Влияние на заниманията със спорт върху функционалността на младите щангисти, Влияние на тренировките с
Ефектът от тренировките с тежести върху функционалното състояние на нервно-мускулната система на младите щангисти
Развитието на мускулната сила и издръжливост е тясно свързано с настъпването на морфологични, биохимични и физиологични промени в тялото в резултат на тренировка. Физиологичният фактор, влияещ върху развитието на силата и издръжливостта, е, както отбелязва Н.В. Зимкин, степента на мобилизация на двигателните функционални единици в мускулите агонисти. Колкото повече двигателни единици са възбудени, толкова повече се свива мускулът.
Много изследователи смятат, че електромиографските данни отразяват преди всичко функционалното състояние на моторните неврони.
Има редица работи, посветени на изследването на биоелектричната активност на мускулите при статични натоварвания. Все пак трябва да се отбележи, че в преобладаващата част от проучванията са изследвани показателите на нетренирани субекти. Не успяхме да намерим електромиографски изследвания на млади щангисти в литературата.
Както показват нашите проучвания, мускулната сила на ръката при 13-14-годишни щангисти е 91 + 6,2; сред необучени връстници - 73,5 ± 2,7; при щангисти на възраст 15-18 години - 152 ± 2,4 и при нетренирани младежи - 128 ± 4,5 cm Hg. Издръжливостта на статично натоварване при 1/3 от максималната сила е съответно 278 ± 19, 236 ± 9, 405 ± 32 и 383 ± 54 s; времето на поява на чувство на умора е 157 ± 29, 123 ± 12, 171 ± 6 и 129 ± 7 s. Интересен е фактът, че на фона на по-малка сила и статична издръжливост при младите щангисти на възраст 13-14 години умората се появява по-късно, отколкото при нетренираните младежи, като тази тенденция е ясно изразена.
При извършване на работа от статичен характер, която се състои в компресиранес дясната ръка на сензора на дръжката на динамометъра със сила 1/3 от максимума до отказ са извършени електромиографски изследвания, при които е записана общата биоелектрична активност на повърхностния флексор на пръста и механограма на статично мускулно напрежение.
Непрекъснатият запис на биоелектричната активност на мускулите позволи да се разкрие по-съвършена активност на нервно-мускулната система при млади щангисти в сравнение с нетренирани връстници. Това може да се види от факта, че при спортисти, за разлика от всички други субекти, при стискане на сензора на дръжката на динамометъра със сила от 1/3 от максималната сила до отказ е регистрирана най-малката и най-равномерна обща биоелектрична активност на мускулите (Таблица 4.1).
Статичното напрежение още в първата от петте му части доведе до появата на изразена биоелектрична активност на мускулите. Въпреки това, това увеличение при обучените юноши и младежи е по-малко, отколкото при техните необучени връстници. Освен това младите щангисти на възраст 13-14 и 15-18 години изпълняват статично усилие с по-икономична активност на нервно-мускулната система не само в сравнение с техните връстници, но и с нетренирани младежи на 18-20 години.
Така че, ако вземем общата биоелектрична активност на мускулите при нетренирани млади мъже като 100%, тогава при млади щангисти на възраст 13-14 години в първата част на статичното напрежение тази активност е била 38,8% по-малка; 15-18-годишните имат 50% по-малко, а нетренираните тийнейджъри имат 10,5% повече. Продължаването на статичния стрес доведе до по-нататъшно равномерно повишаване на биоелектричната активност на мускулите при спортисти.
При необучени връстници този показател имаше подчертан вълнообразен характер.
Въпреки това, в сравнение с първата част от статичното напрежение,когато протича процесът на тренировка, по време на периода на нарастваща умора, се наблюдава повишаване на биоелектричната активност на мускулите във всички групи, с изключение на нетренирани юноши (Таблица 4.1).
Сравнявайки функционалността на нервно-мускулната система на спортисти и нетренирани връстници, отбелязахме много общи черти между отделните възрастови групи. И така, от табл. 4.1 може да се види, че естеството на кривата на биоелектричната активност на мускулите по време на статичното напрежение при млади щангисти на възраст 13--14 години е по-съвместимо с това, което се наблюдава при тренирани млади мъже.
В същото време биоелектричната активност на мускулите при млади щангисти на възраст 13-14 години в периода на преодоляване на нарастващата умора има абсолютно идентичен характер с нетренирани връстници.
При щангисти на възраст 15-18 години естеството на промяната във функционирането на нервно-мускулната система по време на статичен стрес показва много по-съвършена активност в сравнение с останалите субекти. Това може да се види от факта, че тяхната биоелектрична мускулна активност е не само най-малката, но и има тенденция да се увеличава равномерно по време на цялото статично напрежение, въпреки по-високото ниво на това усилие и неговата продължителност (Таблица 4.2).
По време на статичен стрес повечето от изследваните лица регистрират появата на изблици („залпове”) импулси. В тази връзка решихме да разберем в кой период на статично напрежение се наблюдава най-голяма биоелектрична активност в изблици на импулси. За целта са направени изчисления за три периода: в началото на мускулната активност, при появата на първите признаци на умора и в края на статичното напрежение.
Определя се общата биоелектрична активност на мускулитеза интервали от 30 секунди и преизчислени за 10 s (Таблица 4.3). Тази таблица показва, че при млади щангисти по време на статично напрежение броят на изблиците на импулси постепенно се увеличава, достигайки максималната стойност до края на мускулната работа, когато субектите, дори при значително мускулно напрежение, не могат да поддържат статично усилие на дадено ниво. При нетренирани връстници броят на изблиците на импулси през първите два периода е почти два пъти по-голям, отколкото при младите щангисти. В края на статичния стрес биоелектричната активност на техните мускули е същата като тази на спортисти на възраст 13-14 години.
Броят на изблиците на импулси при щангисти на възраст 15-18 години, както и при 13-14-годишни спортисти, се увеличава към края на статичното натоварване, но с много по-малка стойност. Най-високото увеличение на биоелектричната активност на мускулите при изблици на импулси в края на статичното напрежение се наблюдава при млади мъже на възраст 18–20 години (0,65 mv/10 s). Следователно, като цяло, статичният стрес води до повишаване на биоелектричната активност на мускулите. При спортистите обаче това увеличение е по-равномерно.
Интересен е фактът, че при нетренирани тийнейджъри броят на изблиците на импулси се променя по време на статичен стрес по същия начин, както при деца на 8-9 години (RA Shabunin). До края на тяхната мускулна работа, за разлика от младите щангисти на възраст 13-14 години и младите мъже на възраст 15-18 и 18-20 години, броят на изблиците на импулси намалява.
Така проучванията показват, че вдигането на тежести в юношеска и младежка възраст води до подобряване на адаптивните механизми на нервно-мускулната система на тялото. Младите спортисти имат по-икономично и ефективно функциониране на двигателния апарат в сравнение с нетренирани връстници напрез цялото статично напрежение. Разкрити са и възрастови модели в реакцията на нервно-мускулната система, които се проявяват при всички юноши на 13-14 години в края на мускулната работа.