в дивото. Тъмното управление

Навигационно меню

Персонализирани връзки

Информация за потребителя

Вие сте тук » В дивата природа. The Dark Reign » Nome City » Hospital

Публикации 1 страница 6 от 6

Споделяне1 2014-03-11 19:32:11

  • Автор: Great Spirit
  • Играе всеки герой или феномен
  • управление
  • Публикации: 714
  • Респект: +177
  • Пол Мъж
  • Последно посещение: 2019-04-13 13:51:11

Градска болница Ном. Единствената и най-популярна институция в Ном. Всеки се разболява през студения сезон и ако има шанс да се победи болестта, тогава само тук. Има добра апаратура, отговорни лекари и любезен персонал.

Споделяне2 2014-03-17 21:54:46

  • Автор: Азар[x]
  • Гост

Първите слънчеви лъчи, пробиващи се някак през тънкия воал от облаци, все още не успяха да проникнат толкова дълбоко в порталите край болницата, за да събудят с прощалната си есенна топлина и да осветят едно обикновено мелез, което беше задрямало вечерта на прозорците на сградата, в която работеше докторът. Обаче по-мъчливият и пъргав хладен ветрец изпълняваше прякото задължение на дневната светлина. Усещайки хлад, който плъзна по гърба му, пробивайки си път под топлия шал, Зарка потръпна, муцунката му се изкриви в недоволна гримаса, кучето изсумтя леко раздразнено и се обърна на една страна. Но изглежда, че целият свят се въоръжи срещу спокойния сън на червенокосия мелез: от другата страна на прозорците, в топла стая, се чу силна кашлица. Вчера доведоха малко момченце при доктора: И момчето наистина е зле, помисли си Зарка, която вече беше натрупала познания по медицина след дълги часове на наблюдение на непризнатия си господар в продължение на много месеци: Изглежда, че детето не е вдигналопроста болест, тъй като Докторът предпочете да остане на нощно дежурство - продължи да мисли Азар, заслушан в гърмежите на кашлицата през съня си. След минута човешкото детенце заплака и се чу тихият успокояващ глас на Доктора: И теб те събуди, нали? Едноокият най-накрая се претърколи по корем, отвори окото си, изправи се на лапите си и като затвори очи, се протегна, прозявайки се мимоходом.Добро утро! Изглежда, че Докторът чу лаенето, което вече познаваше, щом вратата на задната врата се отвори и на прага имаше чиния, върху която димя каша:Благодаря ви! Satis fied Dawn ka се приближи до чинията и пое дълбоко въздух от топлата пара, която съчетаваше миризмите на мляко, зърнени храни и, каква приятна изненада (!), месо. Кучето започна да закусва. За разлика от кашата, месото беше вчерашно и студено, вероятно остатъците от вчерашната болнична вечеря, но Заря никога не се славеше с капризност и сега, както винаги, Еднооката, без много да се хранят, с удоволствие изяде храната, предоставена от Доктора. Но сега чинията беше празна, яденето беше завършено. Той се огледа със съмнение, хвърляйки поглед към ранните минувачи, които бяха сравнително малко. Тогава червенокосият изсумтя замислено, изсъскайки едва разбираемо през зъби:Какво бихте искали да правите днес, хм?

Споделяне3 2014-03-17 22:56:52

  • Автор: Тао
  • Гост

Редактирано от Тао (2014-03-17 22:57:06)

Споделяне4 2014-03-19 00:46:22

  • Автор: Азар[x]
  • Гост