Вълкът и седемте козлета Газа - осетинска народна приказка - Приказки
Живял един беден човек. Името му беше Газа. Имаше само седем кози, нямаше нищо друго в дома си. Първата коза имаше един корем, втората имаше два, третата имаше три, четвъртата имаше четири, петата имаше пет, шестата имаше шест и седмата имаше седем. Едва около обяд беднякът пуснал всичките седем кози да пасат. Веднъж, когато били на паша, еднокоремната коза рекла на двукоремната коза: — Вече съм сит, коремът ми е пълен. Ако си сит, да се прибираме. А тя отговаря: — Единият ми корем е още празен, изчакайте ме. — Не, отивам си вкъщи — отговаря еднокоремната коза. Върви по пътя и я среща вълк. —Чий си? той пита. — Аз съм козата Газа — отговаря тя. — А какво има на главата ти и защо ти трябва? вълкът сочи рогата си. —А това са върховете на вилите на Газ, ако му потрябват. — И какво е това, което виси между краката ти? - сочи вимето си вълкът. А това е меко виме, пълно с мляко за моето дете. Вълкът грабнал козата и я изял. След това отиде по-надолу по пътя, просна се там и наблюдаваше, оглеждайки се. Ето двукоремната коза си е напълнила и двата корема, доволна е и се обръща към трикоремната: — Да се прибираме! - Чакай малко - отговаря тя, - единият ми корем е още празен. — Няма да те чакам — отговаря двукоремната коза — ще се прибера. Тягала по пътя и се натъкнала на вълк, който пазел там. —Чия коза си? - пита вълкът. „Аз съм козата Газа“, отговаря тя. —Какво имаш на главата? —Върхове на вилата Gazza. — И какво е това, което виси между краката ти? — А това е меко виме, пълно с мляко за моето дете. —И аз трябва да го ям! – зарадвал се вълкът. Той скочи до козата, грабна я и я изяде. Междувременно трикоремната коза се насити и казва на четирикоремната коза: —Да тръгвамеУ дома!. - Чакай малко - отговаря тя, - единият ми корем още не е напълно пълен. - Е, тогава бъди здрава - отговаря трикоремната коза, - а аз си тръгвам. Тя вървеше бавно по пътя. Вълкът, вече сит, легна там и слуша: ако се появи някой друг. Вдигна глава и видя, че по пътя върви коза. - Има още една коза - казва си вълкът - Днес, с Божията помощ, се оказа успешен. Козата с три корема се приближава, а вълкът я пита: Чия коза си? „Аз съм козата Газа“, отговаря тя. —Какво имаш на главата? – пита я той. — И това са върховете на вилите на Газа, — отговаря тя по същия начин като другите кози. — И какво е това, което виси между краката ти? — А това е меко виме, пълно с мляко за моето дете. Вълкът хвана тази коза, дръпна я и си каза: - Днес имам късмет! И тази коза е много вкусна. Три кози надуха вълка напълно. После започна да се търкаля по земята и се почувства по-добре. Между това козелът с четири корема се нахрани и се обръща към петкоремника: —Да се прибираме, петкоремник, приятелите ни сигурно вече си почиват у дома. Козелът с пет корема отговаря: — Единият ми корем още не е пълен, изчакайте ме и тогава ще се приберем заедно. — Не, тръгвам си — отговаря четирикоремната коза. Мина по пътя, а там спи вълкът добре. Като чул стъпки, той се събудил и вдигнал глава, видял коза и се зарадвал. - Ето Господ пак ми даде коза - казва си той - Тя дойде при мен! —Чия коза си? - пита вълкът. Аз съм козата Газа. —Какво имаш на главата? —А това са върховете на вилите на Газа. — И какво е това, което виси между краката ти? – попита я той. — А това е меко виме, пълно с мляко за моето дете. Вълкът нападнал козата, грабнал я и я изял. Козелът с пет корема междувременно се насити и се обръща къмшест корема: —Да се прибираме! Време е да се връщаме! „Чакай ме малко, едното ми коремче още не е напълно пълно“, пита шесткоремчето. — Не — отговаря тя, — тръгвам си, няма да те чакам. Тя се отправи към дома по познатата пътека. А един охранен вълк вече чака да види дали ще дойде някой друг и си мисли: „Ако няма друг, ще си тръгна оттук“. Вижда, че идва коза с пет корема. - Бог ми даде още една - казва си вълкът - и нея ще чакам. Ситих, но как да не го ям? Предпочитам да ме боли коремът, отколкото да я оставя жива! —Чия коза си? пита вълкът, когато се изравни с него. Аз съм козата Газа. —Какъв човек е Газа? - Газа е скромен човек, трудолюбив - отговаря козата. Страх обзе вълка: внезапно Газа ще излезе от селото и ще го убие. Огледа се и попита козата: - Какво е това на главата ти? —А това са върховете на вилите на Газа. — И какво е това, което виси между краката ти? — И това са кръгли камъни, които се използват за убиване на вълци. —Ще ти покажа как да убиваш вълци! казва вълкът. Той нападна петкоремна коза и я изяде. Ето, шесткоремната коза усети, че се е наситила и се обръща към седемкоремната: - Вече се стъмва, време е да се прибираме. Ако си тръгна, ще останеш тук сам. —Чакай малко! - пита седмоглавата коза. - Сега ще напълня седмия си корем и тогава ще тръгнем заедно. Козелът с шест корема й отговаря: —Ще вървя бавно, ти ще ме настигнеш по пътя. Тя върви бавно по пътя, а седемкоремната коза се увлече и се забави на пасището. Козелът с шест корема стигна и до вълка. Вълкът я видя и се замисли: - Ще я тормозя, разбира се, но вече съм сит. Добре - казва си той - да хапнем малко, а останалото да е утре. Вече свети. Вълкът заклал козата, изял колкото могъл, а останалото оставил настраназа утре. Той се просна на пътя и си мисли така: - От такова пресищане ще ми е трудно да се прибера, засега ще си почина тук, а после ще си ходя. Междувременно на пътя се появи козел със седем корема. — Друга коза — казва вълкът — И какво да правя с нея? Добре, ще я вдигна, иначе ще избяга и утре сутринта ще го изям с останалата част от другата коза. Седемкоремната коза стигна до вълка. —Чия коза си? той пита. Аз съм козата Газа. —Какъв човек е Газа? - А Газа е ловец, който бие вълци. —Какво имаш на главата? - пита вълкът. — А това са железни тояги, с които да унищожаваш вълци. — И какво е това, което виси между краката ти? - пита вълкът. — А това са кръгли камъни, с които убиват вълци — отговаря козата. — Ах — казва си вълкът — Работата ми е лоша! Той реши да избяга, остави козата жива, насила се оттегли встрани от пътя и натежал от ситост се просна там. Седемкоремната коза видя остатъци по пътя и каза: - Ах, това направи вълкът! Той изяде всичките ми приятелки! Едва на здрач козелът със седем корема се прибрал у дома. Газа я пита: Защо се прибра толкова късно? Къде са гаджетата ти? Козелът му отговаря: — Приятелите ми бяха разкъсани и изядени от вълк, аз сам избягах. — Кажете ми къде, по какъв път се случи всичко това? – пита Газа. Козата му каза къде е вълкът. Газа грабна пистолета си и забърза по пътя. И вълкът лежи сам, не може да стане, само гледа отдолу, наблюдава. Газа още не го вижда и не може да го види, защото вълкът е проснат на самия път. Когато стигна до мястото, за което козата говореше, Газа се огледа. Беше сигурен, че вълкът е някъде тук. Виждайки Газа да се приближава към него, вълкът се опита да избяга, но не успя да избяга бързо и натежа от пресищане. Газамеждувременно го забеляза и започна да го настига. Трудно ли се изпреварва сит вълк! Газа бързо го настигна, стреля с пистолет и го уби направо. Газа се завърна у дома. Той остави една седемкоремна коза със седем ярета. Той започна да живее и живее и живее до ден днешен.