Височинна зоналност
Височинната зоналностили височинното зониране е естествена промяна в природните условия и ландшафта в планините с увеличаване на абсолютната височина. Придружен от промени в геоморфологичните, хидрологичните, почвообразуващите процеси, състава на растителността и животинския свят. Много характеристики на височинната зоналност се определят от местоположението на склоновете по отношение на кардиналните точки, преобладаващите въздушни маси и разстоянието от океаните. Броят на поясите обикновено се увеличава във високите планини и с приближаването към екватора.
Съвкупността от височинни пояси на планинска система или конкретен склон обикновено се наричадиапазон от пояси. Във всеки спектъросновене ландшафтът на подножието на планината, близък до условията на хоризонталната природна зона, в която се намира дадената планинска система.
Съществува аналогия в смяната на височинните зони в спектъра на една планинска страна, от една страна, и хоризонталните географски зони от ниски към високи географски ширини, от друга страна. Пълна идентичност между тях обаче няма. Например, тундрата на арктическите ширини се характеризира с полярен ден и полярна нощ, а с тях и специален ритъм на хидроклиматични и почвено-биологични процеси. Високопланинските аналози на тундрите в по-ниски географски ширини и алпийските ливади нямат такива характеристики. Високопланинските райони на екваториалните ширини се характеризират със специални пейзажи - парамос (Андите на Еквадор, Килиманджаро), които имат малко общо с пояса на алпийските ливади.
Най-пълните спектри на височинната зоналност могат да се наблюдават във високите планини на екваториалните и тропическите ширини (Анди, Хималаи). Към полюсите нивата на височинните пояси намаляват, а долните пояси се изклинват на определени ширини. Това е особено добре изразено по склоновете на меридионално удължени планински системи (Анди, Кордилера, Урал). В същото време спектритевисочинната зоналност на външните и вътрешните планински склонове често е различна.
Съставът на спектрите на височинната зоналност също се променя силно с разстоянието от моретата във вътрешността. Океанските райони обикновено се характеризират с преобладаване на планинско-горски ландшафти, докато континенталните са безлесни.
Съставът на спектрите на височинната зоналност също зависи от много местни условия - особеностите на геоложката структура, изложението на склоновете спрямо страните на хоризонта и преобладаващите ветрове. Например, в планините Тиен Шан, високопланинските пояси от планински гори и лесостеп са характерни предимно за северните, т.е. сенчестите и по-влажни склонове на хребетите. Южните склонове на Тиен Шан се характеризират с планински степи на същите нива.
Височинната поясност създава разнообразни впечатления и в резултат на контраста на поясите, тяхната особена острота при пътуване и изкачване в планината. В рамките на един ден пътникът успява да посети различни зони - от пояса на широколистните гори до алпийските ливади и вечните снегове.
В България особено пълна гама от височинна зоналност се наблюдава в Западен Кавказ в района на Фишт или Красная поляна. Тук, на южния склон на Главния кавказки хребет, издигайки се например от долината Мзимта (500 м над морското равнище) до връх Псеашхо (3256 м), може да се наблюдава промяната на многобройни височинни пояси. Дъбовите гори, елшовите гори и субтропичните колхидски гори в подножието отстъпват място на буковите гори с участието на гори от габър и кестен. Горните пояси на растителност са формирани от тъмни иглолистни елови и смърчови гори, светли борови гори, паркови кленови гори. Следват кривите гори, субалпийските и алпийските ливади. Върхът на пирамидата на надморска височина над 3000 m е затворен от субнивалния и нивално-ледниковия пояс.
Литература
1. В.В. Докучаев.Към учението за природните зони, Избр. произведения, М., 1949;
2. Н.А. Гвоздецки, Ю.Н. Голубчиков. планини. М., "Мисъл", 1987 г.