Въпроси и отговори по спора за арменския геноцид - BBC News Bulgarian Service

Споделете съобщение в

Външните връзки ще се отварят в отделен прозорец

Външните връзки ще се отворят в отделен прозорец

Клането на арменци в Османската империя по време на Първата световна война все още е много спорен въпрос.

През 1915-16 г. има много съобщения за зверства, извършени от турците срещу арменците, но Турция по всякакъв начин предотвратява всякакви опити на световната общност да признае трагичните събития отпреди 100 години за геноцид.

Историците продължават да спорят по този въпрос и тези дни, по случай 100-годишнината от тази трагедия, той отново се превърна в една от основните теми в новините.

Американската риалити звезда Ким Кардашиян, която има арменски корени, пристигна в Армения нарочно, за да привлече вниманието към този проблем.

Какво стана?

Историците са съгласни, че през 1915-1916 г. стотици хиляди арменци са загинали по време на масовото депортиране от Анадола (източния регион на днешна Турция) - по-специално в сирийската пустиня (и други неподходящи за живот места).

Те били убити или загинали от глад и болести.

Спорен е и общият брой на загиналите арменци. Арменците говорят за 1,5 милиона мъртви. Турските власти настояват общият брой на загиналите арменци да не надвишава 300 000 души.

Според Международната асоциация на изследователите на геноцида (IAGS) са загинали над един милион души.

В писмо от 2005 г. до тогавашния турски министър-председател Реджеп Тайип Ердоган организацията отбелязва следното: „Искаме да подчертаем, че не само арменците твърдят факта на арменския геноцид; това е мнението на огромното мнозинство от учени, занимаващи се с проблемите на геноцида.“

Какво е геноцид?

Член 2 от Конвенцията на ООН за геноцида от 1948 г. определя геноцида като извършване на действия, насочени към унищожаването изцяло или частично на национална, етническа, расова или религиозна група.

Систематични ли са били убийствата?

Един от най-спорните моменти по въпроса за признаването на кланетата на арменци за геноцид е дали убийствата са били организирани - тоест доколко тези кланета са били извършени по заповед отгоре.

Много историци, правителства на различни страни и арменски народ смятат, че точно това се е случило. Редица историци обаче изразяват съмнения в това.

Например, полският адвокат от еврейски произход Рафаел Лемкин, който въвежда термина „геноцид“ през 1943 г., поставя избиването на арменци и масовото унищожаване на евреи от нацистите на една и съща основа, когато описва резултатите от своите изследвания.

Турските власти признават факта на кланетата, но твърдят, че не е имало системни опити за унищожаване на християнската арменска общност. Освен това Турция твърди, че много невинни турци мюсюлмани също са загинали в хаоса на Първата световна война.

Каква беше политическата среда?

През 1908 г., докато Османската империя претърпява едно поражение след друго във войната, младотурците (политическо движение, израснало от тайно офицерско общество) завземат властта и обявяват серия от мерки срещу арменците.

Младотурците, организирали партията "Единство и прогрес", влизат в Първата световна война на страната на Германия през 1914 г.

В онези години турската пропаганда представя арменците като диверсанти и проруска "пета колона".

Арменците, които са служили в редиците на турската армия, са обезоръжени и убити. Недвижими имоти и друга собственост, която е била в ръцете на арменците,конфискувани.

Потърсена ли е отговорност от някой?

През 1919-20 г. няколко високопоставени офицери от турската армия са изправени на съд в Турция във връзка с тези престъпления.

Местният губернатор Мехмет Кемал беше признат за виновен за клането на арменци в района Йозгат в провинция Анадола и обесен.

Управляващият триумвират на младотурците или „тримата паши“ – Енвер паша, Талаат паша и Джемал паша – по това време са избягали в чужбина и са осъдени задочно на смърт.

Историците многократно са задавали следните въпроси: дали са спазени всички необходими законови процедури по време на тези процеси; какво е качеството на показанията; Дали съдът е повлиян от степента на желанието на турските власти да умилостивят съюзниците, спечелили войната?

Кой признава това за геноцид и кой не?

Аржентина, Белгия, Канада, Франция, Италия, България и Уругвай са сред повече от 20 държави, които официално са признали арменския геноцид.

Европейският парламент и Подкомисията за предотвратяване на дискриминацията и защита на малцинствата (ECOSOC) също признаха тези събития за геноцид.

Обединеното кралство, САЩ и Израел използват по-неутрална терминология, за да опишат тези трагични събития.

Турция изтегли посланика си от Ватикана и обвини папата в "дискриминация срещу човешкото страдание". Турското външно министерство каза, че папата е пренебрегнал ужасите, преживени от турци и други мюсюлмани по време на Първата световна война, и само е подчертал страданието на християните, особено на арменския народ.

През 2006 г. Турция осъди гласуването във френския парламент, което превърна отричането на арменския геноцид в престъпление. Този законопроект така и не стана закон, но Türkiye спряв отговор военно сътрудничество с Франция.

Какво е политическото въздействие на този спор?

Кланетата на арменци се смятат за едно от най-важните събития в новата арменска история, обединяващо нацията, което е важно, тъй като арменците са най-разпръснатата диаспора по света.

В Турция общественият дебат по този въпрос не може да продължи напред.

Властите използват член 301 от Наказателния кодекс за "обида на турската нация", който вече е засегнал няколко видни писатели, повдигнали въпроса за избиването на арменци.

В същото време Европейският съюз заяви, че признаването на арменския геноцид от Турция не е необходимо условие за присъединяването на Турция към ЕС.

Какво е състоянието на арменско-турските отношения?

Този договор обаче все още не е ратифициран от парламентите на двете страни, а в Анкара има гласове, които обвиняват Армения, че се опитва да промени условията му.

Усложняващ фактор е взаимното недоверие относно замразения конфликт в Нагорни Карабах, територия в рамките на Азербайджан, която беше контролирана от арменци в резултат на война в началото на 90-те години.

Турция подкрепя Азербайджан в този конфликт.