Вачков Игор, Класация по качества, сп. Училищен психолог бр.43
Това упражнение се счита от много психолози-обучители за трудно. Без спазване на принципа на екологичност, това може да бъде психотравматично за някои участници, така че, когато описвам упражнението, ще обърна специално внимание на техниките за смекчаване на евентуални „емоционални удари“.
В една от първите обучителни сесии фасилитаторът може да предложи някои игри за загряване, които са пропедевтични за упражнението „Класиране на качеството“. Например, участниците стоят в редица. По команда на домакина, за минимално време, те трябва мълчаливо да се подредят: по цвят на очите; по цвят на косата; по височина (със затворени очи); по височината на гласа (след проверка на играта, например чрез изпълнение на нотата „ла“) и други знаци. В същото време домакинът трябва всеки път ясно да посочи от коя страна трябва да застанат участниците „с най-светлата коса“ и коя страна трябва да бъде „с най-тъмната“. Обикновено такива игри се играят със забавление и ентусиазъм.
След няколко сесии, след като фасилитаторът прецени, че групата е „узряла” за по-„тежки” процедури, той може да предложи упражнението „Сортиране по качества”.
Лидер. Независимо дали ни харесва или не, във всяка група хора ние заемаме повече или по-малко определено място. Живеейки сред хората, ние постоянно сме подложени на външна оценка. Всяко наше действие, всяка дума предизвиква едно или друго отношение към нас от страна на комуникационните партньори. Това отношение може да бъде положително, отрицателно, понякога безразлично. Има огромен брой различни критерии, по които ни сравняват с другите хора. По едни критерии заемаме челни места, по други допълваме списъка. Различните хора ни оценяват по различен начин. Например спортен треньор разглежда млад мъжтрудолюбив, а майка му мързелива. Но да знаем как ни оценяват хората е не само интересно, но и необходимо за собственото ни личностно развитие. Искате ли да добиете представа за някои от оценките на вашите качества?
Почти винаги членовете на групата - гимназисти - ентусиазирано отговарят на подобно предложение. След това фасилитаторът обяснява правилата за упражнението.
Лидер. Групата се подрежда. Един човек ще бъде основният играч. Неговата задача е да измисли определено качество и да класира всички участници според това качество. Отляво ще бъде този, чието замислено качество се проявява най-ярко от всички, а този, който има посочената черта, изразена в най-малка степен, ще завърши линията. Основният играч не назовава качеството в началото. След като участниците се подредят под негово ръководство, той трябва да намери своето място в този ред. След това участниците, гледайки един друг и целия ред, трябва да определят какво качество се цели. Едно задължително условие: преди главният играч да започне да класира другарите си според качеството, което е избрал, той трябва да съобщи това качество в ухото ми. Едва след моето одобрение ще започне тази процедура.
Последното условие е въведено от лидера с причина. Въпреки че в известен смисъл го поставя в не особено приятна позиция „над“ участниците, това условие трябва да бъде спазено преди всичко в името на психологическата безопасност. Не всяко качество, избрано от основния играч, може да бъде приемливо. Например, доколко е легитимно млад мъж, който се оказа единственият мъж в тренировъчната група, да класира момичетата по женска привлекателност? Или в чисто мъжка група да направим подредба според нивото на интелигентност? Според мен в описаната игра не можете да използвате качества, много личнизначими за участниците.
Фасилитаторът може да поиска от главния играч да предложи различно качество. Все пак не изключвам ситуации, при които целта на обучението е да потопи членовете на групата в условия на екстремен емоционален стрес (например да развият способността да издържат на стресови фактори и да поддържат адекватно самочувствие дори при нанасяне на болезнени удари). Тогава, може би, колкото по-твърда става тази процедура, толкова повече ще се хареса на лидера. Изглежда, че мнозинството от читателите на психолозите не се занимават с подобни екзотични обучения. Във всеки случай бих искал да призова към голяма предпазливост и деликатност при работа с хора, особено с ученици.
Доста често възниква ситуация, когато един от участниците говори за желанието си да стане основен играч, но признава, че не може да предложи подходящо качество. Тук домакинът може да дойде на помощ и да му предложи (в ухото) някакво сравнително неутрално качество. Тази опция също е възможна. На играчите изобщо не се дава възможност да избират. Фасилитаторът има подготвен набор от карти с качества, изписани върху тях, а играчът просто тегли една от картите. В тази игра важен е и моментът на самооценка - когато главният играч определя мястото си в редицата на другарите. За наблюдателния фасилитатор това е полезен диагностичен материал. Желателно е всеки член на групата да играе ролята на главен играч. Понякога определянето на качеството, по което е направено класирането, не създава особени затруднения на участниците.
Понякога обаче не е възможно да се познае качеството и след извикването се чуват недоумяващи възклицания: „Според мен това не е така. Не бих го изразил така." Фасилитаторът трябва да вземе нова възможност: „Как бихте уредили? Нека го направим вътреотворете и след това сравнете как вашето възприятие за членовете на групата се различава от предишния играч!“
Друг важен момент от играта. Лидерът трябва да отбелязва (на себе си, разбира се) тези, които постоянно или във всеки случай твърде често са в края на редицата. Може да се предположи, че това са отхвърлени членове на групата (хора с нисък социометричен статус). Трябва да се погрижим за тях, за да намалим емоционалния негативизъм, който е почти неизбежен в подобна ситуация. Това може да стане по различни начини. Например чрез въвеждането на правилото: следващият основен играч става този, който затваря линията (той сам ще избере качеството, с което ще намери място за себе си, поне в средата на линията). Друг вариант: лидерът може да предложи на следващия основен играч такова качество, класирането по което неизбежно ще доведе до изместване на „вечния трейлър“ на място, по-близо до десния фланг.
Вълнението и интригата на това упражнение се придават от необходимостта да се познае желаното качество. В даден момент обаче можете да предложите да отидете на играта „отворена“ (това спестява малко време). В този случай двама или дори трима играчи могат да бъдат класирани според едно и също качество. Това позволява дискусията да стигне до извода за субективността на оценките, предлагани от различни хора. И в същото време участниците обръщат внимание на резултатите от класирането за онези качества, за които позициите се оказаха сходни.
Дискусията трябва да се занимава с тези въпроси.
Как се почувствахте, когато друг играч ви помоли да се преместите от едно място на друго? Какви чувства изпитахте, когато вие самият трябваше да класирате другите момчета? Трудно ли ви беше да направите това? Какво е вашето мнение, защо се появиха разминаванията в оценката на качествата? Съгласни ли сте с пасажитекои са ви приписвани за това или онова качество? С какво не сте съгласни? Какво ви изненада? Какво беше неочаквано за вас? Какво ново открихте за себе си?
Игор ВАЧКОВ, кандидат на психологическите науки