Чарлз Форд
Абсолютният гений на езика е неделим от човешката склонност към прикриване/прикриване и фикция.
Лъжи: измама на другите
Нива на лъжа
Класификация на лъжите
Източник.Енциклопедия на аберациите: Психиатричен наръчник. Редактирано от Е. Подолски, Ню Йорк, Библиотека за философска литература, 1953 г., стр. 288–300
Алтруистични лъжи- лъжи в името на нечия полза, за облекчаване на нечие страдание или за повишаване на нечие самочувствие. Най-често алтруистичните лъжи се използват в сферата на общуването между специалисти и тези, на които се грижат. Например: ✓ „Г-жо Джоунс, не е нужно да се притеснявате, ние ще победим рака с химиотерапия“ (казано на жена с рак на яйчниците в стадий 3 – метастази). ✓ „Знам, че ти е трудно в момента, но ще я срещнеш на небето“ (свещеникът каза на родителите, чиято дъщеря почина от свръхдоза кокаин). ✓ „Разбира се, ти си красива и със сигурност ще има някой, който иска да се ожени за теб“ (каза майката на невзрачно момиче с умствена изостаналост). Въпреки че официалната цел на алтруистичните лъжи е подчинена на нуждите на слушателя, такива лъжи могат да бъдат мотивирани и от собствения дискомфорт на говорещия, причинен от ситуацията (Bock, 1978).
Агресивната лъжасе използва за нараняване или приписване на заслуги на някой друг. Например: ✓ „…Той е такъв скъперник! Той дори не ми плати вечерята” (младо момиче се оплаква на приятелите си, ядосано, че младежът не я е поканил на втора среща). ✓ „Мога да пиша 60 думи в минута на клавиатурата“ (кандидатът за секретар убеждава. Всъщност тя въвежда не повече от 40 думи в минута и също така прави огромен брой грешки). ✓ „Нашите кораби в Тонкинския залив бяха нападнати от СевераВиетнамски флот" (така каза президентът на Съединените щати, за да оправдае бомбардировката на Ханой. Не са намерени доказателства за нападение). Човек прибягва до агресивни лъжи за собствена изгода и потенциално в ущърб на другите. Повечето възприемат този вид лъжа като неморална.
Патологичните (маниакални) лъжиса от особен интерес за изследователите, занимаващи се с психологията на измамата. В тази книга патологичната лъжа е лъжа, която носи малка или никаква полза за лъжеца. Всъщност лъжата се използва дори когато истината би била по-полезна. Освен това лъжите не зависят от обстоятелствата и са маниакални или фантастични (Selling, 1942). В повечето случаи лъжата се счита за патология, ако пречи на нормалното развитие или влошава качеството на живот на самия лъжец.
Фантастичната псевдология —е специална форма на патологична лъжа, при която патологичният лъжец разказва сложни истории за предполагаеми обстоятелства от живота си, както настоящи, така и в миналото (King and Ford, 1988). На пръв поглед тези истории са доста правдоподобни, но с течение на времето се разкрива тяхната непоследователност. Измамата често е трудна за разкриване, защото такива лъжи включват много умело преплитане на факти и измислици. Историите се разказват така, сякаш са взети от реалния живот, емоционалното състояние на човек може да съответства на тяхното съдържание, потвърждавайки автентичността. Например, един патологичен лъжец се разплака и разказа завладяваща драма за смъртта на булка и двете им малки деца в автомобилна катастрофа. По-късно се оказа, че цялата история е измислица. Пациент със синдром на Мюнхаузен, който симулирал болка в гърдите, твърдял, че е пилот и когато кацнали вДетройт, поради болка, той трябваше напълно да прехвърли управлението на втория пилот. По-късно той разказа как по време на Втората световна война е бил военен пилот и когато е излязъл от горящ самолет, е получил осколкови рани. В действителност „пациентът“ не е пилот, но вече е бил задържан от полицията 33 пъти и осъждан за фалшификация, хулиганство в нетрезво състояние и други престъпления (Heim, 1973). Примери за патологични лъжи (и патологични лъжци) и фантастична псевдология са описани в глави 7 и 8. Когато патологичният лъжец се сблъска с грубо неодобрение и неверие, той може да признае, че всичко казано е измислица, като по този начин демонстрира, че тези истории не са халюцинации на психично болен човек. Въпреки това, като обяснява несъответствията, той може (убедително) да докаже нови измислици. Да търсиш „истината“ от такъв разказвач е като да търсиш игла в купа сено.