Видове свързване на костите
Има два вида връзки на костите - непрекъснати и прекъснати.
1. Непрекъсната връзка на костите–синартроза –синартроза.В зависимост от това коя тъкан свързва костите, се разграничават пет вида синартроза:синсаркоза, синеластоза, синдесмоза, синхондроза, синостоза.
Синсаркоза–Синсаркозае свързването на костите чрез мускули.
Синеластоза–синеластоза– Костите се държат заедно от еластична тъкан, която е силно разтеглива и устойчива на разкъсване. Синеластозите включват супраспинозните и нухалните връзки.
Синдесмоза–синдесмоза– костите са свързани с плътна съединителна (фиброзна) тъкан. Неговите колагенови влакна са споени от рехава съединителна тъкан в снопове, нишки или мембрани. Синдесмозите се срещат под формата навръзки, мембрани, шевове и удари.
Лигамент -ligamentum- образува се от снопчета колагенови влакна, движещи се от една кост към друга.
Мембраната -membrana- се състои от снопове колагенови влакна, които образуват тънки пластини между костите (например мембраната в окципито-атлантичната става).
Шев -sutura- специален вид свързване на ламеларните кости на черепа. Съединителната тъкан е разположена под формата на много тънък слой между две съединителни кости. Според структурата на контактните повърхности на костите се разграничаватшевове: плоски, назъбени, листни, люспести.
Плосък шев -suturaplana- когато ръбовете на съединителните кости имат гладки повърхности. Такава връзка се характеризира с крехкост и следователно по време на храносмилането или мацерацията костите лесно се отделят от скелета (връзката на носните кости една с друга, особено при преживните).
Назъбен шев -suturaserrata(отserra- трион)- назъбените ръбове на съединителните кости влизат един в друг (връзката на носните кости с челните или челните кости с париеталните). Назъбеният шев е много издръжлив.
Листният шев -suturafoliata(отФоруя- лист)- е сходен по форма на зъба, но отделните му зъби под формата на дървесен лист дълбоко проникват в ръба на съседната костна кост (връзка на крилата на сфеноидните кости с кости с фронтален и парчета). Тази връзка е много издръжлива.
Люспест шев -suturasquamosa(отsquama- люспи)- когато ръбовете на костите се припокриват, като люспите на риба (връзка на теменната кост с люспите на темпоралната кост).
Забиване -гомфоза(отгомфос–нокът)- е типично за свързване на зъбите с резеца, максиларната и долночелюстната кост, когато всеки зъб, разположен в алвеоларната кухина, има зъбен лигамент (lig.dentale), който е периост um, или пародонт (periodontum, отperi- около +odontos- зъб) и е общ както за алвеолата, така и за корена на зъба.
Синхондроза-синхондроза- костите са свързани с хрущялна тъкан - хиалинова или фиброзна. При синхондрози без голяма подвижност има хиалинен хрущял, например в ставите между епифизите и диафизите на тръбните кости на младите животни. При наличие на висока подвижност при синхондроза има влакнест хрущял под формата на дискове, например между прешлените.
Връзките на костите чрез съединителната и хрущялната тъкан с възрастта на животните могат да вкостенят. Тази костна връзка се наричасиностоза-синостоза.
Подвижността на костите при синартроза зависи преди всичко от физическите свойства на съединителната тъкан. По този начин максималната подвижност се наблюдава при синсаркоза, последвана от синеластоза, синдесмоза и синхондроза в низходящ ред. При синостозите няма подвижност.
2. Прекъснато свързване на костите–диартроза–диартрозаили става –артикулация.
Ставата се характеризира с наличието на прорезна кухина между костите. Ставите свързват костите, които изпълняват функцията на движение.
Необходими структурни елементи на съединението:
Ставни повърхности -facies articulares.
Ставен хрущял -cortilago articularis.
Ставна капсула -capsula articularis.
Ставна кухина -cavum articulare.
Ставна течност -sinovia.
Спомагателни ставни образувания:
Вътреставни връзки -ligamentuminterarticulares.
Ставни устни (тазобедрена става) -labiaarticulares.
Ставни дискове -discusarticulares.
Ставни менискуси -meniscusarticulares.
Сезамовидни кости–ossaarticulares.
Ставни повърхности–faciesarticulares– образувани от две или повече съчленени кости. Релефът на ставните повърхности до известна степен влияе върху обема и функционалните функции на ставите. Ставните повърхности, покрити със ставен хрущял, обикновено са конгруентни, т.е. конгруентни (отcongruo- подобни, съвпадащи) и в редки случаи - несъответстващи, или несъответстващи. Неконгруентността се елиминира поради вътреставни включвания - ставни устни,дискове, менискуси.
Ставен хрущял–cartilagoarticularis– покрива ставните повърхности на костите. Според вида на структурата е хиалин, има гладка повърхност, намалява триенето между костите.
Ставна капсула– capsulaarticularis– състои се от две мембрани: външна (фиброзна) и вътрешна (синовиална). Фиброзната мембрана на капсулата е продължение на периоста, който преминава от една кост в друга. Синовиалната мембрана е изградена от рехава съединителна тъкан, богата е на кръвоносни съдове и нерви, а от страната на ставната кухина е облицована с един или повече слоя съединителнотъканни клетки, които отделят синовиална течност в кухината.
Ставна кухина–cavumarticulare- представлява прорезно пространство между ставните повърхности и краищата на ставните кости, заобиколено от ставната капсула. Той е запечатан и съдържа малко количество ставна течност.
Ставната течност, или синовията– sinovia– е жълта, прозрачна и има значителен вискозитет. Synovia изпълнява различни функции: смазва ставните повърхности на костите, като по този начин намалява триенето между тях; служи като хранителна среда за ставния хрущял; играе буферна роля.
По структура ставите са два вида:
1. Прости стави -articulatiosimplex, в образуването на които участват само две кости.
2. Сложните стави –articulatiocompositeсе образуват от повече от две съчленени кости или съдържат спомагателни образувания в тяхната става (вътреставни връзки, менискуси, дискове, сезамовидни кости).
Той също така разграничава комбинираните стави, когато движението се извършва едновременно в няколко стави, като например в сдвоените челюстни стави, в тилно-атлантичните и атлантно-аксиалните стави.
По функция ставите се разделят на едноосни, двуосни и многоосни.
В едноосните стави движението се извършва около една ос:флексия -flexioиразгъване -extensio. Според формата на ставната повърхност тези стави могат да бъдат блоковидни, винтови и ротационни.
В биаксиалните стави движението се извършва по две оси, перпендикулярни една на друга: по сегментната ос - флексия и екстензия, по сагиталната ос -абдукция -абдукцияиаддукция -аддукция. По естеството на ставната повърхност на костите биаксиалните стави могат да бъдат елипсовидни и седловидни.
В многоаксиалните стави движението е възможно по много оси, тъй като ставната повърхност на една от костите представлява част от топката, а от друга - съответната ямка. Такава става се нарича сферична (например раменната и тазобедрената става). При този тип стави са възможни движения: по сегментната ос - екстензия и флексия, по сагиталната ос - абдукция и аддукция. Възможни са следните движения по оста, прекарана надлъжно през центъра на костта:въртене –въртене;въртене навън - супинация -супинация;въртене навътре - пронация -pronatio.
Въпроси за консолидиране на изучения материал.
Видове костни стави и техните разновидности.
Какво е характерно за непрекъснатите връзки?
Какво е синдесмоза, шев, чук, синхондроза, симфиза, синсаркоза и техните характерни разлики.
Какво е характерно за прекъснатите връзки?
Основните структурни компоненти на прекъсната връзка.
Класификация на ставите и тяхната морфологична характеристика.
Връзки на ставите и техните разновидности.
Вътреставни включвания и тяхната характеристика.
Комбинирани съединения и техните характеристики.
Видове шевове и техните характеристики (с примери).
Фактори, влияещи върху развитието, структурата и специализацията на костните стави.
Практическата стойност на знанията по артрология за биология, зоотехника, ветеринарна медицина?