Върховният съд на България опрости достъпа до информация за работата на съдилищата – Български вестник

Един от документите назначава отговорниците за публикуването на съдебните решения на Върховния съд на страната. Освен това те трябва да работят в съответствие с новата наредба, която подробно регламентира каква информация не може да бъде скрита в открити съдебни актове.

Имената на осъдените и оправданите, ищците и подсъдимите, съдиите, прокурорите и адвокатите трябва да бъдат публично достояние. Важно нововъведение: Върховният съд директно посочи, че е невъзможно да се скрият сумите, присъдени на гражданин, включително размера на обезщетението за морални щети.

Документът беше приет по инициатива на председателя на Върховния съд на България Вячеслав Лебедев след анализ на практиката. Факт е, че местните съдилища започнаха да изтриват толкова много от откритите актове, че публикуването им понякога губеше смисъл напълно.

Междувременно публикуването на съдебните актове и улесненият достъп до тях е важна част от откритостта на правосъдието. А без откритост, както многократно са казвали експерти, е по-трудно да се гарантира независимостта на съда. В крайна сметка, когато решенията на съдията са пред очите на всички, той по-лесно устоява както на изкушенията, така и на натиска.

Именно Върховният съд на България беше инициатор за приемането на закона, който журналистите по-късно нарекоха закон за прозрачност на правосъдието. Освен всичко друго, документът въвежда задължителното публикуване на съдебни актове в мрежата.

Законът е приет още през 2008 г. Сега Върховният съд на страната, по искане на професионалната общност, както и на журналисти, анализира практиката. В резултат на това беше приета разпоредба, предназначена да сложи край на спонтанно възникналата "секретност" в съдебните бази.

Също така вече е одобрена наредбата за реда за публикуване на информация за извънпроцесуални жалби, получени от Върховния съд на страната. В същото време документът обяснява какво се счита за непроцесуално обжалване. Товаписмени или устни жалби от организации, длъжностни лица и обикновени граждани, които не са страни по делото. Освен това за такава жалба може да се признае и писмо от участник в производството, изпратено, така да се каже, лично, а не във формата, предписана от процесуалното законодателство. Подобни призиви вече се оповестяват публично.