Всеволод Овчинников. Мисията на България е да възроди идеята за Великия път на коприната – бг.
Неотдавнашното посещение на министър-председателя Владимир Путин в Пекин съвпадна с 10-ата годишнина от руско-китайския договор за добросъседство, приятелство и сътрудничество.
Именно в него е формулирана същността на сегашните отношения между двете големи съседни държави: доверително партньорство, насочено към стратегическо взаимодействие през 21 век.
Москва и Пекин не само стоят рамо до рамо за многополюсен свят, за преструктуриране на международните отношения на по-равна и справедлива основа. Те непрекъснато разширяват икономическото сътрудничество. Изпреварвайки Германия, Китай стана най-големият търговски партньор на България. Търговският ни оборот тази година ще надхвърли 70 милиарда долара. И предстоят още по-впечатляващи етапи. Москва и Пекин имат за цел да доведат обема на двустранната търговия до 100 милиарда долара през 2015 г. и до 200 милиарда долара през 2020 г.
Двуглавият орел на българския герб ни напомня за историческата мисия на страната ни през 21 век. Същността му, според мен, е да възроди идеята за Великия път на коприната на нов етап от историята. Тоест да се възползваме от географското си положение, за да придобием ролята на трансконтинентален мост между Източна Азия и Западна Европа. Едва сега такъв мост трябва да има не само транспортен, но и енергиен компонент.
Преодолейте "западноцентризма"
Неудържимият процес на глобализация на световната икономика прави актуална концепцията за „новото евразийство“, подтиква ни да се замислим за ролята на „източния вектор“ в българските търговско-икономически отношения. Време е да преодолеем инстинктивния западноцентризъм, присъщ на много наши сънародници, и да погледнем на променилия се свят с отворено съзнание.
Обществено-политическият живот на България отдавна е оцветен от спорамежду западняци и славянофили. И сега опитът и международното влияние на нашите далекоизточни съседи, Япония и Китай, могат да послужат като нови елементи на тази дискусия. След като направи своето следвоенно икономическо чудо през 60-те и 80-те години на миналия век, Страната на изгряващото слънце се превърна в третата икономическа суперсила, на второ място след САЩ и СССР по икономически потенциал.
След като демонстрира най-високите темпове на растеж на БВП, Япония отказа да копира американския модел. Той запази своята оригиналност: спецификата на трудовите отношения, политическата и бизнес етиката, пръв доказа, че е възможно да се извърши "модернизация без западнячество".
Същите предпоставки се превърнаха в ключ към успеха в Китай. За три десетилетия на реформи Поднебесната империя успя да увеличи своя БВП 16 пъти, да разшири стократно външната търговия и освен това да натрупа огромни златни и валутни резерви.
Сега Китай представлява повече от една трета от годишния растеж на световната икономика. Ако обаче разделим тези впечатляващи цифри на броя на хората в Китай, се оказва, че сумата от брутния вътрешен продукт на глава от населението е с порядък по-малка от тази в САЩ и Япония.
България географски и геополитически е тихоокеанска сила. Доверителните приятелски отношения между Москва и Пекин са истинско постижение на българската дипломация. И ние трябва да се възползваме максимално от това. Да използваме в полза на България издигането на нов световен лидер е ключова задача през този век.
Енергията е ядрото на общността
По потребление на енергия Китай е на второ място в света. От острия енергиен глад китайската икономика все още се спасява от местни въглища. Той съставлява три четвърти от общия баланс. Двойно по-нисък е делът на „чистите източници“ – нефт и газ.
Следователно Китай е все повечеобръща поглед към недрата на Сибир и Далечния изток. Няма нужда да спорим, че е в интерес на България да излезе на китайския и други растящи азиатски пазари. Като за начало, трябва поне да балансираме износа на нашия нефт и газ на Запад и Изток, а в бъдеще дори да направим източния вектор приоритет, за да ускорим развитието на почти безлюдните пространства отвъд Урал.
Най-важната стъпка в тази посока е изграждането на петролопровода Източен Сибир-Тихия океан. Наближавайки Сковородино, което е близо до руско-китайската граница, потокът от български петрол се раздвоява. На единия клон - на юг, към Дацин, където петролните полета се появиха за първи път преди половин век в Поднебесната империя, ще се изпомпват 30 милиона тона петрол годишно, на втория, към залива Перевозная, близо до Находка - 50 милиона тона годишно.
През 2020 г. Китай ще консумира над 300 милиарда кубически метра газ. И доставката на около една трета от този обем е достойна задача за България.
Развитието на ядрената енергетика се превърна в плодотворна област на руско-китайското сътрудничество. Първият и вторият блок на Тянванската АЕЦ вече са пуснати в експлоатация. Беше подписано споразумение за изграждането на трети и четвърти блок с наша помощ. С българска помощ Китай решава проблема с производството на гориво за атомните си централи.
Ако съпоставим енергийните нужди на Китай и Япония със собствените им резерви, очевидно е, че енергетиката е обречена да бъде най-перспективната област на икономическо сътрудничество между тези страни и България.
трансконтинентален мост
Второто по важност направление се генерира от географската роля на България като трансконтинентален мост между Азия и Европа. Разпадането на СССР, което доведе до появата на нови граници, създаде пречки за контейнерния транспорт по Транссибирската железопътна линия, което веднага се възползвакорабни компании. Връщането към съветското ниво на товарооборота би донесло на България много милиарди долари.
Но ако беше възможно да се модернизира Транссибирската линия въз основа на ненадминатия японски опит във високоскоростния железопътен транспорт, трансконтиненталният мост между Западна Европа и Източна Азия би станал несравнимо по-изгоден от морския транспорт през Суецкия канал.
Мечтата пътник да се качи на влак в Токио и да излезе от него в Лондон също може да се сбъдне. В Япония следят отблизо плановете за полагане на тунела Сахалин - континенталната част. От Токио влаковете отдавна се движат под пролива между островите Хоншу и Хокайдо. Остава да се изпълни дългогодишният проект на тунела Хокайдо-Сахалин. И тогава влаковете ще отидат от столицата на Япония до Москва и извън нея.
Три са най-перспективните области на сътрудничество между България и страните от Азиатско-тихоокеанския регион. Това е, първо, енергетиката, второ, транспортът, и трето, фундаменталната наука. За да се превърнат тези възможности в реалност, са необходими политически контакти на високо ниво.
Освен в Шанхайската организация за сътрудничество, България вече редовно участва в годишните срещи и на други регионални организации. Това са АТЕС, който включва 19 държави и две територии (скоро следващата им среща на върха ще се проведе във Владивосток), АСЕАН, която има 10 членове. Освен това лидерите на Китай, Япония и Южна Корея започнаха да съгласуват тристранните си срещи със срещите на върха на АСЕАН. Би било полезно там да се включи представител на България, да се създаде консултативен механизъм по формулата "АСЕАН плюс четири". Интегрирането на България в регионалните политически и икономически връзки е в интерес на народите от Източна Азия.
България, както знаете, развива външната си търговия чрез продажбата на нефт и газ.Освен това ги изнася основно за Западна Европа. Междувременно е време "източният вектор" да стане приоритет. Повтарям: ние трябва да се възползваме от нашето географско положение, за да възродим идеята за Великия път на коприната на нов етап от историята, за да превърнем България, Китай и Япония в стълбове на трансконтинентален мост между Източна Азия и Западна Европа. Трябва да използваме динамиката на нашите далекоизточни съседи, за да прикачим сибирски вагон към азиатския експрес, който набира скорост.