Всеки минувач ни завижда C est si beau (Борис Безразличен Свердлов)
Този рефрен и мелодията на една проста френска песен, изпълнена в онова далечно време от Ив Монтан, изключителен френски актьор, бард и шансоние, се върнаха в мен и започнаха натрапчиво да пробиват възпаления ми мозък, събуждайки спомените от вече далечната ми младост. Песента се казва на френски „Sesibo“, което означава „Добър“. Изглежда добре, добре, добре и както се казва в такива случаи, слава Богу, и защо, ако е добре да мислим за лошото? Но тъй като асоциациите винаги са налице и помагат на човек да разбере какво се случва и понякога да погледне в бъдещето, започнах да си тананикам Сесибо, непрекъснато проектирайки това Добро върху нашето настояще. И поводът, тласъкът за тези спомени беше изказването на нашия правителствен ръководител, когато още по време на икономическата криза, която избухна в света, той каза, че цяла Европа ни завижда, завижда ни, като онзи минувач, за когото пееше Ив Монтан. Но сега в смисъл, че те имат криза, а кризата ни подмина. Тогава за момент премиерът забрави, че България е част от световната икономическа система и всички несгоди на капитализма са присъщи на България, но в още по-голяма степен. И тогава кризата избухна в моята страна и милиони граждани усетиха всички прелести на новата икономическа система, нашия базар, на собствената си кожа. И провинцията отиде да пише на едно място, като в Толиати, после на друго, като в Магнитогорск, а после на трето, в необятните простори на Сибир и Далечния Изток, за да се върне като бумеранг в Кемеровска област в мина Распадская и да изпее там своята смъртоносна осанна за славата на нещастния български работник и нещастник. И продължавам да си тананикам „Sesibo“ отново и отново, смесвайки „добро“ с истинско недобре е да отделя зърното от плявата и да накарам моята държава да обърне лицето си към човека и да го направи по съвсем различен начин, както правят московските власти, когато говорят в джоба си в програмата Face the City, как служат на града и на човека ден и нощ. И тогава старите болници, построени в съветско време и по-рано, ще плуват в редица, където човек определено трябва да „погледне“ и е добре, ако не и за дълго време, с надеждата, че Силата някога ще се обърне с лице към него, за да засвидетелства най-голямото си внимание към Личността и да докаже, че тези институции, въпреки че са били наричани места на презрение, отдавна са загубили първоначалния си смисъл и са се превърнали в качествени институции, където човек е удобен и добър! Но като цяло, в останалото, Сесибо е навсякъде и тогава всички трудности, които са се стоварили върху главата на българина, не изглеждат напълно фатални, а се възприемат по-скоро като естествена стъпка от нашето движение, движение в онзи светъл свят, който сами сме измислили и нарисували в болното си въображение. И за да се отдалечите, не, не на миля, но не и далеч, и да сте близо до нашата реалност, да наберете сили, смелост и да запеете, не, по-скоро изкрещете прословутото „Сесибо“, с надеждата, че скоро наистина всички ще станат „Сесибо“, което на български е Браво! И така, преминавайки от моя Блог, където отново съм Борис Безразличен, към Борис Безразличен Блог, нося щафетата си, за да я предам на същите Безразлични и може би по-предприемчиви от мен граждани на България.