В долната част на цитата, Kvoteka, стр. 2

Хората обичат да лъжат...

Всички хора живеят ... като чипове, плаващи в реката ... строят къща ... и чиповете далеч ...

- Ще напусна тук ... в друг апартамент. – Какво? Където? ― Писна ми… Тук съм излишен… ― Ти навсякъде си излишен… и всички хора на земята са излишни…

- Няма по-добри хора на света от крадците! ― Те получават пари лесно… Те не работят… ― Много хора получават пари лесно, но малцина се разделят лесно с тях…

- Главата ми бръмчи...ех! И защо хората се удрят по главите? ― Те не са само по главите, но и по цялата останала част на тялото.

„Ах… по някаква причина съм роден… а?“ ― Вероятно… Човек е роден за най-доброто!

Винаги съм презирал хората, които се грижат прекалено много да бъдат нахранени... Не е това важното, бароне! Не и в този случай! Човекът е по-висш! Човекът е над ситостта.

Съществува само човек, всичко останало е дело на ръцете и мозъка му! Човек! Чудесно е! Звучи… гордо! Човек! Трябва да уважавате човека! Не съжалявайте ... не го унижавайте със съжаление ... трябва да уважавате!

Човек може да вярва или да не вярва...това си е негова работа! Човек е свободен… той си плаща за всичко сам: за вярата, за неверието, за любовта, за разума – човек си плаща за всичко сам и затова е свободен. Човекът е истината!

Какво е човек. Не си ти, не аз, не те... не! - това си ти, аз, те, старецът, Наполеон, Мохамед ... в едно! разбираш ли? Това е огромно! Тук започват и свършват... Всичко е в човека, всичко е за човека!

... всеки човек трябва да бъде уважаван ... в крайна сметка ние не знаем кой е той, защо се е родил и какво може да направи ... може би той е роден за наше щастие ... за наша голяма полза. Особено децата трябва да се уважават ... деца! Децата имат нужда от пространство! Не се намесвайте в живота на децата ... Уважавайте децата!

Старецът живее от себе си ... той е всичкогледа със собствените си очи. Веднъж го попитах: „Дядо! защо хората живеят. „И – за най-добрите хора живеят, скъпа! Така е и с всички останали... шлосери, там... обущари и други работещи... и всички селяни... и дори господата - те живеят за добро! Всеки си мисли, че живее за себе си, но се оказва, че е за добро! За сто години ... или може би повече - те живеят за по-добър човек!

Лъжата е религията на робите и господарите... Истината е бог на свободния човек!

Тези, които са слаби по душа ... и които живеят на чужди сокове - те имат нужда от лъжа ... тя поддържа едни, други се крият зад нея ... А кой сам си е господар ... който е независим и не яде чуждо - защо му трябва лъжа?

Разбирам стареца... да! Той излъга ... но - това е от съжаление към теб, проклет да те вземе! Има много хора, които лъжат от съжаление към ближния... Знам! Аз чета! Красиви, вдъхновяващи, вълнуващи лъжи. Има утешителна лъжа, помирителна лъжа...