Важа Пшавела
Съдържание
Когато момчето беше на десет години, родителите му го изпратиха в духовното училище в Телави. На шестнадесет години младежът започва да учи в двугодишно гражданско училище в Тифлиския учителски институт.
През 1879 г. Лука постъпва в учителската семинария в град Гори [4], където се сближава с кръг от грузински народници, водени от Михаил Кипиани. Скоро обаче прекъсва контактите си с народняците поради несъответствието между идеите на кръга и неговите собствени. След като завършва семинарията, Л. Разикашвили е назначен за учител в Ерцо, но след кратко време е принуден да напусне службата поради донос. През следващите години от живота му земеделието става обичайна професия за него; често му се налагало да пасе овце в планината [4] .
Първите литературни експерименти на бъдещия класик на грузинската литература Важа Пшавела [5] (такъв псевдоним е избран от L.P. Razikashvili) се провеждат през 1881 г. [4] .
През 1883 г. Важа заминава за Петербург, за да получи висше образование, но той, като възпитаник на семинарията, няма право да се запише в университет. Затова поетът става доброволец в Юридическия факултет, но през 1884 г. поради финансови затруднения е принуден да се върне в родината си.
След като се завръща от Санкт Петербург, писателят се опитва да влезе в държавната служба, но в крайна сметка става учител в семейството на княз Амилахвари. В Отарашен Важа се влюбва в младата вдовица Екатерина Небиеридзе и скоро се жени за нея. От 1896 г. Важа Пшавела служи като учител в село Тонети (близо до Манглиси).
Погребан е в Тбилиси на старото мюсюлманско гробище (сега територията на Ботаническата градина). Впоследствие (1935 г.) прахът е пренесен в Пантеона на Мтацминда.
В най-добрите си епически произведения Важа Пшавела поставя проблемивръзката между човек и общество, човек и природа; реши проблемите на любовта и дълга към хората. Като певец на родната природа Важа Пшавела няма равен в грузинската поезия. Пейзажът му е пълен с движение и вътрешни конфликти. Езикът е наситен с всички богатства на народния език, като същевременно е безупречно точен книжовен език [2] .
В същото време Важа Пшавела най-ярко отразява назряващия конфликт между новия и стария начин на живот, между индивида, търсещ независимост, и общностната „истина“. Творчеството му се характеризира с одухотворяване на природата, подчертан антропоморфизъм. Антропоморфните образи на поета са дадени в тонове на оригинална реалистична символика, далеч от абстрактните метафизични конструкции [4] .
Художествените творби на Важа Пшавела са написани на книжовен грузински език, но в неговите стихотворения и поеми са запазени местният диалект и възвишеният лиричен тон, характерен за народната поезия на пшавите и хевсурите [4] .
Негова поезия е превеждана на български от Борис Пастернак, Марина Цветаева, Осип Манделщам, Николай Заболоцки. Съвременните режисьори поставят спектакли и снимат игрални филми по негови произведения.