Въпрос 1
Практика №1
Предмет. Филологически анализ на художествен текст като дисциплина и метод. Екстралингвистични параметри на анализа на текста. Принципи на филологическия анализ на текста. Образна структура на текста
Въпрос №1. Каква е естетическата функция на езика?
Понятията художественост, образност и естетическа функция на езика са тясно свързани. Нека изясним разбирането на понятията "естетика", "естетически". Без да се потапяме във философски дълбини, ние се ограничаваме до най-простите, „работещи“ определения.
„Естетическата функция на езика“, пише Д. Н. Шмелев, „в първоначалната си форма се проявява веднага щом говорещият започне да обръща внимание на външната форма на своята реч, по някакъв начин да оцени възможностите за словесно изразяване.“ По-специално вниманието на говорещия или писателя към формата на изявлението може да бъде подчертано чрез забележки катотака да се каже, ако мога така да се изразя,както казват поетитеи т.н. Забележки от този вид могат да бъдат много разнообразни: от най-простите, например,Ти си отишъл, както се казва, в друг свят(В. Маяковски) до много сложни, напримерВитя научи какво Любовта на Рита е или, говорейки в граматически термини, анализ на изречението, това, което може да бъде изразено(В. Крупин). Още няколко примера:
Проявата на естетическата функция на езика в художествената литература, разбира се, не се изчерпва само с реплики от този тип. Това е само частен случай, отразяващ важна обща закономерност - особено внимание към езика, към това как, с помощта на какви езикови средства се изразява една мисъл.
Проявата на естетическата функция на езика може да се види и в съвършенството на езиковата форма, в хармонията на съдържание и форма, в яснота, яснота, сбитост, изящество,простота, хармония и т.н. на словесното изразяване, което вече обсъдихме във връзка с понятието артистичност. Освен това естетическата функция на езика може да се види в образността на литературния текст, във факта, че езикът в произведенията на художествената литература действа като материал, от който се изгражда образът. В "Стилът на българския език" под редакцията на П. М. Шански например тази особеност е изтъкната като основна: "Естетическата функция на словото, езика в художествената литература е преди всичко образна и художествена функция." Образността, разбира се, е много важна, както казахме в началото на главата, тя е основният признак на художествеността на текста. Но едва ли е легитимно да се идентифицира художественото качество на един текст с естетическата функция на езика. Следователно може да се каже, че горните разсъждения, макар и правилно - всяко от определена страна - характеризират разглежданото явление, но не изчерпват понятието за естетическата функция на езика.
Основното нещо, което отличава (но не разделя) естетическата (поетическа) функция на езика от неговите „практически“ функции (комуникация, комуникация, въздействие) е посоката на формата на словесно изразяване не само да предаде това или онова съдържание, но и към себе си, към собственото си съвършенство, което ви позволява да усетите красотата в самия език. Ако „практическите“ функции на езика изискват работа върху думата, за да се изрази информацията възможно най-точно, ясно и публично, то естетическата функция на езика изисква освен това работа върху думата, за да се разкрие пред читателя и слушателя красотата в самата дума. Това е същността на естетическата функция на езика.
Художниците и писателите са говорили за красотата, съдържаща се в самия език много, много пъти. Нека си припомним известната поговорка на Гогол: „Вие се чудите на нашите скъпоценностиезик: всеки звук е дар: всичко е зърнесто, голямо, като самата перла, и правилно, другото име е дори по-ценно от самото нещо. И друг интересен пример е от разказа на К. Паустовски „Натрошена захар“:
„Те се срещнаха на панаира, в Святогорския манастир. Дядо пееше. Пушкин се заслуша. След това отишли в питейно заведение и останали до нощта. Никой не знае какво са говорили, само дядото се върна весел, като опиянен, макар че почти не пиеше вино. Тогава той каза на баба си: „От неговите думи и от неговия смях се напих, Настя, - такава красота на думата е по-добра от всяка моя песен.“