Въпрос на исляма, кой е мъченик. Можем ли да считаме всяка мъртва война за мъченик
Едно от важните качества, които отличават мюсюлманите от техните противници е, че те вярват, че ще станат мъченици, ако умрат във войната, или ще станат почетни ветерани, ако оцелеят. Тази позиция е описана в Свещения Коран като„една от двете благословии“(Сура Покаяние, 52). Тоест, за един вярващ, участващ във война, има една от двете предимства: или ще победи, или ще стане мъченик. (1)
Думи, казани от Халид б. Валидни за иранския главнокомандващ са добър пример, обясняващ високата награда, свързана с мъченичеството:„Дойдох при вас с такива воини, които обичат смъртта толкова, колкото вие обичате живота и виното.“ (2)
Шахид е човек, отдал живота си по пътя на Аллах. Веднъж един човек дошъл при Пророка, с.а.с., и казал:„О, Пратенико на Аллах! Някои се борят за трофеи, други се бият за слава, а трети се бият за шоу. Кой се бие по пътя на Аллах?”Той каза:„Който се бори за славата на името на Аллах, се бие по пътя на Аллах”(3).
В исляма намерението е важно. Има правило, което гласи, че"Всяко действие е по намерение"(4).„Намерението на човек е по-важно от неговите действия“(5). Ярък пример за това е инцидентът, който се случи по време на битката при Ухуд (Оход) с Кузман. Въпреки факта, че Кузман беше смел войн, който донесе големи ползи по време на битката, Пратеникът на Аллах каза по-рано, че той ще бъде обитател на ада. Когато Кузман бил тежко ранен, някой от обкръжението му го поздравил, като казал, че е проявил голяма смелост и се е биел храбро. В отговор на това Кузман каза„За какво ме поздравявате? Борих се само за честта на моето племе. Иначе нямаше да се бия.”По-късно, когато болката от неговатараните се засилиха, той, не издържайки мъките, се самоуби. (6)
Въпреки че, от една страна, Кузман е загинал, биейки се в армията на Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи ве селлем), но не е достигнал степента на мъченик, от друга страна има хора, които са умрели у дома, но се смятат за мъченици. Уважаемият Пророк (с.а.с.) съобщава:“Който искрено моли Аллах за смъртта на мъченик, Аллах ще го доведе до нивото на мъчениците, дори и да умре в леглото си!”(7)
Уважаемият Пророк (с.а.с.) съобщава, че освен загиналите в битка, следните вярващи също се считат за мъченици: жена, починала при раждане; удавени; починал от изгаряния.
Ето какво казва ислямската литература за мъчениците:
1) въпреки че на обикновените смъртни, които отиват на небето, не е позволено да съзерцават рая, докато са в гроба, мъчениците ще могат да го направят. Затова се наричат мъченици, което в превод означава свидетел.
2) Аллах и ангелите свидетелстват, че са обитателите на рая
3) В деня на Страшния съд те ще свидетелстват заедно с пророците и праведните (9)
Животът на мъченика е духовен живот или по-скоро истински живот. (10).„Този, който умря като мъченик, все още мисли, че е жив.“(11). Той не изпитва болката от смъртта, а само смята, че е в един още по-добър свят.
Почитаемият Пратеник (с.а.с.) съобщава следното за 70-те мъченици, паднали в битката при Ухуд (Оход):„Когато вашите братя бяха убити при Ухуд, вашият Господ постави душите им в гушетата на птиците, които летят над реките в Рая и ядат плодове; след това се връщат при златните светилници, които висят в сянката на Трона. Когато намерят храна и напитки и подслон, те казват: "Кой ще съобщи на нашите братя,че сме живи в рая и получаваме провизия, за да не оставят битките по пътя на Аллах?
„В никакъв случай не считайте за мъртви убитите [в битка] в името на Аллах. Не, те са живи и получават снабдяване от своя Господ, радвайки се на това, което Аллах им е дал [в рая] чрез Своята милост, радвайки се, че няма причина за страх и скръб за онези, които все още не са се присъединили към тях. Те се радват на милостта и щедростта на Аллах, че Аллах няма да остави вярващите без наградата, която заслужават”(Сура Семейство Имран, айети 169-171).
Шахидите са най-избраните хора сред муджахидините. Всевишният ги избира и ги почита с близост до Себе Си (13). Всемогъщият, съобщавайки за мъдростта, съдържаща се в поражението, претърпяно от мюсюлманите в битката при Ухуд, ни дава да знаем„Аллах иска да разпознае вярващите и да избере мъченици измежду вас“(Сура Семейство Имран, стихове 140).
Един от мъчениците в битката при Ухуд е чичото на Сахаба на име Анас - Анас ибн Надр. „О, Пратенико на Аллах, отсъствах от първата битка, в която ти се би с политеистите. Ако Аллах ми позволи да участвам в (следващата) битка срещу многобожниците, тогава Аллах ще види какво ще направя." Когато в битката при Ухуд вражеската страна разпространи слухове, че Пророкът Мохамед (убит в битката при Ухуд), някои мюсюлмани мислеха да се върнат назад и да се отвърнат от исляма. Тогава Анас ибн Надр им каза „Защо седите?", На което те отговориха „чухме, че Пратеникът на Аллах е бил убит.“ Анас i bn Nadr каза: „Ако той умря, защо тогава живот без него? Стани и умри в името на същото, за което умря Пратеника на Аллах!“ След това той продължи битката срещу политеистите и умря. След битката, повечеосемдесет рани от мечове и стрели. (14) Има стих, възхваляващ хора като Анас ибн Надр:
„Сред вярващите има хора, които са верни на завета, даден от тях на Аллах. Между тях има такива, които са изпълнили обета си, има и такива, за които срокът за изпълнението му още не е дошъл, но те не са променили [завета] по никакъв начин.
Основната цел от участието в битката не трябва да бъде придобиването на степента на мъченик, а трябва да бъде издигането на религията и праведността (15). По пътя към тази цел обаче придобиването на степента на мъченик е голяма награда.
Ето защо много мъже редовно казват следната молитва:
"О, Аллах, нека умрем само с иман (вяра) и като мъченици"
1- Ибну Кесир, IV, 102, Несефи, II, 130
2- Абду Рабих, стр., 387
3- Ибну Мадже, Джихад, 13; Тирмизи, Федаюл-джихад, 16
4- Бухари, Бедиул-Вакхи, I, Тирмизи, Федаюл-Джихад, 16, Ибну Мадже, Зухд, 26
5-Аджуни, II, 324
6- Ибну Хишам, III, 93-94; Вижте също Бухари, Джихад, 77
7- Ибну Мадже, Джихад, 15; Тирмизи, Федаюл-джихад, 19
8- Ибну Мадже, Джихад, 17
11- Нурси, Хутбе-и Шамие, стр. 122
12- Ебу Дауд, Джихад, 25
14- Ибну Хишам, III, 88; Термизи, Тефсир, 33/2
15- Бейдауи, I, 224