ВЪРНЕТЕ СЕ при мен онова ЛЯТО
Хей, вие, коне, моите коне! Вземете ме! За да се напиете достатъчно ще Завинаги забравете тъгата!
Бих отишъл в онова лято, в онези далечни години, Където душата беше стоплена и бях млад.
Там слънцето беше по-ярко, и прекрасна зима, Мисли, смях... Е, всичко е различно! И приятели, и себе си!
Мечтаехме за бъдещето, виелицата не беше ужасна, Под "Шизгара" танцуваха и се разхождаха до сутринта.
Така че исках да бъда по-възрастен! Толкова се страхувахме да не закъснеем, Оженихме се възможно най-скоро и сега искаме да се върнем.
Но връщане няма, но жалко. - дни, часове текат напред, Горещо е като огън в кладите, но те няма да растат като бреза.
Смея се, пея и плача, Споменът есен лее дъжд, Не се крия от съдбата си, Жеравите не ми викат.
БЛАГОДАРЯ ЛЮБОВ! НАШАТА МЛАДОСТ БЕШЕ СВЕТЛА И РАДОСТНА И ТОВА ВРЕМЕ ВИНАГИ СЕ СПОМНЯ С ТОПЛИНА.
БЛАГОДАРЯ ВИ, ВЕРА. УСМИВКА! Снимката е толкова смешна. Ще танцуваме ли? - Каня.