Въпрос #19 Естетически модел на културата (йенски романтизъм)
Плуралистично-линеарно-диологичен модел на културно-историческо развитие. Фридрих Шлегел (1772-1829). Въз основа на идеите на Хердер. История – панорама на панорамни култови процеси. Историческо многообразие, историята е многосубективна. Принципът на плурализма. Това разнообразие се оценява положително. Всяка култура е затворена, тя е жив организъм. В Европа - някакъв общ манталитет. Всяка култура има свой център – душата на народа – оригиналните, самобитни общности на хората. Културата не е абсолютна изолация. Събитията могат да проникват от култура в култура (Шекспир за германците). Но това взаимно влияние не трябва да засяга вътрешното ядро. Отношенията на привличане и отблъскване определят динамиката на историята. Всяка култура е жив организъм, всяка живее в пространството на световния живот – Вселената. Културата е един от потоците на световния живот. Задачата, целта на всяка култура е да изрази световния живот възможно най-пълно. Ако не го изразява, значи е незначителна, регионална култура. Романтиците смятат, че през 19в. имаше формиране на световната култура, вселената. интерес към Китай и Индия. Шлегел - първият професор по сакскритология "За езика и мъдростта на индианците". 1) Плурализъм, многообразие 2) Обща ориентация – една цел 3) Диалог на културите. Ако една култура бъде унищожена, това е трагедия за световния живот.
Ако назовем имената на Байрон и нашия Жуковски, веднага ще стане ясно какви групи от едно и също течение представляват тези двама поети, и двамата са романтици, но единият е пламенен, буен, демоничен, другият е най-тихият, кротък, милостив, единият е певец на гордост и гняв, другият е въплъщение на доброта и смирение. Романтиците от първия тип се прекланят пред силна личност, пред гений и герой, пред носител на бунтарски настроения; пеят за Прометей, Каин,Манфред, Фауст, идеализират разбойници, в рода на Карл Мур; стиснати са в рамките на обикновеността и битовия морал и като огнена лава в гърдите им клокочи неудържима страст. Романтиците от втория тип копнеят за синьото цвете на идеализма и от онова ярко слънце, което обичаше класицизмът, те, като сантименталисти, отиват под мрачната сянка на луната, спътницата на влюбените; пред пълнотата на усещанията предпочитат полутонове, нюанси, шепот, шумолене, меланхолия, здрач, бледност, замъци от мечти във въздуха. Романтизмът и от двата вида не се задоволява с живото население на реалността, а в творчеството на романтиците, призраци и видения, жители на другия свят, безплътни небесни са чести гости. Романтизмът се характеризира и със склонност към древността, традициите, легендите, народната поезия, света на митовете и приказките; Романтизмът понякога презрително се отвръща от модерността, която му изглежда прашна, скучна, прозаична и изобщо всичкотамму харесва повече оттук. Той не е от този свят, той познава докосването на „другите светове“. По този начин романтизмът е много повече от просто литературна школа: това е специален мироглед и мироглед, до голяма степен пропити с мистични елементи; не без причина в произведенията на много романтици значителна роля играят Средновековието и цялата естетика на католицизма с неговата не само външна, но и, така да се каже, вътрешна готика. За романтика човешката душа е искра от божествения пламък, трептяща частица от световния дух. И по силата на това родство с най-висшето начало човекът притежава и дарбата на творчеството и в изкуството, това сияйно откровение, той се уподобява на Бога. Силно характерно за романтизма е такова благоговение към твореца, такава молитва към красотата и изкуството, за разкриване на самата същноствселена. Поетът е избраникът на небето, самата мъдрост говори през неговите вдъхновени устни. Особено за немските романтици, за тяхната така нареченайенска школа(вижте тази дума), е характерно убеждението, че поезията е синтез на философия и религия, т.е. граница и връх, до който може да стигне само човешкият гений. Поетът е пророк, жрец и магьосник, гадател, който прониква в тайните на Вселената.