Вирусология - Общи понятия - Каталог

Просто комплексно

каталог
DI. Ивановски

Вирусологията е дял от микробиологията, който изучава вирусите (от латинската дума virus - отрова).

За първи път съществуването на вирус (като нов вид патоген) е доказано през 1892 г. от българския ученД. И. Ивановски.

Естеството на вирусите

Вирусите имат уникални свойства, които им позволяват да бъдат разграничени от общата маса микроорганизми:

  • Наличието само на един от двата вида нуклеинови киселини.
  • Липса на собствени протеин-синтезирани системи.
  • Те са генетични паразити.
  • Вирусите не растат, а само се възпроизвеждат (умножават).

Вирусологията, както повечето науки, е разделена на няколко раздела:

Обща вирусология

Общата вирусология изучава основните принципи на структурата, възпроизводството на вирусите, тяхното взаимодействие с клетката гостоприемник, произхода и разпространението на вирусите в природата. Един от най-важните раздели на общата вирусология е молекулярната вирусология, която изучава структурата и функциите на вирусните нуклеинови киселини, механизмите на експресия на вирусни гени, естеството на устойчивостта на организмите към вирусни заболявания и молекулярната еволюция на вирусите.

Частната вирусология изучава характеристиките на определени групи човешки, животински и растителни вируси и разработва мерки за борба с болестите, причинени от тези вируси.

Молекулярна вирусология

През 1962 г. вирусолози от много страни се събраха на симпозиум в САЩ, за да обобщят първите резултати от развитието на молекулярната вирусология. На този симпозиум прозвучаха термини, които не са съвсем познати на вирусолозите: вирионна архитектура, нуклеокапсиди, капсомери.Започва нов период в развитието на вирусологията - периодът на молекулярната вирусология.

Молекулярната вирусология или молекулярната биология на вирусите е неразделна част от общата молекулярна биология и в същото време клон на вирусологията.

Това не е изненадващо. Вирусите са най-простите форми на живот и следователно е съвсем естествено те да са станали едновременно обект на изследване и инструменти на молекулярната биология. Чрез техния пример могат да се изучават фундаменталните основи на живота и неговите проявления.

От края на 50-те години на миналия век, когато започна да се формира синтетична област на знанието, лежаща на границата между неодушевените и живите и изучаваща живите, методите на молекулярната биология се изляха във вирусологията в изобилен поток.

Тези методи, базирани на биофизиката и биохимията на живите, направиха възможно изследването на структурата, химичния състав и размножаването на вирусите за кратко време.

Ако през 60-те години основното внимание на вирусолозите беше насочено към характеризирането на вирусните нуклеинови киселини и протеини, тогава до началото на 80-те години беше дешифрирана пълната структура на много вирусни гени и геноми и беше установена не само аминокиселинната последователност, но и третичната пространствена структура на такива сложни протеини като хемаглутининовия гликопротеин на грипния вирус.

Понастоящем е възможно не само да се свържат промените в антигенните детерминанти на грипния вирус с подмяната на аминокиселини в тях, но и да се изчислят миналите, настоящите и бъдещите промени в тези антигени.

От1974 г.започва бързо да се развива нов клон на биотехнологиите и нов клон на молекулярната биология -генетично или генно инженерство.

Веднага е назначена в служба по вирусология.

Семейства, включително човешки и животински вируси

  • Poxviridae (поксвируси)
  • Iridoviridae(иридовируси)
  • Herpesviridae (херпесни вируси)
  • Aflenoviridae (аденовируси)
  • Papovaviridae (паповавируси)
  • Parvoviridae (парвовируси)
  • Reoviridae (реовируси)
  • Togaviridae (тогавируси)
  • Coronaviridae (коронавируси)
  • Paramyxoviridae (парамиксовируси)
  • Rhabdoviridae (рабдовируси)
  • Orthomyxoviridae (грипни вируси)
  • Bunyaviridae (бунявируси)
  • Arenaviridae (аренавируси)
  • Retroviridae (ретровируси)
  • Picornaviridae (пикорнавируси)
  • Caliciviridae (калицивируси)

Няколко предполагаеми семейства също са известни:

  • Filoviridae (вируси Марбург и Ебола)
  • Предложено семейство: Birnaviridae (двойноверижни РНК вируси, състоящи се от два сегмента)
  • Hepadnaviridae (вируси като вируса на хепатит B)