Вестник - Въпроси на философията - Защо е необходима философията днес
Може да се предположи, че това се дължи на следното обстоятелство. Според много експерти съвременната цивилизация навлиза в етапа на „обществото на знанието“, в което науката започва да играе нова роля. Създава се вид технология (предимно информационна), която засяга икономиката (появява се „икономика на знанието“) и в същото време трансформира обикновения „житейски свят“. Но ако философията е тясно свързана с науката, както е било поне през последните триста години, и ако днес науката, заедно с технологията (нов комплекс, наречен „технонаука“), трансформира самия „свят на живота“, тогава може да се мисли, че философията трябва да става все по-интересна за обикновения човек, а не само за малка група от „високомислещи“.
В действителност обаче ситуацията не е толкова проста. Когато се говори за „общество на знанието“, основно се има предвид „полезно знание“, т.е. знания, които могат да бъдат технологично използвани. Разбира се, фундаменталната наука не изчезва и не може да изчезне. Но като цяло обществото става все по-прагматично ориентирано. Пада интересът към културата в най-висшите й проявления, включително не само към философията, но и към фундаменталната наука, високата музика, изкуството, литературата. Естествено е да се смята, че в такава ситуация философията, като специфичен тип абстрактно мислене, не може да играе важна културна роля. Много философи реагират на тази ситуация, като излагат идеи за „края на философията“, за нейното разпадане в други области на културния и обществен живот: фундаментални науки, история на идеите, литературна критика, политика и др. В България преди 15–20 години имаше много изказвания срещу преподаването на философия във висшите училища и замяната й в това качество с теология или културология.
Всъщностфилософията не само запазва мястото си в културата, нейното значение като философия нараства. Но в същото време, което е особено важно, се променят самите форми на философстване.
Запазва ли съвременната култура необходимостта от критично осмисляне на своите основи?
С една дума, философията днес все повече разкрива пряко практическо значение. Старите форми на култура трябва да бъдат променени. Има нужда от нови начини за разбиране на света и човека, от нова ценностна система. На много от въпросите, възникнали днес, все още не можем да отговорим. В наше време можем да говорим за криза на цивилизацията и човека. Изходът от тази криза е невъзможен без участието на философията (както винаги в миналото, философията придобива особено значение именно в повратните моменти в развитието на културата). Понякога се казва, че нашето време се е „отървело от всякакви утопии“, че всички опити за подобряване водят само до влошаване на това, което е. В действителност човек винаги ще се стреми към усъвършенстване, към проектиране на бъдещето и формулиране на идеали. Това е заложено в природата му. Нито може да се каже, че в историята изобщо не е имало подобрения. Дори ако напредъкът в някои области често е придружен от регрес в други, това не означава, че няма никакъв напредък и никъде. Освен това човек не може да не промени това, което е, защото тези промени са продиктувани от необходимостта да се отговори на предизвикателствата: без отговор на последните човек просто не може да оцелее. Между другото, обсъжданите днес идеи за междукултурен диалог или подобряване на човешката физика са вид идеали (може дори да се каже, модерни утопии). Друг е въпросът колко са добри. Но във всеки случай е ясно, че както тяхното формулиране, така и идентифицирането на условията за тяхната възможност ижелателността е невъзможна без участието на философията. В същото време философията е изправена пред острата задача не само да идентифицира основите на различни форми на дейност и да формулира начини за техните възможни промени, но и да запази и спаси тези ценности, без които нито човекът, нито културата са възможни (ценностите на свободата, личността, рационалността). В съвременния поток от разнообразни промени възникна заплаха за самото съществуване на човека - не напразно днес много се говори за възможността за „постчовешко бъдеще“.
Днес философът не може да заеме позицията на външен наблюдател, който отвън само отразява основите на различни видове дейност. Защото вече е ясно, че философската рефлексия навлиза в дейността, променя я и в същото време променя самата себе си. Философът разпознава себе си като активен участник в процеса на културното творчество в различните му форми, участник в интракултурната и междукултурната комуникация. Философията вече не може да претендира за откриване на "вечни истини", но тя е получила възможност за постоянно развитие заедно с непрекъснатото обновяване на човека и културата. Следователно „краят на философията“ е невъзможен в два смисъла: и защото нито една философска концепция днес не може да даде „окончателно“ решение на философските проблеми, и защото необходимостта от философско разбиране на различните форми на културна дейност не само не е изчезнала, но е станала по-остра от преди.
В съвременната философия се случват много интересни неща, по-специално процесът на взаимодействие на онези направления и школи, които се противопоставиха в близкото минало. Аналитичната философия започва да взаимодейства с феноменологията и херменевтиката, неопрагматизмът с постструктурализма, появяват се „аналитичен марксизъм“, „аналитично хегелианство“. Създават се нови синтезивъзниква нов обещаващ проблем. Философията се променя и ще продължи да се променя. Няма причина да минаваме някое от съществуващите в момента течения като „единствено модерната“ философия (в близкото минало го аргументирахме по отношение на марксизма, днес някои наши философи приписват това на постмодернизма) няма причина.
Философията трябва да се популяризира, трябва да се преподава в университетите и дори в гимназията. Ако искаме България да остане културна страна, за да се впише успешно в съвременната цивилизация, не можем без преподаване на философия. Тъй като именно развитието на философския начин за разбиране на света и придобиването на поне елементарни умения за философско мислене позволяват на мислещия човек да се ориентира в днешната бързо променяща се реалност. А цивилизацията на знанието може да се създаде само от мислещи хора. Не напразно в редица американски училища дългосрочният курс "Философия за деца" се преподава много успешно от 20 години.
Затова съвместният проект на Института по философия и Московската библиотека „Достоевски“ „Анатомия на философията: как работи текстът“ е значимо събитие. Без взаимодействие с широко мислеща нефилософска публика философията днес не може да съществува и да се развива.