащани пари, които не са определени от реални икономически показатели. По-нататъшното увеличаване на доходите на населението, което не е подкрепено от реално повишаване на производителността на труда, става опасно“, каза Попонин. Искам да попитам - откъде взеха всичко това? И министърът, и журналистите, и много експерти.
Да, трябва да се признае, че и обществото е сигурно, че паричното предлагане непременно води до инфлация.
В структурата на работната заплата в България скритите заплати са доста високи и възлизат на около 12%, без да се има предвид, че посоченият дял от фонда работна заплата от БВП е два пъти по-нисък от чуждия. Обръща се внимание на факта на увеличаване на коефициента на средства, т.е. съотношението на доходите на 10% от най- и най-малко заможното население. За периода от 1990 г. до 2006 г. тази цифра се е увеличила почти 3,5 пъти. Трябва да се отбележи, че заплатите в България са ниски не само сами по себе си, но и спрямо производителността на труда. По едно време Организацията на обединените нации проведе проучвания, които показват, че ако почасовото заплащане е по-малко от 3 долара, тогава служителят губи мотивация за продуктивна работа. В същото време по производителност на труда България изостава от САЩ около 3,6 пъти, но по почасово заплащане - 9,6 пъти. Изоставането на производителността от Германия също е 3,6 пъти, но дори повече - 13,4 пъти. За Франция това съотношение е 3,8 към 8,5, Япония – 2,8 към 7,2, Италия – 4,0 към 9,6 и т.н. Свръхексплоатацията на заетото в икономиката българско население е един отосновните причини за демографската криза.
От това следват два извода: заплатите в България са значително подценени
Темпът на растеж на заплатите може да бъде по-висок от темпа на растеж на производителността на труда, докато изоставането на България от водещите страни по заплати не се изравни с изоставането им по производителност на труда
Но възниква още един съществен въпрос - дали едно значително увеличение на заплатите ще доведе до инфлационни последици. Нека използваме метода на факторния анализ, който отговаря на този въпрос въз основа на реалните (а не измислени или почерпени от вестниците) свойства на българската икономика в нейното специфично преходно състояние (табл. 1).
Особено внимание заслужава официалната линия, както се прилага, към „икономическия закон“, изискващ превишаване на темпа на растеж на производителността на труда спрямо темпа на растеж на заплатите. В същото време този "икономически закон" се разглежда като нещо аксиоматично, което не изисква доказателство или подробно разглеждане на други свързани показатели за икономическа активност и икономически успех. (Историята е подобна на абсолютизирането на уравнението на Фишър.) По-специално, важни са данъчното бреме, рентабилността, условно постоянните разходи (производствените разходи), коефициентът на натрупване или инвестициите в обновяване и развитие на производството. Особеното в случая, повтаряме, е свързано с хуманитарния аспект, тъй като заплатите са основният източник на препитание за голяма част от българските граждани.
Възниква въпросът защо официалната икономическа политика не отчита тези обстоятелства? Може би има някои важни стратегии, някои ценности в публичната администрация,които са преследвани от икономическите власти на страната? Възможно ли е да ги реконструираме в условия, когато публично не се представят подробни аргументи в полза на споменатия „икономически закон“? В официалните инструкции не се казва нищо за факта, че е възможно да се повишат заплатите без увеличаване на производителността на труда, а чрез намаляване на други производствени разходи. Но това означава, че е необходимо да се намали енергоемкостта на производството (въпросът за тарифообразуването и специфичната българска енергийна реформа). Необходимо е да се иновира производството, т.е. да се инвестира в обновяване на дълготрайните активи и в научноизследователска и развойна дейност, която е във все по-депресивно състояние поради стерилизация на средства вместо инвестиции, катастрофа в подготовката на висококвалифицирани кадри, изтичане на мозъци, профанация на образованието и незаинтересованост на бизнеса към иновациите. Но ефективни и работещи въздействия върху икономическото управление в сегашния вариант на икономическата политика на държавата в посока намаляване на разходите практически не се наблюдават. Интересно е да разберем как стоят нещата с този „икономически закон“ в икономическата история на различни страни, включително и на България.
На свой ред скокът на икономическия растеж през 30-те години на ХХ век. протича в условията на изпреварващ ръст на заплатите и стагнация от 80-те години. - обратно.
За да установи зависимостта на трудовата мотивация на служителя от нивото на заплащане в съвременна България, Центърът за анализ на проблемите и проектиране на държавно управление проведе проучване на голяма група служители (общобългарска извадка, 1400 респондента). Резултатите са представени на фиг. 1, където по абсцисата е месечното възнаграждение, а по ординатата е безразмерен коефициент, своеобразен „мотиватор на производителността на труда“.
За група служители, получаващи до 35–40 хиляди рубли на месец, тя има постоянна стойност, равна на 1. В същото време производителността на труда на работниците, получаващи 95–100 хиляди рубли. на месец, около 2 пъти по-висока от базовата производителност. Най-забележителното тук е, че в определен диапазон от заплати мотивацията няма да се увеличи, дори и да обещаете увеличение на заплащането. Но откритието е, че ако нивото на увеличение е необходимото значително количество, тогава производителността на труда ще се увеличи. Това означава, че освен ефективното търсене ще нараства и предлагането на стоки и услуги. В зависимост от съотношението им, което се оказва доста изчислимо, инфлацията ще расте или не, а може би дори ще спада. Такива изчисления са направени. На фиг. 2 е показано реалното разпределение на анкетираните работници по подоходни групи.
Растежът на БВП е свързан с увеличаване на производителността на труда, което оказва по-голямо влияние върху обема на производството на стоки и услуги, чието увеличение от своя страна води до намаляване на нивото на цените.
Както се вижда, публичната администрация трябва да бъде значително по-сложна от нейната опростена формула. „Икономическият закон“ за превишаване на темпа на растеж на производителността на труда спрямо темпа на растеж на заплатите може и трябва (по хуманни причини) да бъде нарушен в три случая: иновационен пробив, хармонизиране на рентабилността и при икономически небалансирано подценяване на нивото на заплатите, което се случва в съвременна България. Феноменологичното разглеждане на факторния характер на българската инфлация, изчисляването на нивото и посоката на причинно-следствената връзка установи, че ориентацията на финансово-икономическия блок на българското правителство към модела на паричната инфлация е дълбоко погрешна.
Не е имало период в най-новата история на страната, когато излишъкът от парично предлагане да доминира във факторното пространство на инфлацията. Напротив, стерилизацията на финансите, свиването на паричното предлагане, ефективното търсене, инвестиционните потоци, които продължават от времето на шоковата терапия на Гайдар, увеличават инфлацията.