Великото литовско херцогство през 14 век
В древността литовските племена заемат северните земи почти до днешния Тамбов. Но след това те се сляха с фино-угорското и славянското население. Литовските племена са оцелели само в балтийските държави и Белобългария. Централната част на тази област е била заета от племето литовци или литовци, на запад са живели жмуди, а още по на запад българите. На изток от съвременните белобългарски земи са живели ятвите, а племето голяди е било разположено в района на Коломна.
От тези различни племена литовският княз Миндов създава едно княжество. След убийството му от заговорници през 1263 г. литовските князе се борят за власт до началото на 14 век. Победител в тези междуособни войни бил княз Гедиминас (управлявал 1316-1341 г.). Именно на него Великото литовско княжество през 14 век дължи успешната си завоевателна политика.
Първото завоевание е Черна Рус. Това е район близо до град Гродно - най-западната част на Рус. След това Гедиминас подчини Минск, Полоцк, Витебск. След това литовците проникнали в Галисия и Волиния. Но Гедиминас не успява да завладее Галисия. Той е окупиран от поляците, а литовците се заселват само в източна Волиния и започват да се готвят за поход срещу Киев.
По това време Киев вече беше загубил своето величие, но Станислав, който царуваше в града, реши да защити себе си и жителите на града докрай. През 1321 г. той влиза в битка с армията на Гедиминас, но претърпява поражение. И победителите литовци обсадиха Киев. Киевчани бяха принудени да се подчинят на великия литовски княз въз основа на васалитет. Тоест цялата собственост беше оставена на хората от Киев, но киевският княз изпадна в пълно подчинение на победителите.
След превземането на Киев литовската армия продължава военната си експанзия. В резултат на това те спечелихаБългарски градове до Курск и Чернигов. И така, при Гедиминас и неговия син Олгерд през 14 век възниква Великото литовско херцогство. Продължава завоевателната си политика след смъртта на Гедиминас, когато неговите синове Олгерд и Кейстут излизат на политическата сцена.
Братята си поделиха сферите на влияние. Кейстут се установява в Жмуди и оказва съпротива на немците, докато Олгерд провежда агресивна политика в българските земи. Трябва да се отбележи, че Олгерд и неговият племенник Витовт официално приемат православието. Литовските князе се оженили за българските принцеси и обединили около себе си Рюриковичите от Турово-Пинската земя. Тоест те постепенно включват българските земи във Великото литовско княжество.
Олгерд успява да подчини огромна територия до Черно море и Дон. През 1363 г. литовците побеждават татарите при Сините води (река Синюха) и превземат западната част на степта между Днепър и устието на Дунав. Така те отидоха до Черно море. Но Литва продължава да бъде притисната между православна Русия и католическа Европа. Литовците водят активни войни с Тевтонския и Ливонския ордени и следователно Полша може да стане техен съюзник.
По това време Полша беше в състояние на най-дълбока криза. Периодично е била измъчвана както от антипапистки германски порядки, така и от чехите, които превземат Краков и съседните земи. Последните едва били прогонени от полския крал Владислав Локетек от династията на Пястите. През 1370 г. тази династия престава да съществува и крал на Полша става французинът Луи Анжуйски. Той даде короната на дъщеря си Ядвига. Полските магнати настойчиво я съветвали тя да бъде законно омъжена за литовския княз Ягайла, син на Олгерд. По този начин поляците искаха да обединят Полша с Литва и да спрат германската експанзия.
През 1385 г. Ягело се жени за Ядвига и ставапълен владетел на Литва и Полша в съответствие с Кревската уния. През 1387 г. населението на Литва официално приема католическата вяра. Не всички обаче го посрещнаха с ентусиазъм. Тези литовци, които се свързаха с българите, не искаха да приемат католицизма.
От това се възползва братовчедът на Ягело Витовт. Той ръководи опозицията и води борбата за трона на великия херцог. Този човек търсеше съюзници и сред литовците, и сред поляците, и сред българите, и сред кръстоносците. Опозицията е толкова силна, че през 1392 г. Ягело сключва Островското споразумение с Витаутас. Според него Витовт става велик херцог на Литва, а Ягело си присвоява титлата върховен херцог на Литва.
Витовт продължава да завладява българските земи и през 1395 г. превзема Смоленск. Скоро той отказва да се подчини на Ягело и благодарение на съюза с татарите анексира голяма територия от Дивото поле към Литва. Така Великото литовско херцогство през XIV век значително разширява границите си. Но през 1399 г. военното щастие се отклони от Витовт. Той загуби Смоленск и част от други земи. През 1401 г. Литва е толкова отслабена, че отново влиза в съюз с Полша - Вилненско-Радомския съюз.
След това Витовт отново придобива сериозна политическа тежест. През 1406 г. е установена официална граница между Московска Рус и Литва. Литовското княжество води успешна борба срещу Тевтонския орден. През 1410 г. се провежда битката при Грюнвалд, в която рицарите кръстоносци претърпяват съкрушително поражение. През последните години от царуването си Витаутас се стреми отново да отдели Литва от Полша и за тази цел решава да бъде коронясан. Но тази идея завърши с провал.