Всеки ужас има име Йохан и Карас-е (Искам приказка)
За да хвърлят хайвера си, като на Ибиса, Червена риба плуваше. - Има ли живот без ibiza? Рибката реди и се усмихва, - Тук и без твоята Ибиса, Всичко е леко живо, Пърха, бие в сърцата.
Интеграцията с инициативата осигурява процеса на имущество, а същността на споровете е в честотата, степента на наклон и обяд, дълбочината и широчината на проникване на по-силен ранг. Такъв трябва да си, за да предположиш, че ще можеш да теглиш Европа, ако не си Завс, а плуваш като крава и дори сламка с издухани газикои от други балони?
*** Из пътешествията на нещастни караси, разказани на Йохан или Караси-мигранти (eBayka приказка)
В едно сенчесто езерце живееха нещастни караси, на които видра, видяла много през живота си, разказа за красиво слънчево място, буквално на една ръка разстояние. Шаранът започна бягство от сенчесто място и с висока изворна вода, размахвайки опашка за довиждане, се втурна към слънцето. - Луд! - посрещнаха ги местни шарани по-малки и по-тънки. - Тук вече е много пренаселено и плитко, а когато се спусне пълноводието, става непоносимо горещо, мръсно и няма достатъчно кислород за всички. Нещастните караси не повярваха на местните жители, вярвайки, че се опитват да ги прогонят от прекрасно слънчево място и отплаваха в отделно ято, за да се насладят на слънчевите лъчи край тръстиките, по-близо до игривите едроглави дреболии, които ги приеха много охотно в игрите си. Мина малко време, слънчевото езеро започна да се превръща в кално блато и нещастниците на техните везни изпитаха неприятни усещания от струпване, плитко, а хрилете не бяха свикнали да се напрягат от липса на кислород.трансформираните жаби весело крякаха, че им е време да преминат към важните неща, изтичаха в галоп от пресъхващото блато, докато хвалеха съседната крайпътна канавка. Не очаквайки такъв обрат на събитията, нещастниците отново се обръщат към местните с въпроса - Как да продължат да живеят? - Радвайте се на това, което имате, а когато стане непоносимо, залепете хрилете и заровете перките си с глава в тинята или гордо залепете плавниците, след като изсъхнат с калта. Нещастните караси станаха по-тъжни от преди, но нямаше къде другаде да отидат, те плуваха да се ровят в тинята, избирайки място по-дълбоко с по-тънка кал, с една мисъл, че няма значение къде да прекарат зимата, но до пролетта те ще разберат в сънищата си къде да отидат по-нататък, дори в крайпътна канавка наблизо. Зимата тази година се оказа снежна, дълга и жестока и дори дълбоко в тинята скрежът намери най-чувствителните кости на каракуда, рисувайки своите шарки в дълбоките им сънища до ледена тръпка. Но всичко има тенденция да свърши и зимата свърши. С извора дойдоха високи живи води, весели ручеи, с които пробудените каракуди весело се търкаляха по пушките в заветната крайпътна канавка. Там той срещна миналогодишните си приятели, жабите, които бяха станали забележимо по-големи и вече весело пълзяха една по друга на скок, слагайки гроздове прозрачен хайвер из цялата канавка. Някои шарани започнаха да намекват на приятелките си. че може би е време да помислят как да се търкат един до друг и дори да хвърлят малко хайвер. Да, само дамите отрезвиха предложенията си, че в тази комунална зона изобщо не искат да хвърлят ценния си хайвер и че трябва да помислят с главите си как да се измъкнат от тази крайпътна купчина боклук. Шаранът просто зяпна от изненада и започна да се отдалечава от единия край на крайпътната канавка до другия, избягвайки празни бутилки, кутии, ярки опаковки, избягвайки сенките на колите и рибарите, тропащи да ловят риба. отразговори на рибари, каракуди се досетиха, че до техния ров има река и имат шанс да стигнат до нея с друга голяма вода. Междувременно пак ще трябва да се въртят в този крайпътен улей и да стискат хрилете си, криейки се в калта и студовете на поредната люта зима и гладни диви котки. И отново пролетните слънчеви лъчи разтопиха леда и, търкаляйки се в разтопени потоци през последното препятствие, карасите се озоваха в просторен речен залив. Доволни от бързината си, те сложиха част от хайвера в тръстиките и се преместиха в училище, за да разгледат. В това време към тях се движеше голямо ято местни мършави уклейки, придружени от семейство улегнали щуки. - Сега сме с нашите кръвни червеи и ще изясним всичко за местните правила за хранене и риболов с тези секилдявки. В същото време ще изтръскаме излишното мляко, за здраве. А ти чакай тук, гледай хайвера! - изгърмяха приятелките им, меланхолично движейки перките си пълни караси. За да поздравят нещастните караси, уклейките в движение изкрещяха нещо за личинки без мазнини, мормишки и пластмасова пластмаса и че щуките отзад ще покажат всичко по-подробно, хвърляйки се във всички посоки. Внушителните щуки отвориха широко дружелюбни уста, - Хав-а-ю! - и бяха много изненадани, че гостите, сякаш случайно, попаднаха в дълбоки щуки пасти. - За твое здраве - отвърна накрая с лигаво ехо отвътре. Те преглътнаха много хлъзгави кладенци и след това продължиха да вършат работата си. PS Патиците си проправяха път през гъсталаците на тръстиката, които неволно бяха изплашени от рибарите, а яйцата на каракуда случайно се залепиха за лапите им. Патиците щяха да отлетят до езерото, което беше наблизо, за да намерят малко по-уединено място. Така яйцата се озоваха в сенчесто езерце и се излюпиха малки шаранчета. - Пак ли си ти? - беше изненадан от малките неща, след като видя много на неявъзраст, възрастна видра.
(следва продължение) https://www.ebayki.com/
Заплаха Веднъж един каракуд попита Йохан: - Всички сте равни, но защо той не се отнася еднакво към хората? - А защо някои риби избягват акулите и щуките? Или не са излезли като липан? - Тогава защо, ако времето и парите, похарчени от Йохан, за да ги получи, не са загубено време?
Тази мрачна дъждовна сутрин напомня ли ви за нещо? Между първи и втори петли. - Къде е той!? Къде ми е кафето? Отвори ми клепачите. И един рошав опашат скача наоколо. - Тук съм, ще имаме време до трети петли, хайде да се разходим! - Как се казва, кажи ми? - Но те изобщо не му се обаждат, той сам идва сутрин. *** Хижата на кокоши крака от управител Жужа
Вървим с Ирка и Мир по ръба на гората, а ето колиба на пилешки бутчета над главата ни кръжи, показва своя интерес към храната и бръмчи, -З-З-Добре дошли в нашата гостоприемна гора! Аз съм управител на Жу-ж-жа. На вашето внимание хижата с изглед към гората и вилите, отпред и отзад, Всичко е включено според W-W-желанието, lay-w-w-nits с костни крака и ступа за зареждане. Не Ж-Ж-Ж-живот, а - малини. И самата тя вече се лигави в очакване на удоволствие, върти очи от нетърпение и разгръща ствола на приятелството, изпипано по-лошо от всяко жило, - Как да не живееш-ж-ж-живей? Е, ето вие вече лаете! Както желаеш! Вие сте в по-зле - и бързо се отдалечавате в търсене на други скитници. Изведнъж, сякаш е забравила да каже нещо важно, тя се връща и сяда точно на челото. - Сетих се, аз съм в другата посока! - рефлексивно ударете челото си с длан, хвърлете прощален поглед към бившата конска муха и тъпчете вкъщи, спомняйки си нещо важно.
*** Ята шарани се движеха лениво по небето в краката им. - Ти и аз сме от една локва, ти и ние. Зарежи всичко и хайде да се пръскаме с нас, ти не си Бог, ти...човек и ти имаш право на избор! - демонстрираха те с целия си радостен вид. - Право на избор! Ти и аз сме от една локва, ти и аз, - отражението на безтегловен облак мигаше весело от езерцето и леко се усмихваше.