Връзката на акмеологията с човешкото познание
Фокусът върху ситуативността в изследването на интра- и интерсубективността определя онтологичния статус на конфликтологията като наука, която разглежда конфликтния характер на жизнената дейност на човека в синхронния аспект на неговото битие. И това е разбираемо, защото истинският конфликт винаги е локализиран по един или друг начин от определена ситуация, в него участват конкретни хора. Тази ангажираност има ситуативно-синхронен характер, но се определя от много (включително дълбоки) фактори, определящи спецификата на възникване и разрешаване на конкретна проблемно-конфликтна ситуация.
Алтернатива на това е системно-функционалният подход към акмеологията, който предлагаме, според който той е предназначен да изучава процесите на формиране на творческия потенциал на човека, водещ до успех в професионалната дейност (като се вземат предвид неговите културни, социологически, психологически, физиологични, генетични и други детерминанти), достигайки в своето развитие оптималния етап на творческо майсторство и определено социално признание. Важна психологическа особеност на успеха е, че той, от една страна, винаги е очевиден и конкретен (и ситуативен в този смисъл), а от друга страна, той е резултат от продължително (т.е. диахронно), силно противоречиво, конфликтно развитие на субекта на дейност във взаимодействието на много от неговите детерминанти. По този начин концепцията за творческия "акме" като професионален успех, реализиращ развитието на творческия потенциал, достигнал нивото на творческо майсторство, трябва да се изгради на базата на концептуалното и методологично взаимодействие на диахронната акмеология и синхронната конфликтология, тъй като те са в отношения на взаимно допълване, изучавайки макро и микроаспектите на творчеството. Конфликтологията изследва проблематикатаконфликтни ситуации на микроразвитие на творческия потенциал и акмеология - процесите и резултатите от неговото макроразвитие.
Ако интелектуалните значения осигуряват осъзнаване на основите на дейността, то личностните значения осигуряват преосмисляне на проблемно-конфликтната ситуация, в която се разгръща. По този начин се отразява не само протичащата дейност, но и развиващата се в нея личност, което осигурява констелацията от професионални умения. Въз основа на този концептуален модел могат да се разработят ефективни средства за евристична рефлексия, развитие на творческия потенциал, осигуряващи постигането на акмеологично ниво на професионално умение в процеса на преодоляване на синхронно възникващи проблемно-конфликтни ситуации, опитът за разрешаване на които, с подходяща рефлексия, води до диахронно развитие на творчеството. Според разглежданата концепция рефлексията е осъзнаването и преосмислянето на стереотипите на мислене и тяхното евристично преодоляване до формирането на ново (творческо и иновативно) съдържание на съзнанието.
Изследването на проблемите, механизмите и методите на човешкото развитие винаги е било важен аспект на психологическото познание. Следователно отделянето на психологията на развитието в независима област на знанието е донякъде парадоксално. Всъщност, от една страна, психичните функции и състояния, изучавани в общата психология, винаги са били тълкувани като процеси и изучавани в общата психология в определена времева перспектива и в динамика, т.е. поне в аспекта на микроразвитието. От друга страна, дълго време (от началото на 20-ти век) психологията на развитието, която се е превърнала в специална област, изучава макроразвитието, тоест свързаните с възрастта промени в човешката психика по време на неговия живот. Акцентът обаче винаги е билвърху изучаването на генезиса на психиката, тоест върху възникването и развитието на психичните функции, процеси и черти на личността, главно до тяхното състояние на зряла възраст. Следователно в психологията на развитието дълго време проблемите на изучаването на детството и юношеството явно преобладават в сравнение с по-малко интензивно изучаваната зрялост и още повече старостта на човек.
И така, извършеният анализ показа тесните и разнообразни връзки на акмеологията с други науки за човека. Как тези връзки влияят на конкретни акмеологични изследвания? Разбира се, знанията, придобити в сродните науки, се вземат предвид в отделните акмеологични изследвания и разработки по различни начини, в зависимост от техните специфични задачи и концептуални и методологични средства за решаване. В същото време ефективността на прехвърлянето на свързани знания в продуктивната тъкан на едно или друго акмеологично изследване се определя от конструктивните възможности за тяхното предметно-методологично съвпадение. Тези възможности до голяма степен произтичат от методологическото "оборудване" на изследователския подход, който е в основата на специфично акмеологично развитие. Нека разгледаме възможностите за обединяване на свързани знания и начини за осъществяване на връзките между акмеологията и други науки за човека, като използваме примера на рефлексивно-акмеологичния подход към анализа на проблема за развитието на професионални и творчески умения, който предлагаме (I.N. Semenov, 1993).