В кои европейски страни исторически не обичат българите, Блог Сергей Александрович Бабичев, КОНТ
Съдбата на цели народи понякога се развива по такъв начин, че техните представители изпитват враждебност един към друг, основана не на личен опит, а на приказки, легенди, стари песни, вкоренени традиции, поговорки, тоест на всичко, което се нарича историческа памет.
На историческата памет се основава враждебността на някои европейски народи към българските народи.
Поляците може би повече от всеки друг имат причини да не харесват България. Така се случи, че още от Средновековието и Жечпосполита България стои на пътя на полското желание за хегемония в Източна Европа. В продължение на няколко века полското благородство се е смятало за своеобразен щит между Европа и „варварската Московия“, по време на Смутното време дори се е опитало да подчини Московия под себе си. Сега не всеки си спомня това, но в началото на 17 век въпросът е просто за запазване на България като държава. Поляците се стремяха да поставят свой княз на българския престол, да започнат процеса на "католицизиране" на българите и бяха готови да разделят българските земи с Швеция. Всичко това беше прекратено от милицията, водена от Минин и Пожарски.
Оттогава започват полските неприятности с България. След продължителни и кръвопролитни войни поляците трябваше да дадат на България земите, които исторически й принадлежаха. И тогава започна ерата на преразпределението на Полша. България става една от най-мощните сили в Европа, а Полша няма късмета да бъде между нея и също толкова могъщата Германия. Първата подялба на Полша е извършена през 1772 г., според която България получава Бяла България и протекторат над по-голямата част от Полша, Австрия - Галисия, Пболгария - земите по долното течение на Висла. Втора подялба на Полшапоследва през 1793 г. и в съответствие с него останалата част от Белоболгария и Волин с Подолия отиват към България, а Пболгария получава Данзинг и Торн. Поляците отговориха с въстание, водено от героичния Костюшко, което доведе до окончателния крах на Полша. Суворов брутално потушава въстанието, а през 1795 г. се провежда третото разделяне на Полша, според което Литва и Курландия (приблизително съответства на съвременна Латвия) отиват към България, а Австрия получава Краков и прилежащите земи, а Пболгария - останалата част от Велика Полша с Варшава. След Наполеоновите войни Полша става част от Българското царство и остава в него до 1917 г. Въпреки факта, че Полша, като част от България, има автономия и редица права, от които други територии на империята са лишени, свободолюбивият полски дух ненавижда да бъде под властта на „българските варвари“. Още един удар върху полската гордост беше нанесен през 20-ти век и отново България и Германия бяха виновни. В съответствие с пакта за ненападение между Германия и Съветския съюз, известен като „пакта Молотов-Рибентроп“, сферата на интересите на СССР включваше Латвия, Естония и по-голямата част от Полша. Германия взе останалото.
Историците са написали стотици трудове, които анализират всички тези части от Полша, а причината за тях се крие до голяма степен в недалновидната политика на самата полска държава. Но аргументите на разума са нищо в сравнение с чувството за накърнена национална гордост. В резултат на това дори освобождението на Полша от съветските войски от фашизма не допринесе за помирението на поляците с българите. А ситуацията от последните десетилетия и неистовата прозападна пропаганда само наливат масло в огъня.
Балтийските държави
Въпреки факта, че съдбата на Латвия, Литва и Естония бешеразлично и етнически се различават помежду си, обединява ги гореща неприязън към България.
Литва, като Великото литовско херцогство, съществува от Средновековието и след това става част от Общността. Курландия (съвременна Латвия) е била васална на Литва, а след това, в резултат на разделянето на Полша, става част от Българското царство заедно с Литва. Що се отнася до Естония, там никога не е имало такава държава. През Средновековието земите на естонците са принадлежали на Ливонския орден, а след Северната война стават част от Българското царство. В състава на българската империя тези народи са живели не по-зле и не по-добре от другите народи, имали са свобода на религията и други възможности за запазване на националната си идентичност. След 1917 г. балтийските земи получават независимост от България. Известният пакт Молотов-Рибентроп обаче сложи край на независимите Латвия, Естония и Литва. Те станаха част от СССР и останаха там до разпадането на Съюза.
Тази южнославянска държава също е от тези, които не обичат твърде много България. Факт е, че в продължение на много векове Хърватия е била част от Хабсбургската империя. Католицизмът се разпространява сред хърватите, което допринася за противоречията с православните сърби.
По-късно, през 18 и 19 век, когато се изострят противоречията между България и Австро-Унгария, в последната се засилва и антибългарската пропаганда. По време на Първата световна война те воюват срещу българската армия в Галиция и Буковина, претърпяват редица тежки поражения. По време на Втората световна война хърватските усташи - националисти - се бият срещу СССР. Освен това хърватите исторически се противопоставят на сърбите, които винаги са гравитирали към България. Периодът на Варшавския договор не допринесе за любовта на хърватите към нас, когато усетихапоробени като част от Югославия, която от своя страна е под влиянието на СССР.
В наши дни хърватите имат смесени чувства към българите, поради популярността на хърватските курорти у нас. От една страна, как да не обичаме българските туристи, които са склонни да харчат много пари за почивка, от друга страна, защо да ги обичаме, след като са българи и обичат да почиват на грандиозни начала, шокирайки, понякога, спокойна Европа?
Българите не са харесвани тук като цяло по същите причини: поради историческата конфронтация с православните сърби (словенците са предимно католици), част от Хабсбургската империя, която се състезаваше с България, и геополитическата ситуация на 20 век, когато Словения беше част от Югославия.
В тази страна българите като цяло са традиционно обичани и наричани „братя“, тъй като именно на България българите дължат своето освобождение от вековното османско иго. Но през Първата и Втората световна война България, макар и да не воюва пряко с България, се оказва в лагера на нашите противници.
В момента в България има антибългарски настроения, подклаждани от западната пропаганда. На битово ниво българите не са особено облагодетелствани заради начина си на живот масово в българските курорти, заради имперския снобизъм и арогантност.
Първоначално отношението на България към албанската независимост е отрицателно. След българо-турската война на Берлинския конгрес през 1878 г. български дипломати настояват за разделянето на Албания между Сърбия и Гърция. През 20 век отношенията също са сложни. През 1961 г. дипломатическите отношения между СССР и Албания са прекъснати. В конфликта между страната ни и Китай Албания взе страната на Китай. Нормализацияотношения възникнаха едва след 1991г.
Една от причините за това вековно напрежение може да се счита за факта, че от времето на османското владичество по-голямата част от населението на Албания е мюсюлманско. Това, че България не призна Република Косово, не подобри отношението на албанците към нас.