Вестник на Московската патриаршия 11-2001

ЦЪРКВА И ОБЩЕСТВО

Witte contra Pobedonossev: дискусия за църковната реформа през пролетта и лятото на 1905

Княз П. Д. Святополк-Мирски и неговата програма за трансформация

С. J. Witte, представителство и религиозен въпрос

Митрополит Антоний (Вадковски) и неговият антураж

С. J. Witte и статутът на Комитета на министрите

Възниква един съществен въпрос: първо, доколко можем да говорим за единство на председателя на Комитета на министрите и водещия член на Синода, какво ги обединява? Нямаме данни да говорим за някакъв близък идеологически съюз. Освен това най-вероятно митрополит Антоний е участвал в това дело съвсем случайно. Разбира се, той не подкрепи обер-прокурора на Синода - знаейки това, Витте можеше да го включи в дейността си, възползвайки се от факта, че митрополит Антоний беше водещ член на Синода и участието му в обсъждането на църковните въпроси изглеждаше напълно естествено. Като цяло съобщенията в пресата, писмата, дневниците за някакъв вид "заговор" на петербургския митрополит и председателя на Комитета на министрите са най-вероятно празни предположения. Въпреки че информация за това е налична в някои източници, най-вероятно говорим за това, че пожелателното мислене е представено като реално 25 . В крайна сметка можем да се съгласим с петербургския историк С. Л. Фирсов, че „не „съюзът“ с Вите от желанието да стане патриарх на републиката, а здравият разум принуждава „отстъпчивия“ Антоний да използва инструментите на светската власт за разрешаване на вътрешните църковни въпроси“ 26 . Смятаме, че единственият мотив, който истински обединяваше първия настоящ член на Светия Синод и председателя на Комитета на министрите, беше желанието за отстраняването на К.П.Победоносцев и за противодействие на последното.

Бележка от С. Ю. Вите. Какво е съборност?

Отговор от главния прокурор. Апология за църковната реформа на Петър

Бил ли е К. П. Победоносцев противник на реформите през лятото на 1905 г.?

Свещеник Георгий ОРЕХАНОВ, Кандидат на богословието,Заместник-декан на Богословско-пастирския факултет Православен богословски институт "Св. Тихон"