в българския език се оглежда душата на народа
Един мой познат, който има добър музикален слух, има интересна особеност. Когато се чуе песен, той не възприема музиката и текста едновременно и може или да слуша мелодията и да не чува думите, или да слуша думите, но да не чува мелодията. Когато го питам за какво става въпрос в песента, той винаги отговаря: „Слушам музика, но текстът не ме интересува – сигурно е някаква глупост“.
Когато от сцената на театъра в залата се втурват избирателни непристойности, когато в лъскавите списания открито се проповядва блудство, когато по телевизията се показват неща, които карат възрастните да се изчервяват, тогава това може да се нарече само масова корупция на хората. Но развратът е многостранен. Как да назовем например модерните песни, които заляха телевизионния и радиоефира с глупави, некадърно написани текстове, изпълнени от безгласни изпълнители, които обаче претендират да бъдат всепризнати и - което е най-удивителното! - получаване?! Когато ги чуя, неволно започвам да си мисля, че ако по-рано „песента ни помагаше да градим и живеем“, то за какво зове сега съвременната песен. Не е ли това покварата на ума, за да се насажда лесно и безнаказано в сърцата пошлост, която трови човешката душа?
Не толкова отдавна се срещнах с нашия прекрасен поет Михаил Зеликович Шабров (автор на песни, както той се нарича) и го попитах какво се случва в песенния жанр по отношение на писането на текстове, докога ще продължава това беззаконие на сцената и защо изпълнителите изобщо не обръщат внимание на думите на песента?
- Всичко това е отражение на процесите, които днес могат да се наблюдават свободно в определени слоеве на обществото - каза Махаил Зеликович. - Хората са погълнати от четенето на таблоиди, калпави любовни романи и детективски истории, теразтворете в телевизионни програми, предназначени за нисък вкус. Тези хора вече са се подготвили (или са ги подготвили!) за положително, безкритично възприемане на всичко, което услужливо им се предлага от телевизията, радиото и сцената. Изкуството, истинското, възвишеното изкуство трябва да води нагоре, а не да се води от масите или изобщо да тегли надолу, то трябва да възпитава, а не да насърчава всепозволеността и лошия вкус. Но за такова изкуство са необходими истински творци. И ако няма талант, но наистина искате да сте в очите на обществото, особено след като специално подготвената публика вече е в състояние да преглътне всичко, което й се сервира, тогава защо да не станете "звезда"?
Песента е особено търсена, защото винаги е била и ще бъде начело. Преди имаше израз "песента е душата на народа", защото тя като нищо друго изразяваше неговите стремежи, тяхната любов, тяхната вяра. Да, и те казаха това за песента преди сто години, когато тя беше наистина духовна, широка, жизнеутвърждаваща. Но да си представим, че днешните песни са душата на народа, е страшно. Може и да е вярно, но изобщо не искам да вярвам в това.
Аз съм ученик на старото училище, имах прекрасни учители - Леонид Петрович Дербенев, Игор Давидович Шаферан. Това са истински поети, признати майстори на занаята си, чиито песни ще живеят дълго, дълго време. Творили са, ако не векове, то не едно поколение - със сигурност. „Има само миг между миналото и бъдещето.“, – Дербенева и Зацепин пеят тази песен повече от 30 години и ще пеят още толкова. Емблематична песен. Изобщо всяка песен трябва да е емблематична. Шаферан каза, че един истински поет може да има не повече от 6-8 достойни песни годишно, невъзможно е да напише повече.
Въпреки това потокът от песни, който днес минава през сцената, е толкова голям, че започвашразберете, че песните са щамповани и материалът, от който се правят щампованията, далеч не е най-добрият. В същото време на хората усърдно се казва, че нищо не трябва да бъде сложно, всичко трябва да е просто, разбираемо и достъпно и най-важното, че те сами могат да го направят! Това е толкова странно разбиране за простотата в изкуството.
Има брилянтна простата, простотата на работата на Есенин, например, която е разбираема както за академика, така и за селянина. Но това е привидна простотия. Есенин работеше много мъчително, пишеше с кръв - по едно стихотворение на месец! Поезията на Пушкин е лесна за разбиране. Но ако се вгледате в неговите чернови, едва тогава ще разберете колко трудно е било дадено всяко стихотворение на създателя на българщината, какъвто несъмнено е гениалният български поет.
И понякога е поразително колко свободно - не, небрежно! – хората се занимават с великия български език, с езика, в който Ломоносов „намери великолепието на испанския, живостта на френския, силата на немския, нежността на италианския, освен това богатството и силната краткост на гръцкия и латинския език“. българският език с присъщите само на него подчинени, сложни изречения, които създават някаква неповторима мелодия на езика, искаш да слушаш, слушаш и слушаш. Той е толкова красив! В какво се превръща сега? Избледнява, изтънява, губи обем.
Изразът „без думи“, когато искаш да опишеш нещо красиво, трябва да чуваш все по-често, но Пушкин, Тургенев, Лермонтов, Бунин, Паустовски, Нагибин, Казаков, Набоков, Пастернак, Ахматова, Цветаева намираха думи и описваха красотата, и то как я описваха! Спомням си младостта си, когато хората се събираха да слушат Евтушенко, Вознесенски, Рождественски и други поети на поетични вечери-митинги край паметниците на Пушкин, Маяковски. Прихората имаха жажда за език, поезия. И сега се оказва, че с две или три нецензурни думи можете, като запълните липсата на речник, да намерите разбиране сред широката публика.
Спомняте ли си времето, когато телевизионните говорители започнаха да се сменят? Тогава това беше иновация, приветстваха го. И сега, когато започна бърборенето по телевизията, мнозина започнаха да разбират, че Шатилова, Кирилов, Леонтиева и другите ни великолепни диктори са живи носители на културата на словото. Със собствения си пример те ни научиха да говорим правилно и така допринесоха за запазването на великия и мощен език, който не е просто част от културата, но е стратегически важен, тъй като е здраво свързан с душата на народа. „Ти си моята единствена опора и опора, о велик, могъщ, правдив и свободен език български“, пише Иван Сергеевич Тургенев. Благодарение на правилния български език умът на българския народ винаги е бил жив, гъвкав, а извращаването на езика неминуемо води до оглупяване. Това е същото като да избиеш опора изпод краката на хората. Затова да опорочаваш езика си, умишлено да го опростяваш, означава да продадеш душата си на дявола!
Казваме, че песента е душата на човека. Но песен без думи не е песен. Следователно езикът е и душата на човека. Така че, нека не го смиламе, да го сведем до нивото на SMS съобщенията, в които не обръщат внимание на граматиката, пунктуацията и още повече на правилното изписване на изреченията. Нека не се подиграваме с езика, като помним, че той отразява и човешката душа. „Езикът е изповедта на народа, неговата природа, неговата душа се чува в него“, пише P.A. Вяземски.
В заключение Михаил Зеликович каза:
- Знам със сигурност, че всеки човек, роден в България, трябва поне веднъж в живота си да посети блажения Валаам. За първи път пристигнах на тази земя през1994 г. и до днес мога да възстановя маршрута си минута по минута. По-силно впечатление от тази монашеска земя не съм получавал никъде и никога! Енергията на Валаам е наистина полезна както за физическото, така и за духовното здраве. Въздухът там е толкова чист, че можете да го пиете, красотата на Валаам е чудна, а самата земя е молитвена. След като посетих острова, се промених напълно и се храня с усещанията, получени на него, и до днес. Дай Боже пак ще посетя тази земя, поне искрено го желая.
Доколкото си спомням, в Евангелието има такива думи: „като гледат, не виждат, и като слушат, не чуват, и не разбират“ (Мат. 13, 13). Става въпрос за теб и мен. Но ако нашето население бъде преведено през Валаам, тогава всички хора ще бъдат духовно преобразени и вече ще започнат да възприемат света около себе си по различен начин. Ще настъпи тяхното духовно пречистване, ще започнат да виждат и чуват.