Юрий Аввакумов Игра на театрална сцена с помощта на архитектурата - това е моля Статии
В Мистецкия арсенал продължава изложбата с творби на представителя на украинския авангард Василий Ермилов. Юрий Аввакумов, художник, архитект, куратор и може би един от най-добрите последователи на българските авангардисти, е поканен да оформи изложбеното пространство. Човек може само да се чуди как успява да съчетава толкова различни дейности и все пак успява да направи всичко: безброй международни изложби, участие във Венецианското биенале, няколко архитектурни биеналета, много проекти и идеи. Юрий Аввакумов смело съчетава стилове, идеи и мечти на различни поколения, показвайки изключителна способност да бъде едновременно актуален и крачка напред.
Архитект Юрий Аввакумов в Мистецкия арсенал
Защо стигнахте до хартиената архитектура и какво означава това за вас: възможността за реализиране на утопични проекти или е поле за размисъл, за някакво формално търсене?
Юрий Аввакумов: Прожекцията е жанр, като операта например, и има своята стойност. Някой в проекти изпълнява исканията на други хора, някой мисли за собствените си. Хартиената архитектура е много специална връзка с дизайна, в която мисленето е реализация. И тогава този тип проектно отношение към живота е характерно за едно време, по-точно - 80-те години на миналия век, и ще остане там в историята на българската архитектура и изкуство.
Но днес се връщаме и към идеята за проектиране на утопични проекти, може би под различна форма.
Изложба на творби на Василий Ермилов в Мистецкия арсенал. Дизайн - Юрий Аввакумов
Ако говорим за 80-те години, тогава художникът, например вие, или човекът, който създава утопичен проект, бешепо някакъв начин дисидент, човек, който нарушава и разбива границите, поставени от системата, поне на хартия. Какво се промени за тези тридесет години?
Ю.А.: Системата не е изчезнала, това е първото нещо. Второ, не мога да кажа, че се занимавахме с конкретно утопичен дизайн, по-скоро абсурдно - проектирахме това, от което никой не се нуждае. Беше по-близо до поезията на обериутите, отколкото, да речем, до фаланстерите на Фурие. Никой тогава не предложи никакви модели на социална реорганизация, но да се проектира някаква пространствена глупост като изкуство заради самото изкуство - мнозина го имаха. И това не е изчезнало - никой не предлага да се промени сериозно обществото, защото обществото не се променя по заповед на щука. Но да играеш театрална сцена с помощта на архитектурата - това е моля.
Изложба на творби на Василий Ермилов в Мистецкия арсенал. Дизайн - Юрий Аввакумов
Смята се, че разликата между архитектурата и изкуството е, че архитектурата трябва да бъде функционална. Каква е ролята на функционалната архитектура във вашите проекти?
Ю.А.: По мое мнение имам много функционални проекти, въпреки че не са за живеене в тях или за идване на работа - нямам това. Но през 80-те проектирах обекти от напълно абсурдистки характер, посветени на 20-те години: няколко парашутни кули за паркове за култура и отдих, летящи люлки - като цяло те бяха доста функционални по свой собствен начин, до същата степен, в която всяка атракция в увеселителен парк е функционална. Функционален, но и паметник, като този на Татлин. Предполагам, че някои от моите временни паметници някой ден ще бъдат построени в пълен размер. Въпреки че, когато бяха моделирани, не използвахме обичайните архитектурни мащаби, а играчка 1:43 - колекционерите знаят какво етакива. Тоест, те са били "реализирани" като играчки. От време на време все още добавям нещо към тази поредица и така тя живее сама.
Сега съчетавате дейността на художника и дейността на куратора, пречат ли си тези дейности?
Ю.А.: Според мен всичко е много просто: куратор, който не разбира психологията на художника, е наивен куратор, точно както художник, който никога не е участвал в организирането на групова изложба. Във всеки случай няма да предложите на друг това, което не бихте пожелали за себе си. Това е опит - важно е само да не забравяте да превключвате регистрите, когато сменяте класове. Обичам, разбира се, когато кураторът е някой друг, когато не можете да мислите за нищо странно, когато можете да бъдете капризни ...
Изложба на творби на Василий Ермилов в Мистецкия арсенал. Дизайн - Юрий Аввакумов
Кой е уредникът днес. Не в западния смисъл, а в нашия локален контекст, при липсата на кураторска школа.
Ю.А.: Естествено, това е грижовен, любящ и любопитен човек, в съответствие с първоначалното значение на тази дума (етимологичната връзка на думата "куратор" ("уредник") с думата "лекува" ("лекуване", "лекувам") - бел. АБ). Второ, това е професионалист, който владее техниката на организиране на изложба от пирон до статия в каталог, austellungmacher, немски производител на изложби. Това не означава, че кураторът трябва да може да заковава пирони, но трябва да разбира как се прави това, кой го прави, за колко време и защо изобщо са необходими пирони, защото от това зависи експозицията на изкуството. И трето, кураторът за мен е човек с визуална, а не каталожна култура.
Ю.А.: Уредникът според мен не трябва да се самоназначава никъде. Това е човек отвън. А иконоборството всъщност е вандализъм, антипод на творчеството. В товаусещането за иконопочитание като сътворчество, като симпатия ми е много по-ясно и близко. И ще направя уговорката, че като архитект за мен е по-важна сакралността на пространството, а не нещо конкретно.
Ставаше дума за това, че днес кураторът се опитва да покаже себе си, а не художника.
Ю.А.: И между другото, това изобщо не ми харесва. В това, което ви казах за задълженията на куратора, просто няма артистична амбиция на художника. Ако се появят, тогава здравейте на куратора, пред нас е някакъв провален художник, който се хвана за административния ресурс. Щом се появи този ресурс, кураторът моментално изпада от демократичното поле на изкуството, превръща се в бюрократ, който капитализира собствените си комплекси за чужда сметка. Има ги много в ежедневието - управители на сгради, които украсяват дворове с отровни площадки, и бюрократични управители на художествени съвети, които раздават поръчки. Все още се чувствам като друг куратор.
Във вашата работа има тема за утопията и имаше отделен проект "Българска утопия" и проект на биеналето "Станция утопия".
Ю.А.: Това са два различни проекта. „Българска утопия: Хранилище” е моята инсталация на Архитектурното биенале от 1996 г., архив от нереализирани проекти на българската и съветска архитектура от последните 250 години, представени като инкубатор или като мавзолей. Ако е възможно, за него са събрани проекти, в които е запазен векторът на стремежа към бъдещето, защото проектите също остаряват, като филми, като музика, като представления. Част от инсталацията сега е изложена в Третяковската галерия. Utopia Station е проектът на Obrist от 2003 г., в който голяма група художници бяха поканени с плакати за техните утопии. Имах и плакат. Толкова мащабно, доста обикновено кураторско начинание.
Интересно е чемного съвременни художници сега се обръщат към съветската естетика. Като че ли в българския утопичен проект има известна носталгия по времето, когато хората вярваха в техническото съвършенство и космоса.
Ю.А.: Не знам за носталгията, поне във формалния смисъл, в самите шкафове я нямаше: нарочно бяха направени с такъв наклон, сякаш падаха. Както казаха в Московския музей на архитектурата: „Вие не сте проектирали, а просто копирате нашите шкафове“. Като цяло се опитвам да правя нещата – и кураторски, и свои, на базата на някакъв баланс на силите, някаква люлка. Ако има равносметка, поне спекулативно, значи съм доволен от работата. Опитвам се да не правя неща, които са еднозначни, така че ако откриете носталгия в мен, потърсете иронията на същото място.
Проектирането на пространството на Мистецки арсенал за изложбата на Василий Ермилов е първият ви проект в Украйна. Какво беше интересното в работата тук?
Ю.А.: Не става въпрос толкова за художника, колкото за спецификата на мястото. Чух много за Арсенал, как го сравняват с венецианския и, разбира се, беше интересно да се работи тук. Въпреки че според мен сравнението е прибързано - има опасност арсеналът ви да бъде измазан и тогава нищо няма да остане от безумно красивата бяла глинена тухла, а артистичната аура все още не е натрупана. Изложбата на Ермилов, ако без излишен патос, изложбата не е много голяма по отношение на материал и разнообразие, почти всички експонати със среден размер и в същото време беше необходимо да се овладее огромна зала с дължина 160 м и 3500 кв.м., а това само по себе си не е лесно. И трябваше да криволича между колоните в един от корабите, като оставям другия свободен, без да сплесквам, да не размазвам експозицията и да не ламтя с пространство. Трябваше да се концентрирадокато се разтяга на дължина. Резултатът от тази проста трансформация на проекта беше инсталация, която ми напомня за „рисуването на шперплат“ на Ермилов и неговия пропаганден влак, а цветовете, събрани от Алена Кирцова, са много подобни на тези, в които самият той рисува своите клубове. И в същото време изложбата е строго разделена на пет части: стативи, архитектура, орнаменти, книги, графики - всяка част е затворена в 40-метрова дъга. Така че в изложбата има, надявам се, и характерен за художника пролетарски аскетизъм, и конструктивистична чистота, и народна орнаментика.
*cura
1) грижа, грижа, старание, усилия
2) любопитство, любознателност (c. ingenii humani L)
3) изследване (c. et meditatio T)