Въпрос: Организацията работи по опростена данъчна система и е поднаемател
Въпроси относно UTII
Въпроси относно данъците
Въпроси относно ДДС
Въпроси относно USN
Въпроси относно данъците
Въпроси относно ДДС
Въпроси относно USN
Публикации от счетоводни издания 2006г
Въпроси от счетоводители - Отговори от финансови специалисти 2006 г
Публикации от счетоводни издания
Публикации по темата за таксите за UTII
Публикации за такси
Публикации на тема данъци
Публикации по ДДС
Публикации в USN
Въпроси на счетоводители - Отговори на специалисти
Въпроси относно UTII
Въпроси относно таксите
Въпроси относно данъците
Въпроси относно ДДС
Въпроси относно USN
Въпрос: Организацията работи по опростена данъчна система и е поднаемател на промишлени помещения. В цената включва ли таксата за пренаемане на помещения, ако пренаемодателят не може да документира принадлежащото му право на наем? ("Московски данъчен куриер", 2004 г., N 16)
"Московски данъчен куриер", N 16, 2004 г
Въпрос: Организацията работи по опростена данъчна система и е поднаемател на промишлени помещения. В цената включва ли таксата за пренаемане на помещения, ако пренаемодателят не може да документира принадлежащото му право на наем?
ПРЕДСТАВИТЕЛСТВО НА МИНИСТЕРСТВОТО НА БЪЛГАРИЯ
ЗА ДАНЪЦИ И ТАКСИ В ГР. МОСКВА
Списъкът на разходите, за които данъкоплатец, прилагащ опростената система за данъчно облагане и избрал доходите, намалени с разходите, като обект на данъчно облагане, има право да намали доходите, е установен от член 346.16 от Данъчния кодекс на България и е затворен.
В съответствие с параграф 4 от алЧлен 346.16 от Данъчния кодекс на България данъкоплатецът има право да намали доходите, получени за разходи под формата на наемни (включително лизингови) плащания за наето (включително наето) имущество.
Тези разходи се признават, ако отговарят на критериите, посочени в параграф 1 на член 252 от Данъчния кодекс на България (по отношение на икономическа целесъобразност и документални доказателства). Освен това, съгласно параграф 2 на член 346.17 от Данъчния кодекс на България, разходите се признават за разходи след действителното им плащане.
Трябва да се има предвид, че размерът на лизинговите плащания и процедурата за тяхното прехвърляне се определят от споразумение, сключено по начина, предписан от гражданското законодателство.
Член 608 от Гражданския кодекс на България установява, че правото на наем на имот принадлежи на неговия собственик. Наемодатели могат да бъдат и лица, упълномощени със закон или собственик да отдават имот под наем.
Лизингополучателят има право, със съгласието на лизингодателя, да пренаема наетия имот (пренаемане) и да прехвърля правата и задълженията си по договора за лизинг на друго лице (прехвърляне), предоставя наетия имот за безплатно ползване, както и да залага правата на лизинг и да ги прави като вноска в уставния капитал на бизнес партньорства и дружества или дялов принос в производствена кооперация, освен ако не е установено друго от Гражданския кодекс на Руската федерация, друг закон или други правни актове. Това е посочено в член 615, параграф 2 от Гражданския кодекс на Руската федерация.
В тези случаи, с изключение на повторно наемане, лизингополучателят остава отговорен по договора към лизингодателя.
Договор за пренаем не може да бъде сключен за срок, надвишаващ срока на договора за наем.
Правилата за договорите за наем се прилагат за договори за пренаемане, освен ако законът или други правни актове не предвиждат друго.
Освен това, в съответствие с член 609 от Гражданския кодексБългария, договор за наем за срок над една година и ако поне една от страните по договора е юридическо лице - независимо от периода, трябва да бъде сключен в писмена форма и подлежи на държавна регистрация, освен ако законът не предвижда друго.
По този начин разходите под формата на лизингови плащания за сделки, свързани с наема на имущество, извършени (формализирани) в нарушение на изискванията на Гражданския кодекс на България (ако е невъзможно да се потвърди правото на лизинг на имущество), организация (наемател), прилагаща опростена система за данъчно облагане, няма право да включва в разходите.
Извлеченията от Единния държавен регистър на правата, одобрени по предписания начин, трябва да съдържат описание на обекта на недвижимия имот, регистрираните права върху него, както и ограниченията (обремененията) на правата, информация за съдебните искове, съществуващи към момента на издаване на извлечението, и правата на иск, заявени в съда по отношение на този обект на недвижим имот.
Органът, извършващ държавната регистрация на правата, трябва в рамките на пет работни дни да предостави исканата информация на заявителя или да му даде мотивиран писмен отказ. Такъв отказ може да бъде обжалван пред съда от лицето, което е поискало информацията.