Вярно ли е, че хирургията винаги е била основният метод на лечение в онкологията, KORYAZHMA-ONLINE
– Иван Павлович, казахте, „през 2015 г. са извършени над 50 хистеректомии“. Каква е нуждата от тях? Как може човек да влезе в такава операция? И още нещо: как се промени статистиката за оцеляването и кой контролира резултатите от операцията?
- Хистеректомии при показания се правят във ВСИЧКИ случаи, не отказваме на никого. Общо за година се правят не 50, а малко по-малко от 300; от които лапароскопски (тази година) - 55 бр.
Показанията за операция се определят от онколог-гинеколог. Съответно, за да получите операция, трябва да получите консултация от този специалист в АКОД (в кабинет № 1 на диспансера на АКОД или платена консултация в отдела за допълнителни услуги). Практикуваме и посещения на онколози в районите, като там, на регистратурата, можете да получите и консултации и препоръки, включително, ако има индикации, за хистеректомия. Друго нещо е, че САМО онкологичен процес може да послужи като индикация за такава операция в нашия диспансер. Неонкологичните патологии, за да не се създава опашка за хоспитализация в AKOD за пациенти с рак, се оперират в общата медицинска мрежа.
Рано е да говорим за промени в статистиката (втора година правим ендоскопски операции), необходимо е време и наблюдение на голям брой пациенти. Резултатите от операцията, както всеки друг метод на лечение, традиционно се наблюдават: каним пациентите за контролни посещения в диспансера, редовно вземаме цитонамазки, извършваме ултразвук, ЯМР, туморни маркери и т.н.
– Вярно ли е, че „в онкологията хирургията винаги е била основен метод на лечение“? има ли други Как се разпределят според статистиката, как си взаимодействат?
– Въпросът е сложен и мисля, че тук не може да има еднозначен отговор.Основният метод хирургичен ли е? Може би химиотерапевтите и рентгенолозите може да не са съгласни с това. По-скоро това е моя лична гледна точка, но мисля, че повечето онколози все още са съгласни с нея. Не намерих статистика по тази тема. Поне при лечението на рак хирургичните подходи винаги са били традиционни, а химиотерапията и лъчетерапията са имали поддържаща роля. Днес, с навлизането на нови техники и лекарства, подходите се променят. Например, лекарствената противоракова терапия (химиотерапия) е стъпила далеч напред.
Освен това в някои случаи само хирургическите подходи не са достатъчни за излекуване на пациента. Само комплексът може да постигне резултати. Следователно хирургичният метод като независима възможност за лечение е приложим само в началните стадии на заболяването. По принцип се използва комбинирано лечение (например операция + химиотерапия) или комплексно лечение (три или повече метода: например операция + лъчева терапия + химиотерапия). Освен това има разновидности на туморни заболявания, при които хирургичният метод е неприложим и тогава химиотерапията или лъчетерапията стават единственото лечение. Всичко зависи от локализацията на процеса, структурата на тумора, разпространението, варианта на растеж, наличието или отсъствието на съпътстваща патология.
- Не е много ясна връзката между ниската заболяемост на лапароскопската хирургия и възможността за "още в следващите няколко дни след операцията химиотерапия или лъчетерапия". И какво, други видове операции пречат на химиотерапията? Например, хипертермична интраперитонеална химиотерапия обикновено се извършва по време на операция.
– Тук говорим повече за общото състояние на пациента в следоперативния период. Колкото по-малко е хирургическата "агресия" върху тъканта, толкова по-бързи са пациентитесе възстановяват. В края на краищата, допълнителните специални методи на лечение също са доста агресивни и тяхното прилагане изисква редица условия. Това са както нормални лабораторни показатели, така и общото състояние на пациента и липсата на възпалителни усложнения от следоперативната рана. А химиотерапията или лъчетерапията могат да забавят зарастването на постоперативните рани и да допринесат за следоперативни усложнения. Особено когато става въпрос за операции на пациенти със затлъстяване. Те имат доста дълго зарастване на рани, повече усложнения в следоперативния период. Лапароскопският достъп (който беше обсъден в интервюто) позволява минимизиране на кръвозагубата и избягване на възпалителни усложнения от следоперативната рана и допринася за по-бързото възстановяване на тялото.
Що се отнася до интраоперативната химиотерапия, това е отделно направление, в което можем да действаме върху тумора директно на операционната маса. Но рискът от усложнения е доста висок, което от своя страна ограничава възможностите на този метод.
- Казвате "всяка оперативна интервенция е свързана с риск от туморно увреждане и съответно висок риск от дисеминация на туморния процес". Какъв е „минималният риск от“ посяване? Колко минимално?
- Наистина задачата на хирурга е да отстрани тумора възможно най-внимателно в рамките на здравите тъкани. Отстранете в съответствие с принципите на абластика, т.е. предотвратяване на разпространението на туморни клетки от тумора през лимфните канали и кръвоносните съдове. В края на краищата, туморът, като правило, е добре кръвоснабден и вероятността туморните клетки да се разпространят в съседни органи и тъкани, както и в отдалечени органи, винаги съществува. Това е причината за появата на метастатични огнища. За всякаквивъздействие върху тумора, включително хирургично, рискът от разпространение се увеличава. Ето защо онколозите третират тумора възможно най-внимателно. Всички операции трябва да се извършват в съответствие с принципите на зониране и корпус. Нарушаването на тези принципи може да доведе до тъжни последици.
– Операцията предхожда ли се от химиотерапия за намаляване на туморната активност?
– В някои случаи хирургичното лечение се предшества от предоперативен курс на лъчетерапия (например при тумори на шийката на матката) или химиотерапия (при рак на яйчниците), което намалява активността на тумора и намалява риска от дисеминация, което от своя страна подобрява прогнозата за пациента.
- Освен традиционните съвети - да се свържете с гинеколог - и пожеланията той да е компетентен и нащрек за рак, какви форми на самоизследване може да има? Пише, че „разходите за скрининг са минимални“. Мога ли сам да поръчам и заплатя скрининга? Какви анализи бихте посъветвали да направите или направите, на каква възраст?
- Колкото до възможностите за ранна диагностика, това е твърде обемен въпрос. В гинекологичната практика няма ефективни и ясно дефинирани методи за самоизследване по аналогия със самоизследването на млечните жлези.
Накратко, от пациента се изисква най-внимателно и внимателно отношение към здравето си. На първо място, не трябва да забравяме, че целта на посещението при лекар трябва да бъде не само наличието на патологични промени, но и профилактичните прегледи. Редовните медицински прегледи на населението са насочени към тези цели. И наличието на патологични промени, независимо дали става дума за нарушения на цикъла или патологично отделяне от гениталния тракт, осезаеми или видими промени, трябва да бъде още по-бдително. В такива случаи не можете да се колебаете да посетите лекар.
ПоследноВ момента т. нар. туморни маркери се използват и като скрининг в редица лечебни заведения. Например маркерът за рак на яйчниците CA-125. Но трябва да се помни, че този анализ не е 100% информативен, тъй като повишаването на нивото на този маркер може да бъде свързано с други патологии, включително неонкологични. И в някои случаи нивото на този маркер остава нормално дори при наличие на рак на яйчниците. Следователно само по себе си увеличаването му е само причина за задълбочен преглед.