Влиянието на носа върху сърдечно-съдовата система
Тясната връзка между състоянието на носната лигавица и кръвното налягане в черепната кухина също неподлежи насъмнение. Лекото дразнене на носната лигавица води до понижаване на кръвното налягане в черепната кухина, докато силното дразнене предизвиква точно обратния ефект. Тази реакция се изразява особено ясно, ако вазомоторните центрове са в състояние на известна възбуда преди експеримента. В същото време се установява доста ясно изразена независимост на всяко мозъчно полукълбо, което реагира изолирано на дразнене на съответната половина на носната кухина.
По този начин, въпреки редицаразногласияи дори противоречия при оценката на ефекта на състоянието на носната лигавица върху мозъчното кръвообращение, самият факт на тази зависимост изглежда достатъчно установен. Въпреки това, до момента не е възможно да се установи причината за влиянието на състоянието на носа върху съдовата система като цяло и мозъчното кръвообращение в частност. Има ли роля тук анатомичната връзка на носа с черепната кухина чрез кръвоносни и лимфни съдове или недостатъчното носно дишане променя сукателното действие на гръдния кош; Има ли ефект от излишък на въглероден диоксид в кръвта в резултат на дишане през устата или причините от рефлексен характер са в основата на наблюдаваните явления? На всички тези въпроси, при сегашното ниво на нашите познания, не е възможно да се даде категоричен отговор.
От изключително голямо значениеза разбирането на редица патологични процеси е връзката между носа и нервната система. За да се формира ясна представа за този много сложен проблем, е необходимо да се припомнят, поне с няколко думи, особеностите на инервацията на носната кухина.
Слузестносътполучава нерви от два реда: обща и специална чувствителност. Нервите със специална чувствителност се отклоняват от долната повърхност на обонятелната луковица в количество от приблизително 20 немиелинизирани влакна, които проникват в носната кухина през дупките на крибриформната плоча, където се разпадат на редица нишки, разпределени в така наречената обонятелна част на носната кухина.
Нервитеот общата чувствителност на носната лигавица в количеството 4 идват от 1 -ви и 2 -ри клони на тригеминалния нерв, а именно: предните и задните етмоидни нерви се отклоняват от 1 -ви клон през назоцилиарния нерв и от 2 -ия клон на тригеминалния нерв - птеригопалатинът и от инфраорбиталния нерв.
Предният етмоидален нервправи много труден път. Той напуска орбитата през предния етмоидален отвор и навлиза в предната черепна ямка, където преминава между крибриформената пластина и твърдата мозъчна обвивка и навлиза в носната кухина. Разклонението на този нерв инервира цялата предна част на носната кухина.Задният етмоидален нервнавлиза в носната кухина през задния етмоидален отвор и се разпространява в лигавицата на задните етмоидални клетки и главния синус.
Птеригопалатинният нерв , излизащ от втория клонна тригеминалния нерв, дава носни клонове за горно-задната част на страничната стена на носа, горния носов проход, горната и средната конхи и част от преградата. Неговият най-важен клон, назопалатинният нерв, минава по протежение на септума до инцизивния канал, където се свързва с клон на палатиналния нерв. От последния, на свой ред, клоните се простират до долната и средната носна раковина и съответните проходи. Долният орбитален нерв инервира максиларната кухина и предната част на дъното на носната кухина.
Симпатикови нерви на носната кухинаполучава от каротидния плексус през крилопалатинния възел. Освен това е необходимода запомните, че първият клон на тригеминалния нерв, офталмичният нерв, все още в черепната кухина, отделя тънък нерв към булото на малкия мозък, което се разклонява в булото на малкия мозък и малкия фалциформен израстък към задните венозни синуси. По същия начин максиларният нерв в черепната кухина отделя тънък клон, който се разклонява в твърдата мозъчна обвивка по протежение на средната му артерия. След това също трябва да се отбележи, че фронталният нерв отделя клон към фронталния синус и че предният етмоидален нерв, след като навлезе в предната черепна ямка от орбитата, отделя няколко клона към твърдата мозъчна обвивка и че накрая инфраорбиталният нерв се свързва с клоновете на лицевия нерв, от който получава секреторна функция.
Така виждаме, чеинервацията на носаизглежда доста сложна, главно поради наличието на множество невронни връзки. Това обстоятелство прави напълно разбираема особеността на проекцията на болка и тактилни усещания, излъчвани от носа, характеризираща се с пълна липса на точна локализация.